Очакваната съвместна операция на западните държави и Русия срещу „Ислямска държава“ изглежда толкова вдъхнови любителите на приключения, че някои изпаднаха в дива еуфория и застърчаха от всички медии, готови за лъвски скок. Един надмина всички, като поднесе на нацията сюжет за екшън: Напред, да посечем арабите, както Тервел ги е сякъл преди 13 века! „Операция Тервел“ – какво по-подходящо название за акцията на световните сили, поставено вместо конска опашка като стяг пред общия им поход срещу тероризма? Исторически справедливо, пък и въздигащо унилия български дух до висотите на бойния плам. Не че нацията се готви да воюва, но тя трябва да бъде въодушевена! Ей с тази бутафорна пиеска любимият на целия български народ Божидар Димитров изтръгна поредна всеобща въздишка: „Въх, уби ма!“

Когато един цар си има шут, е нормално. Но когато цял един народ си има шут, турен пожизнено начело на водеща културна институция, с държавата нещо не е наред. Човекът не изглежда луд, напротив – понякога има чудесни изяви и дава точни формулировки на онова, което сме били, сме и ще бъдем. Дори подкрепи протеста на музейните дейци преди два дни, но и него използва, за да си прави бутафорен пиар, „окован с белезници от VІ век“. Като го понесе вдъхновението, всяко нещо превръща в цирк. Ще покръстваме бежанците. Имаме си български Помпей до Черноморец, дето вулкан не са и сънували. Вампири са погребани в Созопол (мрежата му даде ласкавия прякор Божо Вампира). От мощи на св. Йоан Кръстител не сме се отървали, ама тия археолози са „шибан народ“, завиждат, ей! В Плиска бликна светена вода, колкото да полеем бат’Бойко, че сетне в локвата се оказаха едни гадни бактерии. Цялата сме я втасали, обаче ще строим базилики из цяла България. Завчера героят ни ненадейно пак изригна срещу всички, които се обявяват против бутафориите, обяви ИКОМОС за частна организация на некадърници и се посипаха познатите ни хули: негодници, хунвейбини, пъпчиви безделници, невежи. Но поантата апотеоз си остава (засега) едно негово откровение отпреди дни: „Ислямът е като комунизма, не се различава от Маркс и Енгелс, които също претендираха за единствена истина по целия свят“.

България е театър, ако перифразираме Шекспир. Народът се смее, колегите на Божо викат „съвсем е луднал“, а медиите търчат очаровани подире му. Щото е чалга, а чалгата се харчи. Само че работата не е тъй безобидна. Зад цирка се крият апетити. Преди дни Божидар Димитров мина всички граници, като изрече в интервю, че някогашният Народен музей сега е НИМ, а Богдан Филов бил негов предшественик като директор. Да се чуди човек – да се смее ли, да плаче ли от такава наглост. Но заради несведущите журналисти това минава. Те не знаят, че Народният музей, създаден през 1892 г., още през 1906 г. е разделен на две – на археологически и на етнографски музей. Със Закона за народното просвещение от 1909 г. Народният музей е определен като Народен археологически музей, на който Богдан Филов е бил 10 години директор. През 1920 г. е създаден и Българският археологически институт с пръв директор Богдан Филов. През 1947 г. Археологическият и Етнографският музей влизат в състава на БАН със закон.

НИМ няма абсолютно нищо общо с Народния музей. Той е млада институция, създаден е с постановление на МС на 1 април 1973 г. фактически „на голо място“, бил е замислен като модерна изложбена палата, където музеите да показват богатствата си. Първата експозиция е открита през 1984 г. с усилията на всички музеи в страната, които предоставят временно част от фондовете си. И всички музеи прекрасно знаят колко години и какви мъки са изживели, докато им върне поне част от експонатите НИМ, чийто директор Божидар Димитров е от 1994 г. (а преди това е зам.-директор). Той отдавна превърна НИМ в дублиращ археологически музей, където се събират Злата с главна буква, не „гърнетата“, както казва самият той. А всички министри на културата в последните години неясно защо неизменно насочват именно към него, а не към специализираните музеи древните археологически ценности, иззети при акции срещу иманяри и трафиканти.

Само че крушката си има опашка. Щенията на Божидар Димитров да възседне и музеите на БАН, и всички 30 бивши окръжни музеи не са от вчера. През 1992 г. той пише концепция всички те да станат част от НИМ и да се управляват от него – слава Богу, отхвърлена е веднага като абсурдна. Пак тогава той настоява да се премахне от Закона за паметниците на културата текстът, че всички археологически паметници са собственост на държавата, за да можело фирми и фондации да ги придобиват и да инвестират в тях (sic!). И това не минава.

Посегателствата на директора на НИМ към музеите през десетилетията обаче минават съмнително лесно. Цели 12 години БАН например се бори, докато върне в научния си архив материали за Феликс Каниц, взети от НИМ за изложба. Всички видяхме преди дни след скандалното посещение на Вселенския патриарх с какъв апломб Божидар Димитров извади на показ предметите, които Вартоломей поиска „да бъдат върнати“ на гръцката църква. Само че тези предмети не са на НИМ.

През 70-те години на ХХ в. след писмо на тогавашния външен министър Петър Младенов същите тези предмети, които са се намирали дотогава в специален фонд в Археологическия музей на БАН, са изнесени оттам посред нощ от ДС и отнесени нанякъде. Къде са били през годините не е ясно, но сега се разбира, че в крайна сметка са попаднали в НИМ, кога – не е известно. Същото се случва с едни византийски ръкописи от Научния архив на БАН, които през 1976 г. пак чрез ДС са били изнесени от академията от Божидар Димитров и Аксиния Джурова, за да бъдели описани. Разрешението на акад. Ангел Балевски е да ги ползват три месеца.

Тези ръкописи обаче не са върнати на БАН, макар че законът го изисква категорично. Разнасят ги в Първо главно, в някакви квартири из София и накрая се озовават в… центъра „Иван Дуйчев“, взет към СУ. За тези неща ДУМА писа още през 1995 г. Сега Божидар Димитров казва пред в. „Монитор“: „През 1976 г. се случи така, че аз като млад разузнавач бях натоварен със задача да постигна тайно споразумение какво да правим с тези неща. Постигнах такова споразумение, което по-късно е било подписано от висшестоящите институции. Така те бяха легализирани.“ Ти да видиш! И ни дума от чии фондове са отмъкнати незаконно реликвите. Такива ми ти работи с шута на нацията.