Димитър Цонев: …Чухте ме какво казах в началото. Този парадокс – 11% безработица и в същото време огромен недостиг на работна сила в държавата, естествено малко по-квалифицирана.

Менда Стоянова, ГЕРБ: Този парадокс е вече от няколко години и той се засилва за съжаление. Аз имам много срещи с представители на бизнеса – от моя регион Пловдив, откъдето съм депутат, от София, от браншови организации и навсякъде се поставя този въпрос – липсата на квалифицирани работници.

…Първо има една част от безработните или от младите хора, които нямат необходимата квалификация. Но аз мисля, че това е единия проблем. Другият проблем е, че голяма част от тях, които имат тази квалификация или имат възможност да я придобият чрез курсове, обучения, които дори самите работодатели откриват, за да могат да си наберат квалифицирани работници, те не желаят да работят такива професии. Знаете ли, тази българска приказка – „учи мама, да не работиш“, за съжаление продължава да дава своите резултати и до днес.

ДЦ: Добре, но това е един проблем, който вие като управляващи в момента, пък и следващите управляващи трябва да решавате. Тук многократно се е изказвало мнението, че трябва да се засили връзката между бизнес и между обучението, и самият бизнес да инвестира в образованието и квалификация, за да си взима кадри, от които има нужда.

МС: Има готовност бизнесът да инвестира в такова нещо.

ДЦ: Къде се къса веригата?

МС: Веригата е малко и в нормативните документи, и в Министерство на образованието. Трябва много бързо да се направят наредбите, ако е необходимо и промени в закона, които да дадат тази възможност за така нареченото дуално обучение, когато още от 15-16 години младежите ще могат и да работят, и да учат. Защото, работейки, те получават своята квалификация, и да получават пари за това, което ще ги стимулира да работят в крайна сметка. (…)

ДЦ: Преизпълнението на приходите в бюджета според вас от къде дойде? Това вече не е от спокойствие толкова. Тук нещо друго, някакъв друг фактор играе.

МС: Има и други фактори, разбира се. Първо искам да кажа, че половината от тези приходи са възстановени от Европейския съюз, плащания, които миналата година в края на годината…

ДЦ: Които ние сме платили?

МС: Да, ние в това студио с вас водихме разговор, че е необходима актуализация на бюджета, за да се осигурят средства да се разплатят тези проекти, за да могат да ни се върнат парите в рамките на програмния период.

ДЦ: И те сега си дойдоха?

МС: Естествено. Само, че ние не можем да очакваме, че тези пари, плюс, който е там, ще се запази до края на годината, тъй като те ще бъдат изразходвани отново за заплащане и финансиране на проектите, които трябва да се отчетат до края на годината, а това е срокът за отчитане.

ДЦ: Според вас няма ли да се намали все пак дефицитът за тази година? Очаквате ли?

МС: Да, но другата част от тези пари, това са над 500 милиона към момента, всъщност са преизпълнение на данъци и осигурителни вноски. Като две са основните пера, които дават най-голяма тежест. Това е преизпълнението на ДДС-то и преизпълнението на осигурителните вноски. И тук освен фактора стабилно управление, успокоителният фактор за бизнеса, потребление, износ, от там и увеличение на ръста на брутния вътрешен продукт, за мен основно място има и много сериозната работа на Агенция „Митници“ и НАП.

ДЦ: И сега казвате „слава Богу, че не ги сляхме“. Нали така?

МС: Да, в смисъл, сливането така или иначе не можеше да бъде един еднократен акт. Той, ако се случи, ще се случи във времето…

ДЦ: Щеше да настъпи една бъркотия и може би нямаше да има сега тези резултати.

МС: Аз искам да кажа, че тези резултати на НАП и „Митници“ всъщност се дължат и на това, че те от началото на годината са на ръчно управление.

(Спираме тук, за да си поемем дълбоко въздух. Понеже знаем чии крайници провеждат мануалния приходосбор.)