Две наблюдения по речта на Ахмед Доган от вчера. Говорейки за “защитната система на демокрацията” той направи следния паралел: в Германия обществото се вдигало при възхода на десните сили (спорно откъм точност твърдение, най-малкото защото това стана във Франция, но не това ми е думата), а за това, че в България сме “сеирджии – гледаме нарушения на закона, цъкаме с език и чакаме друг да ни свърши работата”. Това, разбира се, не е вярно.

Гражданското общество в България не просто не цъкаше с език, а излезе по улиците с искане за законност. Излизаше няколко пъти от 2013 г насам. Обикаляше, викаше, псуваше, прибираше се, обезсърчаваше се, после пак излизаше, пак викаше, пак псуваше, пак обезсърчено се прибираше. Докато ние правихме това Илхан Кючюк пускаше едни други сигнали в Брюксел (сега ги е заменил с такива срещу Пеевски), а медиите (заграбените и онези, които са силно повлияни от Пеевски) очерняха всеки дръзнал да произнесе “името на момчето”.

Публикуваха се лъжи, през институции-бухалки се сплашваха бизнесмени (само малък пример е случаят Хиполенд), а телевизиите (както и сега) съобщаваха откъслечни факти, без да разкажат случаите, за които говорят. Така онези, дето не са сеирджии (по Доган) бяха маргинализирани, наплашени, изолирани и в последна сметка започнаха да изглеждат като едни луди, обсебени от халюцинациите си за Пеевски.

Докато тия процеси клокочеха в обществото първоначално, а после бяха сложени на слаб огън, за да закиснем всички в един лепкав, неясен сос, Доган обитаваше сараите си. А съдът, дето сега той разбрал, че бил превзет, си беше превзет и тогава. Само дето не беше ангажиран в отнемането на партията му. Така че: тук сеирджии не сме. А всичко беше обърнато на сеир, а недоволните бяха направени да изглеждат като “селските луди”.

Освен бележката по “съпротивителните сили на демокрацията”, която са горните няколко реда, има и друго от това изявление.

Та, второ: Ахмед Доган се извини за “момчето” на цялото общество. Два пъти.

Мен са ме учили, че извинения се приемат, или дори да се съмняваш в истинността им, не се отблъскват грубо. Затова и съм склонна да разбера и да чуя думите на Доган, че само тяхната общност може да спре “момчето”.

И в някакъв смисъл няма кой друг: години след Магнитски, прокуратурата не вижда Пеевски, а МВР се грижи за доброто разположение на духа му – сваля сайтове, които го дразнят. Съдът пък му поднася партия. Лидерът на най-голямата партия не вижда нищо нередно и си мълчи. Очевидно само общността на българските турци в момента (без значение мотивите) иска открито да спре този модел. Затова и трябва да получи подкрепа в тая непосредствена битка. Не Доган, общността на тия хора.

За да има смисъл и от извинението, и от битката, обаче е нужно да се разказва. Малко като в ЮАР и Комисията за истина и помирение. Мъчителите поемат ангажимент за истината, а жертвите да не мъстят.

Само фактите ще ни помогнат. Такива факти, които институциите, колкото и да са превзети, не могат да пренебрегнат. Така извиненията добиват плътност. За всички онези, които не гледаха сеир, а над 10 години опитват да се съпротивляват да им откраднат държавата. Извиненията са чути и оценени. Без факти ще останат в сферата на сеира.