Радио „Фокус“: …В този ред на мисли как коментирате речта на българския държавен глава Росен Плевнелиев пред Европейския парламент в Страсбург, в частта й за Русия и директните обвинения към Кремъл?

Кристиан Вигенин, секретар на ПГ БСП: Аз бих казал по-общо, че за съжаление, българският президент пропусна възможността да говори за България в това изказване. Всъщност, страната ни беше спомената, и то не като основна тема, в няколко, бих казал, елемента в неговата реч. Но той говори за всичко друго, но не постави нито един от важните за България въпроси. Което за мен е наистина учудващо. Бих казал, че той там не говори като българския президент, а говори като международен чиновник с висок пост, за съжаление. И това, че получи аплодисментите на европейските депутати в никакъв случай не бих го счел за повод за особена гордост. Защото в края на краищата това, което беше казано там, е добре подбрано за пред публиката, пред която се говори. Но българският президент трябва да поставя българските въпроси. Тук колкото и да няма смисъл, може би в момента, но аз като член на Европейския парламент преди няколко години присъствах на речта на тогавашния президент Георги Първанов в Европейския парламент. Една реч, която коренно се различаваше, не заради друго основно, но заради това, че той там постави въпросите, които вълнуват България, и това, което България очаква от Европейския съюз и съответно от Европейския парламент. Така че аз не бих се спускал в големи анализи. Пак казвам – това не беше реч, която представи България или поиска нещо за България, или постави българските проблеми. Може би неслучайно тя беше произнесена на английски език, а не на български, който е един от официалните езици в Европейския парламент. И струва ми се, че все по-малко ще ни се налага да обсъждаме Росен Плевнелиев оттук нататък, тъй като очевидно оттук нататък ще бъдем свидетели на други подобни речи, на други подобни заявления. Когато не си успял да убедиш в това, което казваш, българските граждани, много трудно може да се каже, че говорейки в Европейския парламент, ти представляваш българските граждани и българската държава. Така че бих казал толкова по този въпрос. Една пропусната възможност, така ще го нарека. (…)

РФ: И в края на разговора ни, макар че приключихме темата за държавния глава, обаче няма как да не ви върна към нея, има ли развитие след апела ви към президента да спре с посланическите назначения?

КВ: Ние заявихме много ясно нашата позиция, че това, което се случва, е абсолютно недопустимо. Тази политизация на българското представителство зад граница е пряко, директно нарушение, драстично, бих казал, на Закона за дипломатическата служба. Официално или дори неофициално изявление не последва нито от външния министър, нито от президента, нито от премиера, които всъщност са тримата, които носят пряката отговорност от това, което се случва. Но това в никакъв случай не значи, че това ще бъде еднократен акт от наша страна. Аз заявих и мога да препотвърдя сега, че ние сме готови да атакуваме първия указ, който бъде издаден за назначаване на посланик от политическата квота, която така или иначе е надхвърлена. Това би било нарушение на закона. Така че имаме тази готовност. И гарантирам, че следващият президент, който ще бъде излъчен от левицата, няма да се поколебае да възстанови закона и да бъдат върнати всички посланици, които са над тази квота с тази последна порция от назначения в дипломатическата служба. Законът е за всички, включително и за президента. И когато някой апелира да се спазва законът, има претенциите от позицията на най-висша инстанция да раздава оценки за всички, които под една или друга форма нарушават закона, трябва да е първият, който го спазва. И от тази гледна точка аз все пак очаквам, независимо от решението на Министерския съвет, президентът да не издаде укази за назначаване на посланици, които са над тази 20-процентна квота, която е заложена в закона.