Неформалната среща на Общото събрание на ООН с допълнителния български кандидат за генерален секретар Кристалина Георгиева завърши преди малко. Имаше съвсем кратък брифинг за медиите, сигурно вече отразен в ефир от Би Ай Ти и Ралица Василева.

Георгиева започна добре, със заучено и гладко прочетено на английски изказване, в което според обичая имаше и два кратки пасажа на френски и руски. При отговорите на въпросите обаче стана ясно, че тя не само не говори, но и не разбира сносно френски, дори след толкова години в Брюксел. Слагаше си слушалката за превод веднага, щом някой й заговореше на езика на Молиер, при това пропусна да отговори на повечето от тези въпроси. Несвикнала с канадския обичай да говорят винаги и на английски, и на френски, тя пропусна да сложи слушалката дълго след като ораторът превключи езиците.

Писах вече, че българският акцент на Бокова се долавя на английски. Но Кристалина Георгиева, извън репетираното или прочетеното, говори английски със силен български акцент, оскъден речник и необичайно грубовата за дипломатическите среди мимика и жестикулация. Още към средата на въпросите, час след началото, тя се умори и разконцентрира, явно и от напрежението да импровизира върху повече или по-малко непознати материи, заговори бавно, на моменти почти несвързано, с мъка търсеше думите си.
Имаше много въпроси, сред тях и доста смислени и важни. Но ораторката не беше на равнището им. Платитюдите й бързо отегчиха иначе пълната заседателна зала (срещата не беше в голямата зала на Общото събрание, дето се изказа Плевнелиев).

Георгиева повтори няколко пъти, че ООН трябвало да е като света, който го е избрал, че е по-добре било да няма проблеми (но имало), три пъти размаха над главата си синьото книжле с устава на ООН като аргумент за нещо. Не каза нищо по същество по нито един политически въпрос, но особено неподготвена изглеждаше в областта на разрешаването на конфликти и контрола над въоръженията, както и на т.нар. реформа на Съвета за сигурност.

На въпрос за борбата с тероризма Георгиева обясни, че „Боко Харам“ и „Ал Кайда“ не искали да дойдат да говорят в ООН, противоречейки си с казаното миналата седмица пред в. „Файненшъл таймс“, че недържавни групи като „Боко Харам“ и ИДИЛ се били превръщали в миналото в правителства и идвали да говорят в ООН.

На въпрос за работата си с бежанците Георгиева разказа, че първото нещо, което направила като еврокомисар за младите либийци-бежанци в Тунис, било да им раздаде футболни топки, да изразходвали енергията си в спорта. Това сигурно беше разчетено да предизвика смях, но не предизвика. Хората си гледаха часовниците. Лек смях в началото, наистина, предизвикаха коментарите й около краткото време за отговор и как й било трудно да се вмести, подразбирайки колко много имала да каже. Така започна и един от отговорите си на пресконференцията – даде да се разбере, че може да говори оттук до довечера.

Това обаче никак не се потвърди. Георгиева пропусна голяма част от въпросите, било от неумение да следи с разбиране говорещите и си води записки, било от неподготвеност или нежелание да им отговори. При това за нея работеше голям екип – изброих поне шестима информационни работници с лаптопи на банката на кандидата. В селективността й имаше нещо от Хилъри Клинтън на дебата с Тръмп. Но без полираната техника и неспирното напомпано говорене на Хилъри.

Хората в ООН са дипломати – учтиви и сдържани, не са като евродепутатите. Но оценката на много от запознатите след срещата беше горе-долу като за Румяна Желева в Европарламента. Георгиева още не е отговорила на въпросите, които й зададох писмено на английски тази сутрин, и ако до утре положението не се промени, ще ги публикувам тук в превод на български като „отворено писмо“ до кандидатката.

Нямате ли, госпожо, чувство за срам?

Отворено писмо до Кристалина Георгиева

Това са въпросите (в превод на български), които в понеделник сутринта изпратих (на английски) на кандидата за генерален секретар на ООН Кристалина Георгиева по повод неофициалната дискусия с нея в Общото събрание същия ден. Тъй като не съм получил отговор или друга реакция от г-жа Георгиева, ето ги под формата на „отворено писмо“. Разпратих ги за сведение и на други журналисти от разни страни, акредитирани в ООН.

Първите въпроси се отнасят до статията във в. „Файненшъл таймс“ от миналия петък (30 септември 2016 г.) – „Тласната от Германия, еврокомисар Георгиева се хвърля в битката за генерален секретар на ООН“.
1. ФТ твърди, че ви тласка Германия, т.е. Ангела Меркел и ЕНП. А по думите на българския депутат от коалицията, която Ви номинира, Димитър Делчев от РБ, „Кристалина Георгиева като десен кандидат е добра за нас… ООН трябва да се ръководи от десен човек, с дясно мислене.“

Как се отнася Вашето партийно дясно мислене в стила на Студената война към ООН? Смятате ли например да поддържате винаги САЩ срещу Русия и Китай, когато имат противоречия? Ще бъдат ли приоритетни за Вас страните с десни правителства? Ще поставите ли Международния пакт за граждански и политически права над Международния пакт за икономически, социални и културни права?

Европейската десница е за остеритет и приватизация. Планирате ли да въведете остеритет по отношение на Секретариата на ООН или на социалните програми? Имате ли план да приватизирате активи на ООН като Обединения пенсионен фонд на служителите? От сградата на Секретариата по проект на Льо Корбюзие би излязло страхотно казино с марина. Това ли имахте предвид, когато казахте на ФТ, че „подобреният мениджмънт на ООН може да освободи до 1 млрд. долара за допълнителна помощ“?

Ако отричате, че сте „десен кандидат“, „парашутиран, за да избута социалистическия съперник г-н Гутериш (според ФТ), може би пък г-жа Меркел просто е искала да се отърве от Вас в Еврокомисията? По каква причина? Дали случайно не е свързано с неотдавнашната инициатива на Европейския инвестиционен фонд, облагодетелстваща българската Сибанк?

Или пък г-жа Меркел просто иска да Ви използва, за да превърне Германия във велика сила в ООН и да замени двете сегашни европейски регионални групи с единния ЕС? Да анулира резултатите от Втората световна война? Ако пък г-жа Меркел изобщо не Ви е тласкала и ФТ са се объркали, тогава кой в края на краищата изви ръцете на премиера Борисов да Ви номинира?

В българските медии има съобщения, че Вие сте го заплашили да му изпратите проверка от ОЛАФ, Европейската служба за борба с измамите? Да разследва кое от многобройните твърдения за нарушения на г-н Борисов? Преди няколко дни руски медии съобщиха, а българските казионни медии си направиха оглушки, че премиерът Борисов бил поискал подкуп от 50 милиона долара от чужда банка срещу придобиването на БТК.

Редовно ли пращате ОЛАФ или блокирате еврофондове, за да си разчиствате сметките с политически конкуренти?  Или ако г-н Борисов Ви е парашутирал по своя воля, защо толкова късно?
2. На въпроса на ФТ от кой предишен ГС на ООН се възхищавате, споменавате Кофи Анан – „който също се включи в състезанието много късно“.
Преди да се включи „много късно“, Кофи Анан прекара почти целия си живот в ООН, беше заместник-генерален секретар две години преди да бъде номиниран. Вие сте външен човек в ООН, в многостранната дипломация, в разрешаването на конфликти.
Преди няколко години заменихте Румяна Желева като еврокомисар след провала й на препитването в Европарламента. Лесна работа – знаете английски, имате международен опит, пък и мястото така и така бе запазено за България.
Защо настоявате да изиграете ролята на Желева в ООН – на аутсайдер в състезание с няколко изтъкнати действащи или доскорошни лидери на ООН, подкрепяни от постоянни членки на Съвета за сигурност? Ще помогне ли това унижение на кариерното Ви развитие?
3. Според ФТ „притисната по въпроси като Сирия, г-жа Георгиева подчерта нуждата да се отделя повече внимание на недържавни групи като „Боко Харам“ и ИДИЛ… Преди такива въоръжени групи се сражаваха до момента, в който завземат властта и сами станат легитимни, и след това идват в Ню Йорк и говорят в ООН“, каза г-жа Георгиева.
Когато казахте това пред ФТ, знаехте ли кои точно са страните в сирийската гражданска война? Следите ли новините от Сирия? Наистина ли искахте да кажете, че в даден момент „Боко Харам“ и ДАИШ може да бъдат поканени в Ню Йорк да говорят пред ООН като легитимни правителства? Как предполагате ще стане това?
На кои други подобни „недържавни групи“ може да бъде призната държавност под Вашето ръководство в ООН и какви други терористични организации може да се появят в резултат на такова разбиране?
4. В ЕК отговаряте за бюджета и кадрите. Колко горе-долу похарчихте от парите на европейския данъкоплатец за тайната си 18-месечна кампания за ГС на ООН, докато отричахте, че сте кандидат? Колко часа не работихте в ЕК, а получавахте заплата на еврокомисар?
Колкото до кадрите, смятате ли да прилагате в ООН същите похвати, които използвахте в кампанията си за ГС на ООН? Като например да притискате български официални лица като външния министър Митов и бившия посланик в ООН Тафров да ви развеждат по предизборни срещи из ООН, докато на думи подкрепят г-жа Бокова? Как се чувстваха другите български дипломати в Ню Йорк, постоянно търсени от медиите за информация, в тази шизофренна ситуация?
Тази ли атмосфера на балкански интриги, двуличие и коварство ще подхранвате в Секретариата на ООН? Така ли ръководите и в ЕК?
Категорично отрекохте, че инструкцията за очерняне на г-жа Бокова в социалните медии, изтекла в българските медии преди седмици, е работа на кабинета Ви в Брюксел. Но как ще обясните факта, че действителната кампания за очернянето й, водена от десни български блогери и други интелектуалци, политици и дипломати, буквално следваше тази инструкция? Не мислите ли, че тук има твърде много se non e vero, e ben trovato? [ит. „Ако не е истина, добре е измислено“]
Накрая, Вие толкова пъти отрекохте, че сте кандидат за ГС на ООН – кой би приел отричането Ви за чиста монета?
Брюкселският Ви кабинет заяви, че отпускът Ви няма да навреди на работата на ЕК. Ако, както мнозина си мислят, тази седмица бъдете „обезкуражена“ от някои постоянни членове на СС, ще се върнете ли в ЕК, където се справят така добре без Вас? С немощния президент, когото изоставихте болен и в нужда от помощ, в ЕК, която зарязахте в часа, в който ЕС се разпада, южните страни затъват в стопанско тресавище, по-лошо и от Голямата депресия, а северните пък гласуват да напуснат Съюза, ЕНП губи сила и изглежда, че популистките партии на протеста ще я съборят от власт в най-близко бъдеще и по целия континент?
Или планирате да се кандидатирате за някой висок пост извън ЕС? Може би сте чули предложенията на много българи в социалните медии – да се кандидатирате да смените Хилъри Клинтън, папата или Далай Лама? Как преживявате факта, че поне 80% от българите, съдейки по социалните медии, ви смятат за безскрупулен кариерист?
5. Може би най-важният довод срещу жизнеността на кандидатурата Ви е, че бяхте вицепрезидент на ЕК, която наложи санкции срещу Русия.
Още ли мислите, че санкциите бяха оправдани, че бяха и са полезни за Европа като цяло и за постигането на политическите цели, които ЕС уж преследваше с налагането им?
6. Преди време направихте много непопулярно изказване за бежанците и оправянето на българската демография и трудов пазар. Съжалявате ли за това?
Защо, по Ваше мнение, много порядъчни, трудови, но едва свързващи двата края българи се страхуват от бежанците? Какво може да се направи да се промени отношението им? Виждате ли тук някакви „десни“ перспективи?
Какви, по ваше мнение, са корените на сегашната бежанска криза в Европа, как оценявате текущите усилия на ООН, какво още трябва да се направи в Близкия изток и Северна Африка за облекчаване на положението? Виждате ли тук някакви международни „десни“ перспективи?
Как оценявате историческата покана на г-жа Меркел до „всички мигранти“?
7. И да се върнем към „десните“ ви корени. Кой е определил кое е дясно и кое – ляво?
До 1989 г. бяхте лоялен член на БКП, преподавахте марксистка политикономия във ВИИ „Карл Маркс“, получихте разрешение от комунистическите служби да пътувате и специализирате в Лондонската икономическа школа в 1987 г., най-мрачния период на Живковото управление. Български медии и депутат съобщиха, че сте била вербувана от българското разузнаване.
Вашият „антикомунистически“ премиер Борисов също беше лоялен комунист, отказал да напусне партията и предпочел да напусне деполитизираното МВР, преподавал физическа подготовка във факултет „ДС“ на ВСШ на МВР, а по-късно станал гавазин на Живков като близък на семейството.
Почти всички „десни“, пребоядисани политици и интелектуалци, подели кампанията за очерняне на Ирина Бокова, са с комунистически произход, учили са в СССР със стипендии или са преподавали марксизъм-ленинизъм. Наистина, ЕНП и лично г-жа Меркел имаха специално предпочитание към тези типажи, подбираха сред тях и лидерите на европейска България.
Но не разбирате ли колко омразни са станали тези ренегати в очите на милионите порядъчни, трудови, но едва свързващи двата края българи? Кога мислите, че трябва да се тури край на българската гражданска война, започнала преди 98 години в пламъците на Първата световна война? Вчера дори г-н Борисов, най-после назначил кандидат-президентката си за изборите след месец, изтъкна, че тя била партиен член до 1989 г. (и партиен секретар), и това сега за него явно е комплимент.
Защо играете фалшивата „антикомунистическа“ карта срещу добросъвестния си съперник, защо кепазите изборите в ООН с тоя мухлясал, провинциален партизански позор?
Нямате ли, гoспожо, чувство за срам*?
–––-
* „Have you, sir, no sense of decency?“ – думи на американския адвокат Джоузеф Уелч към сенатора Юджин Маккарти, инициатора на антикомунистическия лов на вещици в САЩ, в 1954 г., и за които се казва, че турили кръст на кариерата му.