Ето най-добре пазената тайна за американската военна помощ за Украйна: по-голямата част от парите се харчат тук, в Съединените щати. Точно така – средствата, които законодателите одобряват за въоръжаване на Украйна, не отиват директно в Украйна, а се използват в САЩ за създаване на нови оръжия или за подмяна на оръжия, изпратени в Киев от американските складове. От 68-те милиарда долара военна и свързана с нея помощ, които Конгресът е одобрил, откакто Русия нахлу в Украйна, почти 90 % отиват при американците, сочи анализ.

Но това не може да се разбере от действията на някои американски законодатели. Когато през октомври сенаторът републиканец от Охайо Джей Ди Ванс се присъедини към протест на Обединените автомобилни работници в завода за сглобяване на джипове в Толедо, той заяви, че иска да „покаже известна подкрепа за работниците от UAW“ в своя щат. Въпреки това той не прояви същата солидарност с работниците от UAW в Лима, Охайо, които произвеждат танкове „Ейбрамс“ и бойни машини „Страйкър“ за Украйна благодарение на одобрената от Конгреса военна помощ. Ванс се противопоставя на помощта за Украйна, както и републиканецът Джим Джордан (Р), в чийто район попада Лима.

Гласоподавателите от Охайо може би са очаквали избраните от тях лидери да настояват пред администрацията на Байдън да предостави на Украйна повече танкове и превозни средства, произведени в Лима – или да изискат повече от тях да бъдат включени в пакета за помощ за Украйна, който Конгресът скоро ще разгледа. Вместо това Ванс и Джордан се борят да попречат на Украйна да получи повече произведени в UAW танкове и бойни машини от единствения американски танков завод.

Не само те. Общо 31 сенатори и членове на Камарата на представителите, чиито щати или окръзи се възползват от финансирането за Украйна, са гласували против или за ограничаване на тази помощ. Сред тях са някои от най-изявените антиукраински настроени гласове в Конгреса, като републиканските сенатори Джош Хоули (Мисури), Томи Тъбървил (Алабама) и Майк Браун (Индиана), както и републикански представители. Мат Гаетц (Флорида), Бил Поузи (Флорида), Анна Паулина Луна (Флорида) и Ланс Гуден (Тексас).

В момент, когато и двете основни партии се състезават за спечелване на гласовете на работническата класа и за укрепване на производствената база на САЩ, нашата военна помощ за Украйна прави точно това – тя осигурява голямо вливане на парични средства в заводите в цялата страна, от което пряко се възползват американските работници. Тя също така създава работни места и възможности за местните доставчици, магазини, ресторанти и други предприятия, които подпомагат фабриките, произвеждащи оръжия.

Досега никой не беше установил къде точно отиват средствата за военна помощ от САЩ. Колегите ми от Института за американско предприемачество Клара Кюс, Ноа Бърк и аз съставихме каталог на оръжейните системи, които се произвеждат в САЩ за Украйна, като проследихме щатите и районите, в които се произвеждат, и как сенаторите и членовете на Камарата на представителите са гласували за финансирането. Анализирахме договори и прессъобщения и разговаряхме с експерти от отбранителната индустрия, дипломати и служители на Пентагона, за да определим къде отиват американските данъци

Идентифицирахме 117 производствени линии в поне 31 щата и 71 града в САЩ, където американски работници произвеждат основни оръжейни системи за Украйна. В този списък не са включени и доставчиците, които предоставят на тези изпълнители части, като пластмаса и компютърни чипове, или произвеждат по-малки изделия за Украйна, като например екипировка за студено време и нощно виждане, медицински консумативи, резервни части и милиони патрони за малки оръжия. Както ми каза един украински служител, „всеки един щат в САЩ допринася за тези усилия“.

С други думи нашата помощ за Украйна не само създава американски работни места, но и съживява опасно атрофиралата ни отбранителна индустриална база. През октомври Ванс заяви, че „състоянието на американската отбранителна индустриална база е национален скандал. Възстановяването й е сред най-спешните ни приоритети.“ Е, нашата помощ за Украйна прави точно това.

Например от 2005 г. насам Съединените щати не са произвели нито една нова зенитна ракета „Стингър“. Терористите, с които се сражавахме през последните десетилетия, не разполагаха с реактивни изтребители, така че производството се забави. Сега, благодарение на помощта за Украйна, на която Ванс се противопоставя, Пентагонът подписа миналата година договор на стойност 624,6 млн. долара за производство на ракети „Стингър“ в Тусон, които да заменят около 1400 ракети, изпратени в Украйна. Без нашите усилия за снабдяване на Украйна производствената линия на „Стингър“ вероятно щеше да остане неактивна – може би докато не започнат да падат бомби в конфликта за Тайван.

Или вземете 600-те милиона долара, които се използват за изграждането на две оръжейни системи за Украйна в Сейнт Чарлз. Едната е Joint Direct Attack Munition-Extended Range (JDAM ER) – въздушно изстрелвано оръжие с GPS управление, което превръща глухите бомби в прецизно управляеми планиращи бомби с обсег до 72 км (тройно по-голям от обсега на оригиналното оръжие).

Другата е Ground Launched Small Diameter Bomb (GLSDB) – оръжейна система, разработена наскоро за Украйна, която може да се изстрелва от високомобилни артилерийски ракетни системи (HIMARS) и може да измине 150 км, което е почти два пъти повече от сегашните наземни системи за прецизни боеприпаси.

Ако не помагахме на Украйна, Съединените щати нямаше да произвеждат нито едно от тези оръжия. Финансирането, което Конгресът осигури за производството на двете системи, вкарва много милиони долари в икономиката на Мисури и задвижва производствените линии за тези модерни способности. Сега тези системи ще бъдат на разположение на Съединените щати и Тайван, ако избухне конфликт с Китай, както и на Израел.

Работниците в Уест Плейнс използват помощта от Украйна за изграждане на радара за проследяване MIM-104 за ракетната система Patriot, която шокира света тази година, като свали предполагаемо „неуязвимата“ хиперзвукова ракета на Русия. Това спаси животи на украинците и доказа в реални условия на бойното поле, че модернизираната система „Пейтриът“ може да помогне за защита срещу хиперзвукови заплахи от други противници.

Повечето сенатори биха си приписали тези успехи. Не и Хоули, който се опитва да намали финансирането на тези системи, изграждани в неговия щат. Същото важи и за републиканеца Джейсън Т. Смит, който представлява 8-ми конгресен окръг на Мисури, където се произвеждат радарите за „Пейтриът“, но многократно е гласувал против такава помощ. Другият републикански сенатор от Мисури, Ерик Шмит, все още не е гласувал по въпроса за помощта за Украйна, но е заявил: „Не подкрепям тези вечни войни“. Може би той ще подкрепи инвестициите в отбраната, които са в полза на работниците от Мисури и укрепват военния ни производствен капацитет за защита срещу комунистически Китай?

Сред най-шокиращите примери за упадъка на нашата отбранителна индустриална база е борбата ни за производство на един сравнително прост боеприпас: 155-милиметрови артилерийски снаряди. Тези снаряди биха били много търсени във всеки конфликт, в който САЩ се бият. Украйна изстрелва по 6000-8000 такива снаряда на ден, а Израел ги поръчва с десетки хиляди. Но преди Русия да нахлуе в Украйна миналата година, Съединените щати произвеждаха по-малко от 15 000 снаряда на месец. Затова Пентагонът отпусна 1,5 млрд. долара за увеличаване на производството с 500% и е на път да достигне 100 000 снаряда на месец.

Благодарение на занемарените ни производствени мощности в областта на отбраната, включително липсата на металорежещи машини, достигането на тази скорост ще отнеме две години. Дори и тогава производството на САЩ през 2025 г. вероятно няма да достигне това на Русия през 2024 г. Но ако не беше помощта ни за Украйна, това увеличение на американското производство нямаше да се случи. Благодарение на парите, които Конгресът одобри за въоръжаването на Киев, снарядите се сглобяват в Скрантън и Уилкс-Баре, щата Пенсилвания, и в нов завод в Камдън, щата Арк., като се използват компоненти (включително експлозиви, ракетно гориво, капсул-детонатори, взриватели и корпуси на снаряди), произвеждани в градове и селища в САЩ като Кингспорт и Кордова, щата Тенеси; Бристол, щата Пенсилвания; Мидълтаун, щата Айова; и Коачела, щата Калифорния. Очаква се фабриката, която се изгражда в Мескит, Тексас, да произвежда около 20 000 снаряда месечно и да наема поне 125 работници, след като заработи в началото на следващата година. Председателят на Търговската камара в Мескит заяви пред в. „Ню Йорк Таймс“, че законодателите, които се противопоставят на помощта за Украйна, „гласуват срещу своите избиратели. … Вие буквално казвате „не“ на хората, които представлявате“. И все пак републиканецът Ланс Гуден, който представлява Мескит, гласува против помощта, която помага за финансирането на новия завод в неговия район.

Помощта ни за Украйна не само принуждава Пентагона бързо да увеличи възможностите на САЩ за производство на оръжия; тя също така модернизира американската армия.

Както неотдавна отбеляза пенсионираният генерал-майор от армията Джон Г. Ферари, понастоящем експерт в Американския институт за предприемачество, ние предоставяме на Украйна оръжейни системи, които често са на десетилетия, а след това заменяме запасите си с по-съвършени версии. „Поради съществуващия бюджетен натиск върху армията, тя няма да може да си позволи сама тази необходима модернизация на оборудването“, пише Ферари в статия. „Чрез прехвърлянето на оръжия и екипировка в Украйна армията ще получи в замяна по-модерни оръжия“.

Водените от САЩ усилия за въоръжаване на Украйна съживяват нашия производствен капацитет в областта на отбраната и по други начини. Съединените щати също така създават стимули за съюзниците от НАТО да дарят на Украйна старите си оръжейни системи, произведени в САЩ и от съветската епоха, като разрешават продажбата на по-нови, модерни системи, произведени в САЩ, които да ги заменят. Например Полша изпрати на Украйна 250 стари съветски и германски танка и през април 2022 г. подписа договор на стойност 4,75 млрд. долара за закупуване на 250 танка M1A2 Abrams за замяна, които ще бъдат произведени в завода в Лима, Охайо. Впоследствие Полша сключи сделка за допълнителни танкове на стойност 1,4 млрд. долара. Полша също така изпрати своите произведени в СССР бойни хеликоптери Ми-24 на Украйна, а след това подписа сделка на стойност 12 млрд. долара за закупуване на 96 хеликоптера Apache, които ще бъдат произведени в Меса, Аризона.

Усилията за въоръжаване и екипиране на Украйна също така рязко увеличиха продажбите на произведените в САЩ изтребители F-35. От това се възползват работниците в производствените предприятия в Палмдейл, Калифорния, Източен Хартфорд, Кон, Мидълтаун, Айова, Форт Уърт, както и в други градове на САЩ, които произвеждат части за самолетите.

Финландия, която финализира сделката на стойност 9,4 млрд. долара за закупуване на 64 F-35, заяви, че новите самолети ще ѝ позволят да дари старите си изтребители F/A-18 Hornet на Украйна. Норвегия, която е дарила стари изтребители F-16 на Украйна, купува 52 F-35, както и харчи 293 млн. долара за въоръжаването им с 580 малки диаметрални бомби StormBreaker, произведени в Тусон, Аризона. Дания и Нидерландия даряват на Украйна 61 изтребителя F-16 и ги заменят с допълнителни изтребители F-35.

Като цяло нашият анализ установи, че в 10 щата и 11 града на САЩ има поне 13 производствени линии, които произвеждат нови американски оръжия за съюзниците от НАТО, за да заменят оборудването, което те са изпратили на Украйна. Както заключи Марк Канчън от Центъра за стратегически и международни изследвания, „голяма част от парите, които пряко подкрепят Украйна, се харчат не в чужбина, а тук, в САЩ“. Поради това е „погрешно“ да се наричат „помощ“ 68-те милиарда долара, които според неговите изчисления сме похарчили за въоръжаване на Украйна.

Помолихме за коментар депутатите, които гласуваха против помощта, която ще бъде отпусната за техните райони. „Производството на оръжия в Охайо е добро. Знаете ли какво е по-добре? Да ги използваме за собствената си отбрана, а не да ги изпращаме в корумпирана каца за пари в Източна Европа“, каза Ванс. „Няма съмнение защо Украйна иска танкове „Ейбрамс“ … но нашите избиратели са силно обезпокоени от това, че привидно неограничени пари на данъкоплатците се използват за финансиране на войната в Украйна“, отговори говорител на Джордан. „Алабама има право да се гордее с ролята си в осигуряването на националната отбрана на Америка, но Съединените щати не могат да се включват във всеки конфликт по света“, каза Табервил. „На всеки шест месеца вземаме назаем 1 трилион долара, а нарастващият ни национален дълг е най-страшната заплаха за националната ни сигурност“, каза говорителят на Браун. „Не гласувам за или против войни въз основа на това в кои конгресни райони се намира работата“ – отговори Гетц.

Както вече посочих, в жизненоважен интерес на Съединените щати е да въоръжат Украйна в борбата ѝ за победа над руската агресия. Подкрепата ни за Украйна унищожава руската военна заплаха за НАТО, възстановява възпирането с Китай, възпира други ядрени сили да започват агресивни войни и подобрява американската военна готовност за други противници.

Но ако тези аргументи не са убедителни, то това би трябвало да е така: Военната ни помощ за Украйна съживява производствените общности в Съединените щати, създава добри работни места тук, у дома, и възстановява капацитета на Съединените щати да произвеждат оръжия за националната ни отбрана. Да се помогне на Украйна е правилно за националната сигурност на САЩ. Това е и правилното решение за американските работници.