Днес Православната църква чества Велика събота – последният ден от Страстната седмица, предшестващ Великден.

На Велика събота отбелязваме погребението на Господ Исус Христос, извършено от Йосиф и Никодим, както и слизането на Спасителя в царството на тъмнината – ада. Когато Исус починал като човек, тялото било положено в гроба. Душата му слязла в ада, победила го и освободила пленените там души. В третия ден душата и тялото отново се съединили и Исус възкръснал от мъртвите.

Според традициите обикновено днес се меси и пече обредният великденски хляб и е последният ден, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Велика събота е свързана с оплакването и погребението на Исус Христос от майка му Света Богородица и жени. Гробът му е запечатан и пред него е поставена стража. След своята кръстна смърт Христос слиза в ада, освобождава библейските пророци и праведниците и ги отвежда в небесата. Така започва новата ера в историята на човечеството – правото на човека на свободен избор – да бъде добър или лош и след смъртта си да отиде в рая или ада.

По това време вече се очаква в столицата да е пристигнал Благодатният огън. Той ще бъде донесен от Йерусалим от Българска църковна държавна делегация, която ще се води от Ловчанския митрополит Гавриил. Според православното вярване Благодатният огън слиза от небето и то само в навечерието на православния Великден – смята се, че в продължение на няколко минути огънят е невеществен – не топли и не изгаря. „Слизането на Небесния огън“ е явление, което според църквата не може да се обясни от рационална гледна точка, а от научно гледище обяснението е невъзможно.

На Велика събота в полунощ в църквите се отслужва тържествено богослужение. Водещият службата свещеник трикратно възвестява възкресението на Христос с възгласа „Христос возкресе“ и богомолците трикратно му отговарят „Во истину воскресе“.

Обичайно е след възвестяването на Христовото възкресение да се разменят червени яйца.