Една история от Варна, която показва как точно чудодейства премиерът и лидер на ГЕРБ

Премиерът Бойко Борисов бе във Варна през уикенда. От неговите уста полетяха ред новини към ушите на българския народ, но за масовата публика бе енигма как точно се случи това. А начинът бе доста по-интересен от самите новини.

Премиерът отдели безценни минути на журналистите край нови инфраструктурни съоръжения в квартал “Аспарухово”. За кратко време трябваше да отчете огромната благодат, която се стича напоследък към града. “Първо владиката да каже…”, даде началото на пресконференция, на която журналистите се тълпяха край него на крак. “Аз сърдечно благодаря на г-н министър-председателя”, каза владиката Йоан, строен до премиера. Последва култов диалог, който протече приблизително така: Йоан благодари за изключителната помощ, която Борисов оказва на пресветата църква – пари за новия храм “Св. Прокопий Варненски” и за ремонт на покрива на Катедралата; двамата се уточняват за какво къде са дадени парите, защото Борисов се обърква; след малко пак се уточняват, понеже премиерът пак се обърква. “В молитвения си дълг към тези хора да благодарим…”, лее нонстоп признателност Йоан. Но Борисов го прекъсва, иска да разбере как вървят всички църковни ремонти:

“А за „Владислав Варненчик“?…”.

За Катедралния храм и “Свети Прокопий”, уточнява трети път Йоан. Борисов явно иска да чуе, че пари е дал за църква “Владислав Варненчик”, обаче не получава потвърждение. Йоан млъква и разговорът продължава за истинското житейско чудо тия дни във Варна – удължаването на булевард “Васил Левски”. Конспектът от похвали е наситен, затова премиерът бързо минава към парк-музея “Владислав Варненчик”, където тъкмо е попил прелюбопитна история – за драматичната битка при Варна: “И между другото бяхме на музея… Ще направим паркинг там… “Владислав Варненчик”… За съжаление много поляци,

румънци, хървати, чехи го посещават, огромен брой туристи, а малко българи… А всъщност хиляда четеристотин и коя година е била…”, декламира Борисов прясно наученото, в опит да се сети за датата на сражението. “Четиридесет и четвърта”, помага журналистка. “Да, да…Станала е тази голяма битка, кралят е загинал тука. 20 хилядна срещу 60 хилядна армия са се били…Така че историята е много интересна”, разказва Борисов. И отново се сеща за “църквата „Владислав Варненчик”. Чрез нея иска да покаже колко много е важен полско-унгарският крал за българите. “И църква има на негово име, нали?”, обръща се той към Йоан.

Владиката мъдро замижава

Какво ли да каже? Църква “Владислав Варненчик” няма, никога не е имало, на никого не му е хрумвало да вдига – нито във Варна, нито другаде из родината. Владислав Ягело е католик, не е светец, идея за храм на името му може да се появи само в доста пренатоварена от труд и жеги глава.

За булевард “Васил Левски” нещата не са чак толкова розови. Премиерът се бе заклел няколко пъти месеци по-рано, че съоръжението ще е готово за една година, тоест до 15 август – тазгодишния Ден на Варна. Обаче дори с просто око се вижда, че предстои още поне година работа. “Изключително сложно съоръжение. Малко им се карах, че се бавят…”, казва Борисов по адрес на строителите. И изведнъж върху репортерите се стоварва 100-годишна вълна – която може да ни залее, но благодарение на вездесъщите управленски действия ще се размине. Всъщност, с “вълната” Борисов иска да каже, че в средата на булеварда ще тече канал, проектиран да поеме най-голямото количество вода, която се е стичало през последните 100 години (научен метод за измерване на риска, който е силно дискусионен като точност, но това е друга тема).

И понеже цялата тази работа била много сложна, нормално било да има забавяне в строителството: “Така че, нека да го направят качествено, за да не стане някоя беля”. А всъщност истината е, че булевард “Левски” не се строи бавно – трасето преминава под три булеварда, освен канала се правят локални платна и т.н.; оптималният срок е 24 месеца, колкото пише в документите; сърце Борисово обаче не трае, многократно се бе хвалил, че строителството ще приключи бързо. “Както съм им се накарал, до 3-4 месеца ще го завършат”, е най-новият срок.

Издирва се хилядолетна вълна

Разговорът продължава за триумфите по магистрала “Хемус” и многобройните още проекти във Варна. Успехите са неоспорими, но все нещо е зациклило, репортерите питат за него. “Водопроводи подменяме, канализации, тролеи се местят, сръдкава работа (пипкава – бел. авт. ), както казваме ние, шопите…”, обобщава духовито Борисов. “И спартаклиите ще ги видим сега тука”, бърза да се похвали с поредния благодат – този път върху футболен клуб. Журналистка обаче се вълнува от злободневия – как така новорегистрирана компютърна фирма е спечелила търг за диагностика на чума по животните. “От вас чувам. Да караме едно по едно. Понеже вчера колегите от Нова телевизия ме питаха тука за плаж, който щял да бъде

вземан, даван на хотели и подобни лъжи”, отклонява темата Борисов. Искрено е възмутен от лъжите, личи си –как пък може толкова много да се лъже в тази България?

Репортерката обаче все така си настоява за чумата. Борисов се сопва: “Добре, момент, ще стигнеме, де… Ще проверя, утре ще ме видите и пак ще ме питате… Как да ви кажа нещо, което не знам?!..”. И сръдкаво разказва за плажа, който всъщност бил “камъняци” – там ще се строи единствено общинско рибарско пристанище, хладилници ще има, прясна риба, щастие за домакини, рай за ресторанти… Истината обаче пак е малко по-различна – притеснения за хотели не е имало, страховете са, че върху въпросния терен не бива да се строи, защото според регистрите е плаж; и щом няма пясък, а “камъняци”, държавата трябва да си оправи регистрите, за да не нарушава самата тя законите. Отговор по тия дребнотемия няма, но докато говори, Борисов вади отнейде фотос на бъдещото пристанище – става ясно, че наистина следва конспект и се е подготвил добре.

Репортерката с чумата проявява нечуван инат и пак си повдига въпроса. “Добре, задайте ми го сега”, казва театрално Борисов. Всъщност той няма против да му го зададат, просто не ще заради него да пропусне набелязаните теми. “Вчера бях на военно учение и дет се вика, не съм се прибирал. Утре ще отговоря, и то официално. Ако са направили такъв заход или такава работа, ще анулирам конкурса и ще ги изгоня… Такива гадове не искам всеки ден да се обяснявам… Как е възможно!?…”, гневи се Борисов за чумата.

Незнайните “гадове”, които го саботират периодично, пак са се появили. Няколко часа по-късно търгът е спрян, уволнени гадове обаче няма. Не се е разбрало кои са, чумата така и не ги е тръшнала. “Гадовете” не бяха уточнени поименно и през есента, когато Борисов пак се оплака от тях, припомняйки протестите през 2013 г. Но как да ги припомни, след като следваше да посочи коалиционните си партньори Сидеров и Каракачанов, водили навремето митингите срещу ГЕРБ?

Импровизираната пресконференция завършва с размишления колко много Борисов обича да гледа американски филми вечер. И със заключението, че дори в голяма държава като САЩ не се знае кой е ченге, кой – бандит. Следователно – да не се тревожим чак толкова за екшъна с Митьо Очите. Малко по-късно Борисов пощипва бузки на дечица в сини фланелки, те му ръкопляскат. Край новопостроено игрище го очаква надпис “Благодарим ви, г-н Борисов, че спасихте „Спартак Варна” – признателност за отпуснатите 1.4 млн. лв. за ремонт на клубния стадион. Малка подробност – игрището, на което се развива действието, е на километри от базата на “Спартак”; клубът все още не е спасен, а проекточудото “нов стадион” бе буквално

разсечено от настоящото такова “нов булевард” – защото “Васил Левски” мина директно през трибуните му.

Късно вечер премиерът държи реч на празника на военноморския ни флот. “Дунав и Черно море стават зона на изключителен конфликт”, казва той. Мъдро наставлява, че никой не бива да допуска война. Енигма е за какъв конфликт на Дунав иде реч. Но това няма значение, защото за нас, българите, светецът е един и всички знаем, че не би допуснал да ни се случи нещо лошо.

Диян Божидаров