Над 90 назначения в регулаторите чакат участниците във властта да се разберат за правилата, по които ще се избират членове и председатели на 16 контролни и други органи с изтекли мандати.

Депутати коментираха пред „Труд news”, че въпросните органи са особено привлекателни с високите заплати – между 7000 и 12 000 лв. и мандатите, които в повечето случаи са петгодишни.

Все още ГЕРБ и ППДБ не са се разбрали по няколко основни въпроса, признаха народни представители от управляващото мнозинство. От ГЕРБ не искали да се прави нищо около назначенията преди ротацията, за да не се създават предпоставки за допълнителни скандали. Преди Нова година Кирил Петков обяви, че предпочита политически фигури да се номинират за регулаторите, а от ДБ твърдят, че е по-добре да се заложи на експерти.

Основният въпрос по който няма разбирателство е трябва ли да се създаде номинационна комисия, в която според закона за противодействие на корупцията влизат външни за НС лица като представители на ВКС, на ВАС, на омбудсмана, на Висшия адвокатски съвет. Неправителствени организации вече внесоха писмо в парламента, в което настояват за създаване на такава комисия. Депутати обаче попитаха откъде накъде ще се отнема правото на народните представители да номинират кандидати за председатели и членове на комисии и други органи, които се назначават от парламента.

Няма яснота и дали най-напред ще се променят законите, за да се избират новите ръководства на регулаторите с 2/3 мнозинство в НС, както бе решено с промените в конституцията. В член 91/б на основния закон се казва, че изборът е с квалифицирано мнозинство, ако е предвидено в закона. Засега такова се изисква само за КПКОНПИ, където предстои избор на председател и на четирима комисари.

11 членове на ВСС (квотата на Народното събрание), главен инспектор и 10 инспектори от Инспектората към ВСС, за които също е необходимо мнозинство от 2/3 ще се избират след приемането на новия закон за съдебната власт, който се очаква да влезе за гласуване в НС през месец май.