Институтът Хъдсън със седалище във Вашингтон е консервативна организация, основана през 1961 година съвместно с финансираната от държавния бюджет на САЩ корпорация „Ранд“. Поотделно, и заедно с „Ранд“, Хъдсън предлага изследвания и анализи по геополитически и редица други теми, които впоследствие, особено ако на власт е Републиканската партия, често биват взимани като основа при изготвянето на американската външна политика. Институтът Хъдсън е един от най-ярките критици на климатичния дневен ред и Зелената сделка, прокарвани от Икономическия форум в Давос и либерал-глобалисткото лоби в САЩ и Брюксел.

Настоящият текст, който Флагман.бг предлага с незначителни съкращения, бе публикуван на 14 декември като опит да се помогне на политическия елит в САЩ да се подготви за предстоящите бурни и вероятно събития, които предстоят в Русия след края на войната срещу Украйна.

Падането на Берлинската стена през 1989 г. и оставката на Михаил Горбачов като президент на Съветския съюз през 1991 г. бележат началото на разпада на СССР, но не и фактическия му край. Ако СССР прекрати съществуването си като юридическо лице след 1991 г., разпадането му продължава и днес. Двете чеченски войни, нахлуването на Русия в Грузия през 2008 г., анексирането на Крим от Русия през 2014 г., периодичните гранични сблъсъци между Киргизстан и Таджикистан и Втората карабахска война през 2020 г. между Армения и Азербайджан са само няколко примера, които показват, че крахът на Съветския съюз продължава и в момента. Бъдещите историци обаче вероятно ще опишат нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. като най-значимия момент, ако не и последния пирон в ковчега на СССР. Кога точно ще приключи войната в Украйна все още не е известно, но то вероятно ще отприщи разпадането на Руската федерация, която приема себе си за правоприемник на Съветския съюз.

Русия безспорно претърпя сериозен удар върху своята икономика, опустошен бе военният ѝ капацитет. А влиянието ѝ в региони, които винаги е смятала за своя сфера на влияние, силно деградира. Границите на Руската федерация, каквито ги виждаме сега, вероятно няма да изглеждат по същия начин на картата след 10 или 20 години. Докато се разиграва окончателният колапс на Съветския съюз, и Руската федерация е изправена пред възможността да се разпадне, политиците трябва да започнат да планират новата геополитическа реалност на евразийското пространство.

Целта на този политически анализ не е да се застъпва за смяна на режима в Русия – това ще бъде въпрос, който трябва да реши сам руският народ. Нито цел на тази статия е да предвиди как с точност ще изглеждат Русия и евразийското пространство след окончателния крах на СССР с разпадането на Руската федерация. Вместо това, текстът установява реалистични цели за западните политици, очертава предположенията, на които се основават тези цели, и подчертава въпросите, които вземащите решения трябва да си зададат сега, за да се подготвят по-добре за бъдещето.

Цели

След разпадането на Руската федерация Съединените щати трябва да преследват набор от постижими цели, които са тясно насочени към американския национален интерес. По-конкретно, САЩ ще трябва да:

1. Бъдат реалисти по отношение на демократичните и свободни пазарни перспективи на Русия. 90-те години на миналия век показаха, че геополитическата промяна (напр. юридическото разпадане на Съветския съюз) не трансформира автоматично руското общество, както мнозина се надяваха. САЩ и техните партньори трябва да научат провалените уроци от 90-те години на миналия век и да не пилеят енергия и ресурси, опитвайки се да трансформират руското общество, икономика или правителството на Русия в демокрация от западен тип. Всички тези опити се провалиха през 90-те години и вероятно ще се провалят отново. Вместо това политиците трябва смирено да признаят, че западното влияние има ограничени възможности да създаде демокрация в Русия.
2. Ограничат възможните последици от вътрешноруските конфликти. След разпадането на Руската федерация е напълно възможно да се стигне до революции, въстания и гражданска война – както на национално, така и на регионално ниво. Основен приоритет на САЩ и техните партньори трябва да бъде сдържането на всякакви вътрешни битки в настоящите международно признати граници на Русия.
3. Отчитат руските запаси от оръжия за масово унищожение. В Русия има почти 6000 ядрени бойни глави и е известно, че страната има значителна програма за химически и биологични оръжия. Отчитането на тези оръжия би било в интерес на международната общност.
4. Гарантират стабилността в периферията на Европа чрез разширяване на евроатлантическата интеграция и задълбочаване на двустранните отношения. Евроатлантическата интеграция е един от най-големите двигатели на стабилността в Европа от 1949 г. насам. Когато Руската федерация се разпадне, НАТО и Европейският съюз трябва да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за „голям взрив“ на разширяване към оставащите до момента встрани от този процес държави. Там, където членството в НАТО или ЕС не е подходящо, САЩ трябва да се стремят към по-силни отношения на двустранна или многостранна основа – особено чрез използване на регионални групировки като ГУАМ (кръстена на първите букви на нейните държави членки Грузия, Украйна, Азербайджан и Молдова) или Организацията на тюркските държави;
5. Поддържат превъзходна военна сила в Европа. След края на Студената война много политици се надяваха на така наречения „дивидент на мира“ в Европа. Въз основа на тази надежда много правителства намалиха военните си разходи, с което намаля и силната позиция на Америка в Европа. Но мирният дивидент така и не се реализира. САЩ и техните съюзници не бяха подготвени за агресията на Русия. Америка не трябва да прави същата грешка сега. Някои ще твърдят, че краят на Руската федерация ще премахне всякаква необходимост от силно американско военно присъствие в Европа. Но никой не знае каква Русия ще се появи след управлението на Владимир Путин. Така че САЩ и техните партньори трябва да предприемат стъпки за смекчаване, маргинализиране, ограничаване, възпиране, и ако е необходимо, победа над Русия в обозримо бъдеще.
6. Потърсят, когато е възможно, отговорност от отговорните лица в Русия за зверствата, извършени в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски направи интересно предложение, подкрепено от различни западни парламентарни органи, за създаване на Специален трибунал за издавалите заповеди по време на агресията срещу Украйна. Трибуналът ще трябва да съди най-висшите политически и военни лидери на Русия. Дори ако възможността за осъждане на руски политически и военни лидери след края на войната все още изглежда далечна, международната общност трябва да направи поне опит в това направление. Една хаотична ситуация в Русия може да създаде възможности за международната общност да потърси отговорност от тези извършители.

Предположения и планиране

Въпреки че никой не може да предвиди каква Русия ще се появи след края на управлението на Путин, някои разумни предположения могат да помогнат на политиците по-добре да планират своята стратегия.

Разпадането на Руската федерация, независимо дали де факто или де юре, може да разбие Русия геополитически. Това по-нататъшно раздробяване вероятно няма да бъде толкова просто или „изчистено“, както появата на 15-те нови независими държави след законното разпадане на СССР през 1991 г. Политиците трябва да приемат, че по-нататъшното раздробяване на Русия ще прилича повече на опита на Чечня през 1994 г. да придобие независимост, което бе брутален конфликт, отколкото например появата на независима Естония през 1991 г., което се случи съвсем мирно и праволинейно.

Някои руски региони ще се окажат с население, съставено в не малка степен от безработни бивши войници, завърнали се от фронта в Украйна. Причина за подобна прогноза е фактът, че огромни части от воюващите срещу Украйна руски войници в момента идват не пропорционално от цяла Русия, а от едва няколко региона на Руската федерация. Това са предимно мъже от етническите руски републики, които след войната ще имат боен опит от Украйна и ще се върнат в родните си региони без изгледи за каквото и да е бъдеще в социален или финансов план. Много от тези региони в миналото са били склонни към движения за независимост и бунтове. Това може да направи много вероятни вътрешните битки в Русия.

Китай и Турция ще се опитат да запълнят властовия вакуум в Евразия. Двете страни вероятно ще започнат да се състезават за влияние в Централна Азия и Кавказ, регионите, които Москва в момента приема за своя изконна сфера на интереси. Конкуренция може да има и в руския Далечен изток.

Когато руската държава се разпадне, частните въоръжени компании (като „Вагнер“) ще се размножават, вероятно и в посока към местни, основани на национален признак, въоръжени групировки (като например Чеченския 141-ви специален моторизиран полк, обикновено наричан Кадировци). Тези въоръжени формирования и техните командири е възможно да се превърнат в незаобиколими фактори в Русия след Путин – особено в регионите, където ще има десетки хиляди ветерани от Украйна.

Трябва да сме наясно, че човекът след Путин няма да има характера и разбиранията на Томас Джеферсън. Непосредствено след режим, като този на президента Владимир Путин, ще дойде друг също толкова националистически и авторитарен. Западните политици трябва да спрат да се надяват на „умерен“ руски лидер, който иска мир със съседите си и реформи у дома.

Независимо от това колко голямо може да бъде поражението на Русия в Украйна и независимо от това колко ще се влоши положението в руската икономика и руската армия, Москва никога няма да се откаже от своите имперски планове за Източна Европа. Дори превъоръжаването и възстановяването да отнеме няколко десетилетия, Москва ще бъде заплаха за своите съседи. САЩ и НАТО трябва да базират позицията на силите и стратегиите си върху това предположение.

Седем въпроса, които трябва да се зададат сега

Никой не може да предложи конкретни препоръки за политиците по отношение на Русия след Путин. Те обаче трябва да си зададат седем въпроса още сега, като вземат предвид гореспоменатите цели и предположения, за да се подготвят по-добре за окончателното разпадане на Съветския съюз, което ще се случи с разпадането на Руската федерация:

1. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международния отговор на призивите за независимост и самоопределение, които вероятно ще се появят в различните републики и региони на Русия?

Руската федерация се състои от 83 федерални образувания. В много от тях живеят хора с обща култура, история и език, които са твърде различни от славянското население на Русия. В някои от тези образувания на ниско ниво вече се забелязват движения към независимост. След разпадането на Руската федерация политиците трябва да очакват някои от тези федерални единици да обявят независимост. Съединените щати трябва да работят с партньорите си, за да координират отговора на тези призиви за самоопределение по начин, който е в съответствие с интересите на САЩ и с международното право.

Освен Чечня, която води две войни за независимост, другата република, която дори обяви суверинитет още през 90-те години, бе Татарстан (в червено на картата). Тогавашният президент Борис Елцин реши проблема по мирен път като предложи на татарстанците да ги впише в конституцията като съоснователи на Руската федерация, заедно с Русия. Пак по конституция Кремъл се задължаваше да съгласува с Татарстан всичките си външнополитически решения. Всичко това бе премахнато от Владимир Путин

2. Как САЩ и техните партньори могат да предотвратят разпространението на вътрешните въоръжени конфликт след разпадането на Руската федерация?

Разпадането на Руската федерация вероятно ще доведе до вътрешни борби между различни центрове на властта. В интерес на Америка е боевете и конфликтите да останат в настоящите граници на Руската федерация и да не засягат съседните страни. В тази връзка САЩ и нейните партньори ще трябва да подобрят двустранното сътрудничество в евразийското пространство, за да подобрят военната, граничната сигурност, правоприлагането и готовността за реагиране на органите за сигурност.

3. Как САЩ и техните партньори могат да координират международен отговор за защита на руските запаси от ядрени оръжия?

Хилядите ядрени оръжия на Руската федерация, заедно с нейните програми за химически и биологични оръжия, представляват риск за световната стабилност, ако няма сигурност или отчетност. Този въпрос трябва да бъде повод за обща загриженост на международната общност. Съединените щати трябва да помислят още сега как ще ръководят усилията за справяне с този въпрос.

4. Трябва ли НАТО и ЕС да се възползват от слабостта на Москва и да настояват за „голям взрив“ на разширяване за оставащите встрани от този процес държави?

Има няколко страни в Европа, които се стремят един ден да се присъединят към Европейския съюз, НАТО или и двете. За държави като Грузия и Украйна основният препъни камък бе натискът от страна на Русия. Ако Руската федерация се разпадне, ЕС и НАТО трябва да обмислят ускоряване на процеса на членство за избрани държави.

5. Как САЩ и техните партньори могат да координират икономическата и помощта за възстановяване на регионите под руска окупация, които ще бъдат освободени?

Не само разпадането на Руската федерация вероятно ще доведе до независимост на определени региони в Русия, но местата, където Русия в момента заема територия извън нейните граници, също вероятно ще бъдат освободени. Това включва Приднестровието в Молдова, Абхазия и Южна Осетия в Грузия, както и Крим и други места в Украйна, които в момента са под руска окупация. Вашингтон ще има уникалната възможност да помогне на тези партньори на САЩ да възстановят своята териториална цялост в техните международно признати граници. Колкото по-бързо и по-ефективно се направи това, толкова по-стабилна ще стане ситуацията.

6. Какво трябва да направят САЩ, за да координират международен или регионален отговор за разрешаване на съществуващи гранични спорове между Руската федерация и някои от нейните съседи?

Този въпрос включва спорните с Казахстан острови Укатный, Жесткий и Малый Жемчужный в Каспийско море, които Русия в момента контролира; земите около естонско-руската граница, които Русия трябваше да върне на Естония по силата на Тартуския мирен договор, но отказа да го направи след 1991 година; Карелският въпрос – завзетите от Финландия земи след края на войната от 1939-1940 г.; Курилските острови, които бяха отнети от Япония след края на Втората световна война. Тези проблеми може да изглеждат дребни за западните политици, намиращи се на хиляди километри разстояние, но всеки има потенциала да се превърне в регионален конфликт, който може да има глобални последици.

В светлозелено са показани териториите, които Русия трябваше да върне на Естония след разпадането на СССР по силата на Тартуския мирен договор. Руската федерация обаче отказа да го направи

7. Какво могат да направят САЩ и техните партньори, за да намалят руското влияние в други части на света, като например в Сирия, Либия и части от Субсахарска Африка? Поради нахлуването на Русия в Украйна влиянието на Москва в някои части на света вече е намаляло. Ако Руската федерация се разпадне, държавите клиенти на Кремъл и неговите частни армии (като „Вагнер“) в Близкия изток и Африка също ще бъдат засегнати. САЩ трябва да започнат да работят отсега с партньорите си, за да изготвят стратегия как да увеличат западното влияние в региони, където руската тежест намалява.

Заключение

Нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. промени ситуацията със сигурността в региона на Северния Атлантически океан по начин, невиждан от Втората световна война. Евразийското пространство с години няма да успее да се отърси напълно от последиците от руската инвазия, особено ако Украйна победи. Политиците трябва да признаят историческия мащаб на ситуацията и да започнат да се подготвят по съответния начин.

Успехът на Украйна на бойното поле може да предложи уникална възможност Русия да бъде върната обратно в нейната геополитическа кутия за цяло едно поколение. Това ще създаде нова геополитическа реалност, невиждана също от едно поколение. Докато политиците планират тази нова геополитическа реалност, те трябва да научат уроците от 90-те години на миналия век, когато лидерите на Запад, вземащи решения, наивно се надяваха на демократично управление и икономически реформи в Русия, което никога не се случи. Вместо да се фокусират върху непостижимото, американските отговорни лица трябва да следват прагматични и реалистични политики, които насърчават националния интерес на САЩ.

Превод и редакция Божидар Божков