Ахил го няма. Корнелия Нинова обаче е тук с гибелен гняв: „Дете грабна наградата от „Берлинале“… Призът е  наречен „полово неутрален“… За най-добър актьор или актриса?… Това ни чака!… Ако не прогледнем навреме!…“. Титанът (на мисълта, не от митологията) Георги Свиленски доописва прииждащата страхотия: “Ако детето иска три шоколада, вие сте му дали два – това е насилие чрез бездействие”. В този епос БСП твърди, че ще спре половите неутралности с референдум.

С такива умозрения блести 130-годишната партия на Димитър Благоев, Стефан Продев, Йордан Радичков, Анжел Вагенщайн… Починалите сред тях няма как да видят до какво интелектуално ниво е паднала. Живият я напусна. Нивото е пълен срам не само за нея. Но и цялото общество, понеже доскоро бе една от двете водещи партии. Преди десет дни на конгреса социалисти се сбиха.

„Невиждан потрес, унижение за всички ни!“,

възмущаваха се възрастни членове. Но случилото се е резонно при деволюцията на партийния връх.

В понеделник ИТН сменя конституционното устройство (иска референдум, разбира се). Във вторник пуска брутално гнусна песен по адрес на жена-политик. Сряда е ден на майстора за паметници по Слави Трифонов – Аспарух изгрява вместо съветската армия. В четвъртък той се занимава с „шкембето на „Насти“ (Ананиев). Никакъв срам от тази партия, никакво себеусещане! Всички се чудят защо тя се провали, след като по едно време бе първа. Щеше да още по-голяма обида, ако не се бе провалила.

Дълго време Бойко Борисов бе смятан за бащица на народа, а отскоро Румен Радев посяга към приза. Но

истинският татко е друг.

Рядко се показва публично, обаче е в течение на важните неща. Когато синът му е премиер – на държавните. Когато не е – на опозиционните. Това е бащата на Кирил Петков. Как следва да се дисциплинира един пакостник в класа, с когото никой не може да се справи? Чрез силна мъжка десница, разбира се. Така таткото на Петков дисциплиниращо се зае с немирника в ПП Александър Дунчев („Дунчев, защо забрави съобщението, което изпрати на Кирил преди „Панорама?“ – статус във фейсбук).

Да го оставим таткото. Какво ли трябва да е нивото на този политик, който държи баща си в течение за SMS кореспонденцията с други политици? Отговорът: като на селски кмет. Трагичното е, че иде реч за премиер, събрал масовите въжделения за една променена по-добра България. Поради неизбежност май пак към него ще се отправят.

А нивото на самия Дунчев, който в яда си тръгна да хвали ГЕРБ и Борисов, за сметка на собствената си партия (поредна), е по-ниско от Перловската река. Целият сътворен от него скандал бе породен от факта, че заради вътрешното разпределение с ДБ получи не първо, а второ място в листата. Тоест не му бяха дали твърдо избираемо място, а по-малко твърдо.

Повелителят на мисирките, на свинската мас, оня, който казва „аз и вие сме прости“ – самият Бойко Борисов, тия дни изглежда мирен и тих. Един-два скандала с журналисти, две-три изръсени глупости пред симпатизанти… – за  човек с неговия размах не ги броим. Камерите отдавна не се вторачват в лидера на ГЕРБ, поради което вероятно получаваме оскъдна картина. Но е ясно, че с

всестранната си разпищоленост Борисов

е сред водещите фактори за деградацията на политиката ни.

Не ни остава нищо друго, освен да констатираме затъването. На фона на пребогатата история, днешните падения може да изглеждат дребни. Но в действителност са част от един все по-задълбочаващо се изпразване на българската политика от интелектуално съдържание. На пръв поглед изглежда, че всичките тия простовати мисли и постъпки се раждат от напрежението около изборите, от желанието все някак да омагьоса електората… – не, причината е най-първо глупост!. Дори средноумен магьосник не би сътворил такива чудесии.

Следва да се отчете, че макар да не е от същото ято,

в синхрон пее и премиерът Гълъб Донев.

Тази седмица той напълно сериозно каза, че етикетите с надпис „трайна промоция“ означават поевтиняване на храните. Било успех на кабинета при овладяването на цените.

Има една хубава притча. Лъвът и магарето спорили какъв е цветът на небето. „Синьо“, казвал лъвът. „Зелено“, твърдяло магарето. Отишли при Мъдреца, питали го. „Небето е зелено“, отвърнал той. Магарето хукнало да празнува в див възторг. Мъдреца казал на обезсърчения лъв: „Ясно е, че е синьо. Но те наказах, защото спориш с магарета!“. Тази притча е по адрес на всички ония, които биха тръгнали да спорят, че постъпките на споменатите епически герои са най-нормални. Че не издават нищета. Насред предизборна кампания, а и по принцип, подобни хора – най-често партийни агитки, с трясък бранят политическите си идоли – и допрофанизират политиката ни. Наистина не бива да се спори за нищетата на политиците и магаретата – те са гърне с похлупак.

Диян Божидаров, Сега