Поредната сепаратистка заплаха в Европа идва от най-нестабилния регион – Балканите, пише в свой анализ агенция Блумбърг. Босненският сръбски лидер Милорад Додик иска да изтегли фракцията си от Босна и Херцеговина. Така обаче той ще наруши споразумението за тристранно споделяне на властта, което държи страната от мирното споразумение от 1995 г. Тогава беше прекратен най-смъртоносният конфликт в Европа след Втората световна война, припомня агенцията.

Позицията на Додик доведе и до икономически санкции от САЩ. Той обаче сега може да разчита на дългогодишен приятел: Русия. Додик и руският президент Владимир Путин са се срещали седем пъти от март 2011 г. насам, а с руския външен министър Сергей Лавров – пет пъти през последното десетилетие. Русия освен това е вторият най-голям инвеститор на територията на Република Сръбска, след Сърбия.

„Босна се разпада тихо и това е най-доброто“, казва Додик в скорошно интервю. Той допълва, че ако види удобен шанс за отделяне, няма да го пропусне. Управляващите органи на Босна и Херцеговина не са в състояние да се договорят за основните икономически реформи, изисквани от Международния валутен фонд. Тригодишната програма на фонда не успя, след като страната не премина първия тримесечен преглед. БВП е в размер на едва 17 млрд. долара, като достига малко над 15% от средното за ЕС на човек от населението. Икономиката се подпомага основно от преводи на емигранти от чужбина, признава управителят на централната банка в Сараево Сенад Софтич.

„Босна преживява най-сериозната криза от края на войната“, коментира Тимъти Лъс, директор на консултантската фирма за политически рискове „Нова Европа“ в Кеймбридж, Великобритания. „Не само че общите държавни институции са почти напълно разбити, но и никой не изглежда особено заинтересуван от възстановяването им“, казва още той.

Сърбите, хърватите и мюсюлманите в Босна и Херцеговина така и не успяват да се споразумеят и да си сътрудничат. Основните компании и институции – като телекомуникационните оператори и статистическите служби, отразяват разделението.

„Имаме мюсюлманско електропреносно дружество, католическо и православно“, коментира Валентин Инцко, австриец, който оглавява кабинета на Върховния представител на ЕС в страната.

Босненските мюсюлмани, които представляват половината от 3,7-милионното население на страната, обвиняват Милорад Додик, че ще навреди на бъдещето на страната. Лидери като него „водят разрушителни, сепаратистки и дестабилизиращи политики, които създават проблеми не само за Босна и Херцеговина, но и ще имат последствия за региона и за цяла Европа“, коментира в изявление лидерът на босненските мюсюлмани Бакир Изетбегович.
Хърватите от своя страна се противопоставят на разпадането на страната. Ако обаче босненските сърби се оттеглят, те вероятно ще поискат тристранно разделяне и ще се опитат да се присъединят към Хърватия, казва Зарко Пуховски, професор по политически науки в Загребския университет.

Милорад Додик, когото тогавашният държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт определи като „свеж въздух за страната“, спря да поддържа западните сили от 2006 г. До 2013 г. той вече спря да използва и думата „геноцид“ за клането в Сребреница. През януари финансовото министерство на САЩ му наложи санкции заради възпрепятстване на Дейтънските споразумения. Според Вашингтон той „представлява сериозна заплаха за суверенитета и териториалната цялост на Босна и Херцеговина“. Додик вярва, че времето работи в негова полза и Босна просто ще се разпадне дори без референдум за независимост Република Сръбска.

„Република Сръбска ще бъде отделна държава един ден“, коментира той наскоро пред сръбското издание „Вечерне новости“. „Независимо дали става дума за 5, 10 или 15 години, няма значение. Гарантирам, че независима република Сръбска ще падне в скута ни като зряла ябълка“, заключава той.