Пловдив, Плевен и Варна са в кюпа с театрите, сгазили лука. Сметната палата хвана брутални лъжи на театрите за финансовата 2023 година. Някои театри са отчитали по две представления на ден, при реално изиграно едно с цел получаване на по- голяма субсидия.

В няколко театъра са сключвани договори за разпространение и реклама, без да е спазен Законът за обществените поръчки. По тези договори са изплащани необосновано високи проценти от приходите на съответното представление, като разходите по представленията в определени случаи надскачат приходите.

На много места договорите са подписвани само от директора, при задължително изискуеми два подписа на директор и главен счетоводител. Налични проблеми са установени в театрите в Пловдив, Плевен и Варна.

Като сериозен пропуск през годините според Сметната палата е липсата на счетоводен софтуер, който да обобщава информацията без да се налага човешка намеса.

Установено е, че в Министерството на културата не са създадени условия за осъществяването на ефективен контрол при определяне на субсидиите и разпределение на разходите в културните институти в областта на сценичните изкуства, информира БНР.

Министерството на културата не може да осъществява ефективен контрол при определянето на субсидиите и разпределянето на разходите в културните институти в областта на сценичните изкуства.

Основното финансиране, което театрите получават, идва от държавата под формата на тези субсидии. Размерът им зависи от броя на продадените билети (държавата плаща между 3 и 5.50 лева за всеки лев от приходите на театрите при продажба на билети с цена до 30 лева).

Отправени са критики към дирекция “Сценични изкуства и художествено образование” в Министерството на културата, че са допуснати грешки при определянето на приходите, които не следва да се субсидират, както и технически грешки за определяне на субсидиите за всеки институт от дирекция “Бюджет и финансово-счетоводни дейности”.

В момента в Министерството на културата се извършват проверки на двете дирекции, предстоят допълнителни проверки и в културните институти, в които са установени нарушения.

Сериозен пропуск през годините според Сметната палата е липсата на счетоводен софтуер, който да обобщава информацията, без да се налага човешка намеса.

Министърът на културата вече проведе разговори с министъра на финансите и министъра на електронното управление, в които обсъждаха внедряването на единен счетоводен софтуер в културните институти.

Подготвят се и предложения за промени в Закона за закрила и развитие на културата, които да минимизират възможностите за злоупотреби в подопечните структури на Министерството.