През следващите няколко години предстои вдигане на данъци. Няма как да издържим иначе на увеличаващи се дефицити и дългове, коментира пред Би Ти Ви бившият финансов министър Симеон Дянков.

„Ние вече сме в дългова спирала. През 2013 г. излязохме с 0,5% бюджетен дефицит и дълг под 16% от брутния вътрешен продукт. Сега имаме 30% дълг и 2-2,5% дефицит. Този дефицит автоматично води до увеличаване на дълга и обратното. С новия дълг правителството си гарантира спокойствие, но на някакъв етап дългът става толкова голям, че дори да овладееш ситуацията, плащаш големи лихви. Ние вече сме в такова състояние“, казва финансистът.

Но според него политическата обстановка е стабилна. „Управлението се справя добре, местните избори бяха добър сигнал за това. Спокойствието за следващите години е налице“, дава пример той.

„Това не може да стане с бюджет 2016 г.“, отговаря Дянков на въпроса дали в Бюджет 2016 са заложени реформи. „Тиха, незабележима пица, няма да се запомни с нещо особено“ – така определя бившият финансист №1 бюджета за следващата година. Преди години той „влезе в класиката“ с определението „малка, постна пица“ за предложения от него бюджет за 2010 г.

Но има и лек оптимизъм.

„В Европа икономиката е много по-добре, отколкото преди 3-4 години. Би трябвало да има допълнения към менюто“, казва Дянков. Той отхвърли всякакви теории за „затягане на коланите“: „Няма затягане на коланите. 2014, 2015, 2016 са години, в които България харчи повече, отколкото други държави. И това се вижда от дефицитите, които са много по-големи, отколкото минали години“.

Според финансиста в Бюджет 2016 не са заложени всички разходи, като тези за „цъкащите бомби“ в енергетиката и транспорта, затова и правителството се застрахова с прогнозиране на бъдещ дълг. „Реално разходите ще са по-големи, затова има такъв буфер до 5,3 млрд. лв. нов дълг“, посочва Дянков.

Бившият финансов министър направи и паралел с фалита на Корпоративна търговска банка (КТБ) през 2014 г. и фалитите на търговските банки през 1996-97 г. „Историята в България в банковата сфера се повтаря, сега КТБ се развива по същия начин и със същите играчи. По същия начин стана и 96-97 г.“, припомня той.

Дянков не е оптимист, че държавата ще върне много от имуществото на КТБ. „10-15% (б.р. от връщането на активите след несъстоятелност) е световната практика, а вече минава време“, казва той. Финансовият министър в първото правителство на Бойко Борисов повтаря тезата си, че основният проблем за България е заложен още в началото на прехода, защото за разлика от други държави като Чехия, Полша и Естония, при нас не е имало процес на лустрация и изкарване на бившите кадри на БКП от политическата и икономическата власт.

„Бившите комунисти се преимунуваха социалисти, спечелиха изборите, раздадоха с приватизация имуществото и станаха новите политици и новите капиталисти“, казва той.

„Енергетика, финанси и медии, тези сектори останаха в управлението на хора, срещу които през 1989 г. се провеждаха стачки“, твърди Дянков. „Вече политическата класа се е изродила от комунистическа към икономическа“, заключава финансистът.