За броени дни културният министър и опозицията в културата си размениха небивало свирепа серия от удари. Словесният огън и жупел съдържаше умопомрачителна смес от скандални факти и твърдения, които в една културна и законова държава подлежат на проверка с всички произтичащи от нея последици. Но понеже България е в състояние на тежка мозъчна недостатъчност в тези направления, изнесеното няма да бъде проверено и общественополезни последици няма да има. Остава да отсеем какво сме разбрали.

„Синът ми няма хотели, той напусна България“, твърди министър Рашидов. В Тиролските Алпи обаче има китна сграда с име „Бамби Елмау“, която привлича в интернет туристи с любезното: „Имаме удоволствието да ви приветстваме с „Добре дошли“ в нашата къща. Сем. Рашидови“. Собственик и регистратор на домейна на сайта е фирмата Rashidov OG, а като човека за контакт е посочен Вадим Рашидов. От министерството, ръководено от баща му, уточниха, че семейната къща не е хотел, а се отдават „няколко стаи под наем на гости, за да издържа семейството си“. Който разбрал – разбрал. Имат ли австрийски хотел Рашидови, или се тъпчат в пристройка, за да настаняват гости в стаите – изберете сами.

Художникът Владо Руменов пък не е уволнен по политически причини от Националната художествена галерия, а това съвпаднало случайно с участието му в телевизионното предаване, в което критикува политиката на министъра. След 38 години стаж в галерията директорката й Слава Иванова установила точно в деня след медийната му изява „серия от пропуски в трудовата му дисциплина“. Но не го уволнили дисциплинарно за въпросните пропуски, а сменили длъжностната му характеристика и забранили със заповед достъпа му до галерията.

През юни пак така била отстранена и главната уредничка Мария Василева. Точно след участието й в друго телевизионно предаване, в което тя казва, че държавата харчи пари за „бутафорни крепости“. Директорката Слава Иванова я „информирала“ директно, че са се обадили „отгоре с крясъци и викове“ и са я обвинили, че назначава „само врагове“. Посъветвала уредничката да търси среща с министъра и да му се извини, но тя отказала. След което Иванова й казала, че „ще се наложи да бъда уволнена“. Но да се върнем в наши дни. „Не съм била обект на натиск, стана поради стечение на обстоятелствата. Беше неефективен (б. а. – Руменов), не сте ли съгласни, че такива неща могат да се случат?“, пита директорката.

„Когато дойде 10 ноември 1989-а, си помислихме, че поне ще получим възможност да говорим свободно. Оказа се, че и това не е така“, констатира сега Руменов.

Виж, относно държавната ясла, на която се хранят хората в БНТ – Рашидов е принципно прав. „Обществената телевизия“ се грижи добре за бутафорния образ на управляващите – с публични средства, прибирани от определени хрантутници по съвсем частен начин. Водещият Георги Ангелов  беше посъветван от Рашидов „да не иронизира толкова често държавата, на чиято ясла е и неговата заплата“. В добавка: „Отглеждаме например децата на някои водещи и ако г-н Ангелов много желае, мога да говоря повече по тази тема, но има опасност разказът да заприлича на „Мисия Лондон“ – втора серия.“

А защо ги отглеждате, бе министър Рашидов? Кой и по какви критерии Ви ги посочи, та ги уреждате на хранилка например в подопечния Ви Български културен институт в Лондон? Докато другите мият чинии и носят пици, за да се издържат, някои все ги уреждат. И Вие ли ще кажете, че това е станало при Орешарски, пък като напуснала щерката на водещия, взел да Ви плюе. Ами ползвайте друга метафора: „Храни куче – да те лае“. Защо не изнесете прочее пълния списък с имената и роднинствата в лондонския културен институт, че да видим кой е на щат, кой – на хонорар, и кой работи „без заплащане“, докато чака да му пуснат договор.

Най-наситен откъм информация обаче е наративът на проф. Велислав Минеков, който се съмнява искрено в тезата на Рашидов, че се е замогнал с чукане на камъни по света. В отвореното му писмо до БНТ покрай хотела в Австрия са изредени  милионерската сметка на Рашидов в КТБ, „прегоряла“ с фалита и „завърнала се успешно с цесия в джоба на притежателя“, имотът му на „Симеоновско шосе“, „Манастира“ му в Драгалевци. Кой да каже къде са продадените му в цял свят скулптури и пластики, които никой не е виждал, доходите и данъците от тях има ли ги, верни ли са декларациите му пред Сметната палата? Чукайки камъни по света, бих желал да стана милионер и аз.

Особено тежък е спорът на тема „тежка комунистическа номенклатура“ и „принадлежност към ДС“. Направо – „майка плаче“. Рашидов громи критиците си, че от детските си години използвали „златни прибори за хранене“ и  „сребърни лъжички“. Те също му отвръщат с въпроси: има ли досие, подбирал ли е картини и ценности за фалираните банки през 1996 г., отрича ли се от приза „Главен мултак на републиката“? Как „великите български колекционери получиха амнистия за своите ценности и защо на този фон всички нумизмати и антиквари бяха обявени за престъпници“? И още – колко пари погълна „Българският Лувър“, носи ли приходи, къде е напливът от френски туристи след изложбата на тракийските съкровища в оригинала?

Толкова шум, а става дума „само“ за пари! След усвоените 136 млн. лв. през първия програмен период сега правилните хора се точат за 200 млн. лв. за втория. Какво неясно има?!