Битката на новата власт за изцеление на българското правосъдие ще се окаже най-тежката от всички, с които радетелите на промяната са се заели. И като нищо амбицията за радикални промени може да се окаже само добро намерение. Едно от сериозните доказателства в тази посока дойде в началото на отиващата си седмица, след като Върховният административен съд за пореден път не пожела да надскочи себе си и раболепно обслужи „авторитета“ Доган.

В понеделник (20 декември) върховните магистрати отмениха решението на Административен съд – Бургас, постановено по дело № 165 от 2021 г., което засягаше събарянето на една от „играчките“ в летните сараи на Сокола – еко оранжерията, задоволяваща необходимостите му от биозеленчуци с доказан произход.

Аргументите на бургаския съд за обявяването на оранжерията за незаконна сграда и разпореждането му формалния й собственик – фирма „Хермес Солар“, да я събори за своя сметка, се оказаха недостатъчни за тричленния състав на ВАС. За разлика от „доказателствата“, представени от адвокатите на „Хермес Солар“, според които първоинстанционният съд въобще не е успял да установи каква постройка е оранжерията и кога е построена.

Нещо повече – върховните съдии обвиняват бургаските си колеги в незадълбоченост при събирането на доказателствата по случая, а в решението, с което те връщат делото в Бургас за ново гледане от друг състав, е записано следното: „Първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, произнасяйки се без да събере необходимите за правилното решаване на спора доказателства“.

Дадени са и съответните указания с мотива, че съдът е бил длъжен да назначи допълнителна техническа експертиза. Какво точно трябва да съдържа тя, може би ще разберем след като тя бъде изготвена. По всяка вероятност обаче изненади няма да има:

заключенията на вещите лица ще бъдат удобни за употреба

от онези, които все още диктуват правилата в родното правосъдие.

Темата със законността на летния сарай, буни духовете вече втора година, но резултатите от това  остават доста невидими.  След десетки проверки и изслушвания и въпреки нарочно създадената специална анкетна комисия „Росенец“ в 46-ия парламент, до този момент нищо не е помръднало. От гледна точка на правосъдието и върховенството на закона, разбира се.

Точат се едни съдебни спорове, заради които директорът на Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК) – арх. Влади Калинов, определи случилото се в парк „Росенец“ като многогодишен вихрещ се безконтролен и незаконен градеж на купища постройки без каквото и да било правно основание, които трябва да бъдат напълно заличени.

Не е лошо да припомним, че призваната да установява законността на строителните дейности институция даде ясно да се разбере, че в лесопарка са построени общо 18 обекта, но само за четири от тях е установено наличието на строителни книжа. Преведено на нормален език  това означава, че останалите 14 сгради са незаконни и в една правова държава отдавна щяха да бъдат съборени. У нас обаче моралът и законността отдавна вървят в различни посоки, а писаните правила в правораздаването са потънали в блатото на интереса.

А констатацията, с която Калоян Янков („Демократична България“) преди време обобщи ситуацията – „Това място е било черна дупка по отношение на законността в България“, спокойно вече може да бъде наречена и спомен от бъдещето.

Нека обаче припомним и доказателствата за незаконността на въпросната оранжерия. Според Община Бургас „обектът“ няма нито строителни книжа, нито инвестиционен проект и по тази причина тя издаде заповед за събарянето му като незаконен. Тази заповед бе обжалвана от фирмата „Хермес солар“, а делото мина през всички инстанции, докато не стъпи на самия връх. Нещо, което в нормална правова държава няма как да се случи, защото става дума за очевидни нарушения.

Преди около седем години фирмата подава уведомително писмо до общината, че иска да построи оранжерия с площ до 200 кв. м, за което не се изискват специални документи. През август 2020 г. обаче служителите на общината откриват, че площта на оранжерията е увеличена два пъти и половина и вече е „просната“ на цели 500 кв. метра. Тези параметри автоматично пращат „обекта“ в сгради пета категория, стриктно регламентирани в съответните разпоредби на Закона за устройство на територията. Тоест – за да бъде направена първата копка, фирмата собственик трябва да има не само одобрен инвестиционен проект и куп издадени строителни разрешения, но и всички протоколи за „довеждане на строежа до експлоатация“, познати като Акт 14, Акт 15, Акт 16…

В хода на първоинстанционното дело, съдебната експертиза установява, че са построени цели три оранжерии, свързани една с друга и „закръглящи“ обща площ от 912 квадрата. Става ясно и още нещо – съоръжението е построено така, че да имитира преместваем обект: плитки бетонни основи, мобилна парникова конструкция и т.н.

Бургаският съдия Веселин Белев не приема довода на вещото лице, че оранжерията прилича на преместваем обект, но кредитира останалите данни в експертизата. Това разминаване става причина за появата на „неяснотите“, а те дават основание на ВАС да върне делото за ново гледане.

Разбира се  делата по казуса „Росенец“, не свършват с това. През миналата седмица фирмата, която притежава земята под летния сарай, загуби делото срещу вписването на плажа до резиденцията в кадастъра. А малко преди това, на първа инстанция бе загубено и делото за двуетажната къща на плажа – тя бе обявена за незаконна и подлежаща на събаряне.

Продължава да виси  и въпроса за личното пристанище на Сокола. Нищо, че доказателствата за това безчинство отдавна са известни – за  т. нар. „кей“ в имението на почетния председател на ДПС не само, че няма никакви документи за строителство, но  то  тихомълком бе „повишено“ в пристанище. Благодарение на издадено разрешение за такова, подписано от трима министри в последното правителство на Бойко Борисов – Росен Желязков, Красимир Каракачанов и Николай Нанков. Само едно основание и този „кей“ да отнесе два-три тона динамит: от януари до април 2019 г., съоръжението е „пораснало“ от 40 на… 280 метра. Просто така, от самосебе си…

От всичко казано дотук, става ясно, че разправиите около „Росенец“ ще са един от лакмусите за волята на новите управляващи и качеството на техните реформи. Така че наистина нека си припомнят завета на Лаура Кьовеши : „Най-тежка е битката с начина на мислене, с манталитета – битката срещу консерватизма и с нежеланието да настъпи промяната!“ И да се приготвят за дълга и тежка война. В истинския смисъл на думата…

Мариета Велинова, Банкер