Лицето Спас Гърневски, известен като Спас Джендъра, понеже сменя партии както някои други си сменят пола, днес е решил да се занимава с мен пред Нова телевизия. И, разбира се, лъже като депутат от ГЕРБ. Ето какво казва той:

„Сашо Симов от БСП, включително и в една телевизия – Славчо Велков каза, че „Спас, дето е лапкал и е писал стихотворение за Георги Димитров“. Всъщност има нареждане ядрото на социалистическата партия всичко, което се намери в живота на Спас Гърневски, да е изкарано на показ. Извадиха на показ изрезка от вестник, без да личи откога е вестникът и кой е той. Оказа се, че това е вестник „Дума“ от преди 20 години. Какви роднински връзки съм имал…“.

Нареждане ли? Ооо, ако имаше нареждане, Джендъра щеше да е късметлия. Всъщност се занимавам с него, защото аз така искам, защото съм живял в Пловдив, когато той беше кмет и помня. Помня много добре, а това се оказа дисидентство в безпаметни времена като днешните.

Изрезката от вестник не показва роднинските връзки на Гърневски. Тя ясно описва роднинските назначения. Тя показва, че Джендъра е назначил на работа дъщеря, племенниците си, сватовете си и една сюрия съпартийци. Всъщност Гърневски е родоначалник на модела „Суджук“, тогава оцветен в отровносиньо – тотален корпоративно-властови натиск върху бизнес, държавни структури и обикновени граждани. Този модел така бързо стана толкова порочен, че собствената партия на Джендъра тогава, СДС, отказа да го издигне за нов мандат като кмет на Пловдив и тръгна да търси друг човек да й спасява реномето.

А колкото до одите за Димитров – ами никой не може да избяга от миналото си, пък бил той и човек, който си е сменял пола, пардон партията, повече пъти, отколкото Азис роклите по време на концерт.

Ето днес, съвсем прясно-прясно, се натъкнах на стихотворението „Септемврийци“, което Джендъра е писал като млада пролетарска поетична надежда . Двата последни куплета разкриват вдъхновение, страст, пламък и революционен устрем:

Каква е, боже, твоята присъда –
та те умряха без божия ти кръст,
но ти приемаше ги вчера, за да бъдем
на стража днес пред святата им пръст.

Един обесен поп да ни е знаме,
един изстрелян стих да закърви,
да шепне болката от неговите рани:
„Не спирай – срещу изстрела върви“!

Авторът е същия човек, който преди няколко дни в парламента гъргореше, че от комунистическата зараза нямало отърване.

Къде остана преклонението пред раните на поп Андрей, др. Гърневски?

Къде остана биенето на чело в земята пред Димитър Благоев, депутате от ГЕРБ?

В коя миша дупка се скри певецът на социализма, Джендър?

Същият този се събуди заплюнчен антикомунист след 10 ноември и веднага се втурна да урежда семейството си със сладки постове и много облаги.

И заради това разбирам омразата му комунизма. В онова прокълнато време Гърневски е бил просто една мишка, а сега е върховен бард на Бойко Борисов.

Как да не мразиш комунягите?

Как да не ги презираш в червата?