Македонският парламент гласува тези дни конституционната промяна на името на страната. Какви ще са последиците от този акт за вътрешния мир в Македония, предвид разделението в обществото?

– Управляващата партия на Зоран Заев има твърдата подкрепа на албанските партии и е малко вероятно опозиционната ВМРО-ДПМНЕ да успее да дестабилизира политическата ситуация. След като бившият премиер Никола Груевски избяга в Унгария, а опозиционни депутати бяха принудени да подкрепят конституционната промяна със заплахи от съдебно преследване, опозицията е в много слаба позиция. Парадоксът е, че при извънредни парламентарни избори ВМРО-ДПМНЕ може отново да ги спечели с малко, но не може да управлява, защото интересите на албанските партии и на Зоран Заев ги правят стратегически съюзници. Заев задоволи почти всички искания на албанците и си осигури пожизнен мандат.

 – Ставаме свидетели на непрестанно растящите апетити на албанските партии за нови и нови права за албанското малцинство, включително Македония да стане двуезична държава. Възможно ли е отстъпките на правителството на Зоран Заев да създадат предпоставки за реална кантонизация с последващо разпокъсване на Македония?

– През 2018 г. македонският парламент прие Закона за употреба на езиците, с който албанският е вече втори официален език. Това стана с гласовете на социалдемократите и албанските партии, в отсъствието на депутатите от ВМРО-ДПМНЕ. С този акт Македония се трансформира в двуезична и двунационална държава, имаща конституционните атрибути на федерация. От този момент тя поразително напомня на разпадналата се Социалистическа федеративна република Югославия (СФРЮ) и именно това подсказва бъдещата й съдба.

Във всички органи на държавната власт официален език (освен югозападният български диалект) ще бъде и езикът, на който говорят албанците. Двуезичието навлиза в съдилищата, прокуратурата, полицията, отбраната и граничните пунктове. На албански език ще бъдат отпечатани пощенските марки, фишовете, фискалните документи, фактурите и бандеролите. Банкнотите и монетите също ще са двуезични. Всъщност, Зоран Заев стана премиер, след като обеща на албанските партии да въведе двуезичието. Това обещание бе водещо и по време на предизборната кампания, като оправданието на Заев бе донякъде логично – подписаният след гражданската война през 2001 г. Охридски мирен договор де факто положи основите на двуезичието, признавайки правото на албанците езикът им да е официален в районите, където 20% от населението не говори т.нар. македонски език.

 – Какъв е процентът на албанския етнос в републиката и колко са българите?

– Към 1 ноември 2002 г. преброяването на населението сочи, че тя е обитавана от 2 022 547 души. Македонците са 1 297 981, или 64,18% (вкл. македонците мюсюлмани), албанците са 509 083, или 25,17%, турците – 77 959, или 3,85%, циганите – 53 879, или 2,66%, сърбите – 35 939 или 1,78%… Сред десетината други малцинства съзираме и българите, които са само 1417, или 0,073% от населението на Република Македония. Само този факт е достатъчен, за да осъзнаем абсурдността на етническата карта на една измислена държава, чиято идентичност е изградена върху присвояване на чужда история, а първият й официален език е писан през 1945 г. на сръбска пишеща машина.

 – България какво спечели и какво загуби от подписването на договора за приятелство със Скопие? 

– На 1 август 2017-а Борисов подписа „исторически договор“, с който призна сърбизирания югозападен български диалект за език, различен от българския. С това призна измислената от сръбските шовинисти и Коминтерна „македонска нация“ и написаната в Белград „македонска история“. Договорът за приятелство с Република Македония е провал на българската дипломация.

Мастилото от ратификацията още не бе изсъхнало, и президентът Румен Радев посети Скопие, за да заяви на съвместната пресконференция с македонския президент Георге Иванов: „За българската страна е важно в бъдещото наименование на Република Македония да няма географски определители, които да може да бъдат интерпретирани като претенции към Република България…“. Това пожелание на президента бе директно признание за дълбоки пробойни в българо-македонския договор. В същото време то бе искане към Скопие и Атина да отчитат българските интереси в гръцко-македонския спор за новото име на Македония.

 – Защо тогава въпросът за новото име на Република Македония не бе записан в договора ни със Скопие? 

– Защото българската страна бързаше да угоди както на Скопие, така и на ЕС и САЩ. Ние с настървение жертвахме националните си интереси, за да се харесаме на евроатлантическите партньори, желаещи скоростно приемане на Македония в НАТО. А какво пречеше да дадем съгласието си за членството на Скопие в Северноатлантическия пакт, без да бързаме да подписваме капитулантския договор? Впрочем, нито НАТО, нито ЕС искаха от нас да подписваме такъв договор, те само държаха да не налагаме вето на членството на Македония в НАТО, както това правят гърците вече четвърт век.

  – Каква е опасността за България от името „Република Северна Македония“?

– С това ново име Пиринска Македония автоматично попада в обсега на бъдещи териториални претенции на македонистите към България. С това име гърците решиха своя проблем за сметка на България, залагайки мина в българо-македонските отношения. С гръцко-македонския договор от Преспа бе задоволено искането на Гърция за заличаване на т.нар. антиквизация на македонизма, но се остави антибългарският македонизъм, като само ще се редактира конструкцията „бугарски фашистички окупатори“. С този договор Скопие се задължи да не присвоява античната гръцка история. Но присвояването на българската история ще продължи под формата на споделена история, защото ние се съгласихме на нещо абсурдно – да споделим с македонистите цар Самуил, Григор Пърличев, Братя Миладинови, Гоце Делчев…

– Остава впечатлението, че Скопие не се отказва от македонизма. Искрен ли е Зоран Заев, когато казва, че различията между двете държави ще останат в миналото? 

– Ако Заев е искрен с обещанието си да ревизира македонизма, той трябва не само да се отрече от антиквизацията, но и да посегне на сътворения в Белград македонски език, признавайки, че той е диалект на българския. И да изтегли от употреба абсурдния „Бугарско-македонски речник“. Да не забрави и академичната „Историja на македонскиот народ“, по която учат поколения ученици и студенти в Скопие, защото македонската история до 1944-а е изцяло българска. Тези две книги са фундаментът на македонизма, духовно осакатил стотици хиляди в Титова Югославия и посял семената на омразата и взаимното недоверие между българите от двете страни на границата.

– Как членството на Македония в НАТО и евентуално в ЕС може да се отрази на пропагандата на македонизма, има ли заплахи и какви за България от тази посока?

– България тепърва ще понася удари от македонизма. След влизането на Република Северна Македония в НАТО и ЕС македонистите в Скопие отново ще надигнат глава. Защото по презумпция македонизмът е антибългаризъм. Отпечатаната на английски книга „Македонската национална култура в Пиринска Македония“ пак ще се разпространява от македонските посолства по света. Катедрите по „Македонистика“ в чуждите университети тепърва ще се увеличават. И нищо чудно един ден да поискат откриване на такава катедра и в Софийския университет.

 – Защо Заев и неговите привърженици са готови да поставят под въпрос вътрешния мир, за да стане Македония 30-я член на алианса? Само за външен натиск ли става дума, или има и фактори, които определят поведението им? Заложница ли е външната политика на Скопие на руско-американското противопоставяне?

– Във въпросите ви се съдържа и голяма част от отговорите. Да, Скопие е заложник на руско-американското съперничество на Балканите. ВМРО-ДПМНЕ е близка на Русия и дори преговаряше с „Газпром“ за отклонението на трасето на „Южен поток“ през Гърция и Македония. Докато партията на Зоран Заев гледа към ЕС и НАТО. Това е геополитически сблъсък, в който засега победители са Брюксел и Вашингтон. Въпреки че сме и в ЕС, и в НАТО, българската дипломация отново е губеща. Често може да се чуе, че имаме слаба дипломация. Аз се съмнявам дали изобщо имаме дипломация.

ДУМА