Президентът Румен Радев очаквано наложи вето върху промените в съдебния закон, с които следствието бе извадено от контрола на главния прокурор чрез използването на противоконституционна процедура. На 2 юни Народното събрание отне административния контрол върху следствието от ръцете на главния прокурор и върна частично независимостта на службата, която повече от десетилетие бе напълно подчинена на прокуратуратa.

След промените шефът на Националната следствена служба Борислав Сарафов трябваше да се превърне в един от четиримата големи в съдебната система наред с главния прокурор и шефовете на върховните съдилища. Промените бяха гласувани в момент, в който Сарафов и главният прокурор Иван Гешев вече бяха в тежък скандал, а техните кабинети продължават да се замерват със сигнали.

Зависимостта на Сарафов от Гешев ще продължи до момента, в който Румен Радев подпише указа за уволнението на главния прокурор.  Идеята за връщането на свободата на следствието бе лансирана от депутата от „Възраждане“ Петър Петров, но неговия законопроект първоначално бе отхвърлен. Петров обаче не се отказа. Така се стигна до пленарното заседание на 2 юни, когато парламентът гласуваше съвсем различни промени в съдебния закон, засягащи дисциплинарната отговорност на магистратите. Петров се появи на трибуната и пак пробута своето предложение за освобождаването на следователите от контрола на прокуратурата.

Изненадващото бе, че мнозинството в пленарната зала се съгласи да гласува и този прие предложенията му. Това се случи, без да има обсъждане и гласуване на първо четене, което е недопустимо. „Против“ гласуваха единствено ПП-ДБ и БСП.

Радев подчертава, че промените в закона възстановяват положение, което вече е съществувало до 2009 година. Сега без убедителни аргументи Народното събрание ревизира ангажимент, който България е поела пред ЕС преди 14 години.

В мотивите за ветото се допълва, че парламентът не е спазил изискването законите да бъдат приемани с две гласувания. Фактът, че законопроектът на Петър Петров веднъж е бил отхвърлен, означава, че той може да бъде внесен най-рано след 3 месеца след значителни промени в съдържанието му. Този срок също не е спазен

Законопроектът е приет без мотиви и позиция на Министерския съвет или правосъдния министър. „Изказванията в пленарна зала сочат, че целта на мнозинството се изразява във „възстановяване на независимия статут на следствието“ и „изваждането му от йерархическа, методическа, организационна и друга зависимост от прокуратурата“. Организационната самостоятелност на Националната следствена служба и на окръжните следствени служби обаче не може да бъде самоцел“, се казва във ветото на Радев.

Той напомня, че разследващите органи, включително и следователите, са функционално зависими от прокуратурата, чиято първа конституционна задача е да ръководи разследването.