Румен Гайтански – Вълка се е предал и е задържан за 72 часа с прокурорско постановление, съобщи bTV. След този 3-дневен период прокуратурата трябва или да поиска постоянното задържане на Гайтански от съда, или да го пусне. Гайтански се е явил с адвокат в антикорупцонната комисия, там е бил посъветван да се предаде и е бил отведен с полиция в следствения арест на бул. „Г. М. Димитров“.
Адвокатът на Гайтански Константин Симеонов съобщи пред БНТ, че неговият клиент е искал да се яви още в сряда, обадил се в антикорупционната комисия, инспектор му казал да се яви в четвъртък. Гайтански отишъл заедно с друг адвокат, но в комисията го върнали и му казали да се яви днес, при положение че беше обявен за общонационално издирване. Симеонов заяви, че обвинението, че е присвоил милиони от банков кредит, е абсурдно.
„Кой решава дали да бъде отпуснат кредит? Румен Гайтански ли? Той няма нищо общо с ББР. Това го решава банката и понеже експозицията е голяма – подписите за отпускане са поне 5, не е само Стоян Мавродиев. Те са и на другите изпълнителни директори на банката и част от Надзорния съвет.“ каза Симеонов.
„Явно Пеевски е взел прокуратурата на ръчно управление и си урежда битките в ДПС“, допълни той. Както стана ясно, 30 милиона от 150-милионния кредит са били дадени на Ахмед Доган за ТЕЦ „Варна“, която до преди 4 дни контролираше.
Бизнесменът, както и бившият шеф на Българската банка за развитие Стоян Мавродиев бяха обвинени вчера за длъжностно присвояване в особено големи размери, но не бяха открити за предявяване на обвиненията. Новината дойде след акцията на Комисията за противодействие на корупцията (КПК) от сряда заради разследването на необслужвания кредит за 150 млн. лв., отпуснат на фирма на Гайтански от държавната Българска банка за развитие. Заемът бе отпуснат през 2019 г., когато начело на ББР бе Стоян Мавродиев.
С тях има и трети обвиняем – Иван Георгиев, представител на „Роудуей кънстракшън“ – фирмата, свързана с Гайтански, получила кредита от 150 млн. лв. За разлика от Мавродиев и Гайтански обаче Георгиев беше задържан веднага за 24 часа по Закона за МВР.
БНТ съобщи днес, че той е пуснат срещу гаранция от 50 000 лв. от прокуратурата.
Според bTV адвокат Иван Георгиев не е внесъл паричната гаранция и ще обжалва мярката в законовия едноседмичен срок.
Така единствено Мавродиев остава в неизвестност за разследващите. Той обаче все още не е обявен за издирване.
Зам.-градският прокурор Десислава Петрова обясни вчера, че въпросното дело е образувано в края на октомври 2022 г. по повод сигнал за отпуснатия кредит е и водено за престъпление по служба. Първо е било възложено на ГДБОП, а после от службата са предложили с него да се заеме следовател и наблюдаващият прокурор го е прехвърлил на магистрат. С постановление от 4 май 2023 г. досъдебното производство е било прекратено, тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че няма доказателства за извършено престъпление по служба. Това е потвърдено и от Софийската апелативна прокуратура, която е проверила постановлението. Върховната прокуратура се е съгласила, че няма доказателства за престъпление по служба, но е констатирала пропуски и непълнота във фактите по случая, тъй като не са били изследвани част от връзките между дружествата и дали не е осъществено друго престъпление, обясни прокурор Петрова.
В пълна мъгла остават другите големи кредити, отпуснати от ББР, за които алармира Кирил Петков преди години, когато беше служебен министър на икономиката.
Обвиняеми по досъдебното производство са още бившият изпълнителен директор на ББР Стоян Мавродиев и представителят на фирмата Иван Георгиев, на когото е наложена парична гаранция от 50 хил. лв.
Разследването започва в края на октомври 2022 г. по повод сигнал за отпуснатия кредит през 2019 г. от ББР. Образувано е и водено разследване за престъпление по служба. Разследването е възложено на Главната дирекция „Борба с организираната престъпност“ (ГДБОП), а след това на следовател от Софийската градска прокуратура. С постановление от 5 май 2023 г. производството е прекратено, тъй като наблюдаващият прокурор е приел, че не са налице доказателства за престъпление по служба. Апелативната прокуратура потвърждава прекратяването, но Върховната касационна прокуратура констатира пропуски в разследването, тъй като не са били изследвани част от връзките между дружествата, които по някакъв начин са свързани с кредита. Поради това от 12 януари 2024 г. делото е върнато на прокуратура за продължаване на разследването, като веднага след това се дават указания за разпит на свидетели и е изискана документация. Впоследствие, след законодателни промени, досъдебното производство е възложено на Комисията за противодействие на корупцията. При извършените претърсвания са иззети документи и други доказателства.
РУМЕН ГАЙТАНСКИ – справка
Румен Гайтански, известен с прякора Вълка, е съдружник във фирмите „Волф 96“ ООД и „Дитц“ АД. Двете фирми и „Чистота – София“ АД са концесионери на сметопочистването в София, показва информация на отдел „Справочна“ на БТА.
Столичният общински съвет избира фирмите му за концесионери на през ноември 1996 г. На 21 юли 2006 г. кметът Бойко Борисов заявява, че общината търси начини да се освободи от фирмите-концесионери на дейностите по чистотата. „Правим всичко да се освободим от Вълка в София“, добавя той. Общината обжалва три решения на Софийския градски съд, според които на трите концесионера трябва да бъдат изплатени концесионни възнаграждения за последните три месеца на 2005 г. в общ размер над осем милиона лева, близо 636 хиляди лева разноски по делата, както и лихви от датата на подаване на исковете на фирмите. Фирмите на Гайтански губят за кратък период концесията в София, но печелят договори в други градове – Стара Загора, Сливен, Кърджали и Поморие.
Къпалня „Мария Луиза“
Къпалня „Мария Луиза“ е собственост на акционерното дружество „Парк Мария Луиза“, в което влизат фирми близки до бизнесмена Румен Гайтански. На 12 юни 2023 г. Гайтански изпраща писмо до Столичната община с предложение да продаде дела си в къпалня „Мария Луиза“ на общината или да бъде обезщетен с равностоен имот. Неговото предложение е разгледано от Комисията по финанси и бюджет към Столичния общински съвет (СОС), а на 14 юни 2023 г. е обсъдено и в Комисията по икономика, собственост и дигитална трансформация. През май 2023 г. е създадена работна група със заповед на кмета на София Йорданка Фандъкова за къпалнята „Мария Луиза“. В нея участват общински съветници от всички политически групи в СОС и представители на администрацията. Работната група разглежда възможностите Столичната община да си върне къпалнята „Мария Луиза“.
На 13 юни 2022 г., акционерното дружество „Парк Мария Луиза“ кани журналисти на територията на къпалнята и обявява, че възнамерява да възстанови къпалнята „Мария Луиза“ в нейните реални граници. Дружеството внася заявление за издаване на виза за проектиране. Целта е възстановяване на къпалнята и запазване на плувния комплекс, без да има високо строителство, жилища, офиси, молове. От дружеството „Парк Мария Луиза“ обявяват, че ще обновят басейните, ще премахнат опасните съоръжения, както и че не предвиждат строителството на паркинги и високи сгради.
През юли 2022 г. главният архитект на Столичната община Здравко Здравков издава виза за къпалнята „Мария Луиза“, с която се разрешава проектиране само на основно обновяване и модернизация на лятната къпалня, без да се допуска ново строителство. В началото на 2023 г. заради нерегламентираната сеч на 20 дървета на територията на къпалнята кметът на София Йорданка Фандъкова сезира Столичната дирекция на вътрешните работи и прокуратурата. Фандъкова налага на собственика на „Парк Мария Луиза“ глоба в размер на 100 хил. лв., тъй като от Столичната община установяват освен изсечени дървета и изкопни насипи, и изкореняване с цел заличаване на уликите.
Язовир „Искър“
На 2 април 2024 г. започва принудително премахване на три незаконни постройки на територията на Държавно ловно стопанство „Искър“. Извършител на незаконното строителство е фирмата „Био майнинг“ близка до Румен Гайтански. И трите сгради са констатирани като незаконно строителство през 2019 г. По думите на главния архитект Здравко Здравков по време на акцията по премахването властите са били възпрепятствани, тъй като на входа е бил поставен автомобил. Той обяснява, че след идването със специализираната техника, през нощта някой е отрязал кабелите на машините, с което ги е повредил.
През юли 2024 г. Окръжен съд – Перник спира премахването на незаконните постройки край брега на язовир „Искър“. С решението на съда се блокира изпълнението на три заповеди на главния архитект на Столична община. От Столичната община припомнят, че за трите постройки на брега на язовир „Искър“, свързани с фирма „Био Майнинг“ АД, има окончателното решение на ВАС, с което се потвърждават заповедите на главния архитект на София, че трябва да бъдат премахнати. Поради липса на доброволно изпълнение от страна на собственика Столичната община пристъпи към принудително изпълнение. Същевременно по молба на „Био Майнинг“ АД е поискано да бъде предоставена възможност на дружеството доброволно да изпълни премахването, като е посочен тримесечен график за дейностите, посочват от Общината.
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране