Малцина са онези, които имат щастието да започнат своята политическа кариера направо от върха. Сред тези късметлии е Бойко Борисов. Той буквално нахлу на българската политическа сцена през 2005 г., когато спечели кметското място в София – четвъртата по значимост длъжност в държавата след постовете на президента, премиера и председателя на Народното събрание.

Този безспорен успех на довчерашния главен полицай на България се превърна и в отправна точка за последвалото превземане на републиката. В края на 2006 г. беше регистрирана партия ГЕРБ, начело на която застана заместникът на Борисов в Столична община Цветан Цветанов. През 2009 г., когато Борисов оглави своето първо правителство, кметският пост премина в друг негов заместник – Йорданка Фандъкова, която и досега управлява столицата след три последователни изборни победи. Така София се превърна в символ на политическия триумф на Борисов, както и „перлата в короната”, с която неговата партия самодоволно се кичи вече толкова години.

И украшението е наистина бляскаво. Да, София се задавя от своите проблеми и неуредици. Това обаче не променя факта, че столицата е най-големият, богат и бързо развиващ се град в страната. Тук е средоточието на целия обществен и политически живот, тук се насочват погледите на местните и чуждестранните инвеститори, тук повечето млади хора виждат шанса да осъществят своите надежди и мечти. Накратко казано, в София са властта, парите и младостта.

За добро или за лошо, столицата е бъдещето на България. Който я владее, владее и това бъдеще.

За Борисов и неговото обкръжение това е само очевидна истина, която автоматично превръща запазването на контрола върху града в първостепенен политически приоритет. Изборната победа обаче е далеч по-трудна задача днес, отколкото беше в миналото. Нищо че сега самодоволно говори: „Битката в София е завършила преди да започне“. Навремето Борисов сияеше в очите на объркания и отчаян избирател с аурата на безцеремонния и действен прагматик, който на бърза ръка ще помете партийните пирати, взели на абордаж столицата.

„Победата на Бойко Борисов е израз на емоционалната реакция на избирателите. Защото те го харесват, въпреки че не показа програма за управление на столицата и че стажът в МВР и охранителния бизнес не са най-добрата основа за управление на голям град. Просто Борисов говори на ежедневен, а не на политически език. Така той изглежда „един от нас“, а не „един от тях“, и успехът му стана въпреки, а не благодарение на политиците”, анализираше навремето победата му бившият социолог, а впоследствие негов приближен Румяна Бъчварова. В прословутата „харизма” на вожда на ГЕРБ се отъркваше периодично и иначе безличната Йорданка Фандъкова, на която така и не се наложи да води истинска изборна битка заради острия дефицит на достойни съперници през отминалите 10 години.

Харизмата обаче потъмня с времето

Борисов се превърна в доживотен владелец на голяма партия, обхванала като октопод страната и изсмукваща живителните й сили чрез своите малки и големи местни велможи. А представата, че София се явява умален модел на тази корупционна система, толкова се разпространи, че вече се превърна в клише. И ГЕРБ няма на кого да прехвърли вината за този ужасен имидж. След толкова години на пълна доминация върху Столичния общински съвет, други виновни няма откъде да се намерят. Дойде време управляващите да си носят негативите, най-вече Фандъкова, която вече не впечатлява дори с образа си на миловидна бивша учителка. В случая подръка ни идват отново размислите на Румяна Бъчварова: „Неочакваният изборен резултат за новите партии или новите лица… е проява на едно станало устойчиво поведение на търсене на антипартийния избор… Проблемът идва, когато, стигнали до властта чрез този вот, политическите субекти се опитат да се впишат в конюнктурата и престанат да бъдат това, заради което хората са ги подкрепили. Станали част от статуквото, те не успяват повече да бъдат себе си и естествено губят позициите си”. Е, това е етапът, на който се намират Борисов и ГЕРБ.

Още повече, че този път се очертава да има истинска битка за контрола върху столицата. Едната опасност за ГЕРБ е появата на силна опозиционна фигура. Основният конкурент на Фандъкова – бившият омбудсман Мая Манолова, е противоречив, но разпознаваем политик с репутацията (заслужена или не) на активен човек, който стои над партийните пристрастия и идва, за да върши работа – също като Борисов навремето. Зад кандидатурата й се подредиха големи и малки партии от целия политически спектър – леви, десни и центристи, които надушиха, че Манолова им предоставя уникален шанс да се вредят в управлението на София. Този зажаднял за власт разноцветен калабалък не предвещава добри дни за столицата, ако бившият омбудсман спечели изборите. Не предвещава нищо добро обаче и за ГЕРБ.

Другата съществена опасност за управляващите е разбудилото се през последните години гражданство. Софиянци постепенно осъзнаха, че никой от градската управа няма да се погрижи за тяхното благополучие, ако не бъде притиснат да го направи. Затова и протестите срещу неуредици и далавери в различните райони на столицата станаха почти всекидневие. Това породи и постоянно действащи граждански групи за натиск, които неизбежно развиха политически амбиции – например „Спаси София”, която излъчи кандидата за кмет Борис Бонев. Същественото във всичко това е, че „Гражданите за европейско развитие на България” успяха да направят свои врагове една значителна част от гражданите на София. И това ще се трансформира в протестен и наказателен вот на предстоящите избори, няма съмнение.

Тези фактори – корупционният имидж на ГЕРБ и наличието на мощна, макар и разединена, политическа и гражданска опозиция, предвещават много тежки избори за ГЕРБ и съвсем реален риск от загуба.

А поражение в столицата ще нанесе ужасен удар върху управляващата партия – подобен на този, който понесе добрият приятел на Борисов Реджеп Ердоган, след като наскоро неговата Партия на справедливостта и развитието претърпя поражение в Истанбул. Първо, това означава огромно отслабване на влиянието на ГЕРБ върху най-голямата икономика в страната с всички произтичащи за това последици от навързаните към партията и зависещи от нейната власт бизнеси и групи по интереси. Второ, електорален срив в района с най-многобройно, младо, образовано и богато население в България. А това са хората, които по принцип ГЕРБ претендира, че представлява. Трето, смазващ удар върху имиджа на Борисов, който вече държи функцията на „изборджия” на партията след прогонването на Цветан Цветанов и, както се спомена, започна политическата си кариера като столичен кмет. И последно, но много важно – загуба в София би доказала, че ГЕРБ не може да печели мажоритарни по своя характер избори, в които претендентите се сражават преди всичко посредством собствените си физиономии, а не с партийните си цветове. Така ще лъсне абсолютната несъстоятелност на конспиративната теза, която управляващите тихомълком прокарват – че не са загубили президентските избори през 2016 г. срещу Румен Радев, а просто са дали победата на БСП.

Основите на властването на ГЕРБ бяха положени, когато Борисов завладя София през 2005 г. Изборна загуба в столицата би ознаменувала началото на края на неговия проект, както и на целия властови модел, който той изгради през последните 15 години. И колкото и герберите да твърдят, че с местните избори не се опитват да „изменят националната политическа конюнктура” (по думите на вицепремиера Томислав Дончев), точно това ще се случи, ако претърпят поражение в София.