Във втората част от интервюто си пред Люба Кулезич банкерът в изгнание Цветан Василев говори за Делян Пеевски, но така и не отговори пряко на въпроса как точно се е свързал с него и кой му го е изпратил. „Делян Пеевски на един етап е бил едно необходимо зло за мен. В бизнеса в България има обстоятелства, с които човек трябва да се съобразява.“

Пеевски компенсирал „недостатъци на системата, която аз съм изграждал“, обясни банкерът. Депутатът от ДПС осъществявал директните срещи при развитието на бизнеса.„Не бива да подценяваме качествата на Пеевски. Пеевски може да е необразован, но не е неук“.

Следващият въпрос към Василев бе #Кой създаде Пеевски? „Много са бащите на Пеевски и аз имам своя дял и своя принос в неговото израстване. Освен мен, като се започне през Негово величество, мине се през Доган, стигне се до Борисов и Цветанов. Този сплотен екип от бащици на практика му дадоха възможност и той се е възползвал по най-добрия начин. Разполагат със сериозна база компромати – те взаимно се държат по някакъв начин“, обясни Василев.

Той каза още, че първоначалният кандидат на Пеевски за главен прокурор бил Бойко Найденов, но в последствие се насочил към Цацаров. „Не мога да кажа дали съм виждал Пеевски и Цацаров заедно и в контакт, но твърдя, че те са в контакт и Пеевски имаше активна роля в избора на Цацаров за главен прокурор“.

За Станишев и Бареков

Цветан Василев разказа, че след изборите за Европейски парламент на 25 май 2014 г. той имал уговорка с тогавашния лидер на БСП Сергей Станишев за оттегли подкрепата си за правителството на Пламен Орешарски. Червеният лидер не бил разбрал, че зад гърба му Делян Пеевски уреждал обществени поръчки с името на Цветан Василев напред.

„Станишев бе маша на Пеевски“.

Василев призна, че се е доверил на Николай Бареков и финансирал неговия политически проект. Сега бил разочарован, защото Бареков е „ограничен човек“. В момента бил изнудван от Делян Пеевски, който „държи в прокуратурата сигнала на „Протестна мрежа“ срещу него.

За „Виваком“

Цветан Василев нападна и бизнесмена Иво Прокопиев, който бил представител на „посредническия, компрадорски капитал“. „Аз бих се срамувал от сделки като приватизацията на БТК, на ЕРП-тата, докато ние създавахме в предприемачески стил национален капитал“.  В момента БТК била подарена на руската банка ВТБ, „с активното участие на много хора, на тези, които организираха атаката срещу банката, под мъдрото ръководство на представителите на ВТБ в ръководството – братя Велчеви“.

Цветан Василев предположи, че премиерът Бойко Борисов бил заблуден през есента на 2014 г., когато изпуснал исторически шанс за оздравяване на банката. „Тогава се предвиждаше оздравяване на всички активи, включително „Виваком“, НУРТС и „Петрол“.“

СЛЕДВА ПЪЛНИЯТ ТЕКСТ НА ИНТЕРВЮТО:

Ние с Прокопиев изповядваме различни идеали. Аз винаги съм се срамувал от ролята на така наречения посреднически – компрадорски, капитал. Ролята на Прокопиев в последните 20 години е била основно такава – той е посредничел между държавата и чуждия бизнес. Аз бих се срамувал от сделки като приватизацията на БТК, те не се срамуват. Аз бих се срамувал от сделки като приватизацията на ЕРП-тата. Ние създавахме друг тип – предприемачески тип национален капитал. Нашият стил е стилът на националния капитал. И той е там, няма къде да избяга. И знаете ли каква част от тези активи, които Корпоративна банка придоби чрез своите компании бяха зарязани точно от западните инвеститори. Самата „Виваком“ е най-красноречивият пример за това. Натъжава ме фактът, че „благодарение“ на активните действия на тези хора и падането на КТБ в момента „Виваком“ е подарена на една банка, която не може и не трябва да има абсолютно никакви претенции към собствеността на „Виваком“.

– Коя банка? 

VTB.

– Как е подарена „Виваком“? 

С активното участие на много хора. На тези, които организираха атаката срещу банката, на тези, които имат интерес в момента „Виваком“ да вегетира. Защото „Виваком“ в момента влошава всичките си показатели. Намалява пазарния си дял под „мъдрото“ ръководство на представителите на руската банка във „Виваком“.

– Кои са те?

Братя Велчеви – Милен Велчев – бившият финансов министър, и Георги Велчев. Те са в ръководните органи на компанията. И те са владеещи несобственици. Заявявам го открито. VTB и техните представители в България са владеещи несобственици. Под благия поглед и на правителство, и на прокуратура. С една-едничка цел – да елиминират моето участие. Ако аз съм искал нещо да постигна с „Виваком“, то е било само в интерес на банката и на нейните кредитори. А в момента това, което ще се постигне, първо, стойността на „Виваком“ ще бъде намалена, и второ, не знам какво ще се върне в банката и в масата на несъстоятелността. Ако би била обаче останала тази компания там в масата на несъстоятелността, както организаторите на атаката бяха намислили, щеше да се случи това, което в момента наблюдаваме с останалите активи под тяхното управление.

– Това не е ли наистина заплаха за националната сигурност? VTB е руска банка, независимо от това, че Милен Велчев и Георги Велчев са българи. Това означава ли, че Русия по някакъв начин или кръгове от руския капитал, бизнес, политика проникват през такива врати в България. 

Поне вратата е отворена.

– Защо Борисов и неговото правителство гледат на това разсеяно, за да не кажа равнодушно? 

Аз смятам, че Борисов пропусна един исторически шанс през есента на 2014 година, когато беше направено предложение за оздравяване на банката. В предложението всъщност се включваше придобиване на собствеността от консорциум между държавата и Оманския държавен фонд на всички основни стратегически активи, включително и на „Виваком“, и на „Петрол“, и на НУРТС.

– Защо Борисов пропусна този исторически шанс? 

Аз лично считам, че той е бил подведен и се надявам да е бил подведен.

– Подведен. От кого? 

От тези, които най-вероятно са му обяснили, че чрез възстановяването на банката евентуално бих бил възстановен и аз. А това, изглежда, не влиза в техните планове. От друга страна, при възстановяването на банката едва ли би имало място за техните очаквания и печалби.

– Но много интересно, че Борисов е нападал и продължава да напада и Пламен Орешарски лично, и Петър Чобанов, макар че напоследък забрави да го споменава, като основни виновници за краха на КТБ. А отказва да се възползва от възможността банката да бъде възстановена или оздравена. Исторически шанс. Това е странна, това е двойна игра. Какво е това? 

Може и да е тройна, защото обвиненията срещу Орешарски всъщност заглъхнаха. Напоследък не съм чувал вече Орешарски да има вина. Напротив – напоследък се търсят други решения, включително да обосноват, както казах, моята вина. И невинността на тези, които атакуваха банката. Споменахме за въпросната извънредна парламентарна комисия. Преди това, разбира се, са поръчковите доклади на одитиращите компании, на база, на които в крайна сметка беше отнет и лицензът на банката. Сега очакват с голям интерес доклада на разследващата американска компания.

– Как е наета тази компания, колко й се плаща, какво е открила тя досега? Изчезналите пари открила ли ги е? 

Аз мога да кажа едно – значи те търсят изчезналите пари там, където не трябва да ги търсят. Изчезналите пари са в тези активи, за които аз говоря. И тези активи трябва да бъдат възстановени – дали като активи на кредиторите на банката, дали национализирани, но по справедлива цена, и след това – препродадани.

– Кажете, защо мене като обикновен данъкоплатец ме засяга това? На какво ви прилича това нещо. На мен, това, което вие говорите, за разграбването на активите, за предлагането на някакъв брокерски принцип, ми прилича на някаква трета приватизация, която е по-ужасна дори и от първите, които ни сполетяха. 

Тя не е приватизация. Тя е с експроприация.

– Още по-отвратително. 

При това менторите на тая експроприация, менторите на обществения интерес не подбират средства за собственото си обогатяване.

– Знаете ли колко дълго съм се питала – при вашата ерудиция, която съм забелязала още при първите ни контакти – образованост, интелигентност, как въобще се свързахте с фигура като Делян Пеевски. Защо? Защо беше необходимо това

Делян Пеевски в крайна сметка на един етап е бил едно необходимо зло за мене. Защото така или иначе в бизнеса в България има обстоятелства, с които човек трябва да се съобразява.

– Кажете ми едно такова. Значи вие се обзавеждате с Пеевски, което ми подсказва, че други бизнесмени, банкери, предприемачи се обзавеждат с нещо друго подобно, за да се пазят. Нещо такова. 

В общи линии – да. Това е в крайна сметка е част от изграждането на цялостната система и наличието на подобни фигури. Разбира се, Пеевски е компенсирал до голяма степен определени недостатъци на системата, която аз съм изграждал. Аз съм имал изпълнителни директори чудесни технократи. Но те не бяха готови, не бяха публични, за да разговарят с определени субекти.

– И колко публичен е Пеевски? 

Пеевски се наложи лека-полека. Не бива да подценяваме качествата на Пеевски. Пеевски може да е необразован, но Пеевски не е неук. Пеевски има своите качества и аз наистина съм се заблуждавал, че като човек, на когото аз съм помогнал много да се развие, той би трябвало да бъде лоялен и коректен към мен. Оказа се дълбока заблуда и аз се оказах един наивник на над средна възраст.

– Някой изпрати ли ви Пеевски, или вие сам влязохте в този капан? Това, което ви питам е – кой създаде Пеевски? 

Нещата с Пеевски се развиха в продължение на години. Така че много са „бащите“ на Пеевски. И аз имам своя дал и своя принос в „бащинството“ в неговото израстване, но освен мене, разбира се, като се започне от Негово величество, мине се през Доган, стигне се през Борисов, Цветанов.

– И все пак – кое го направи толкова могъщ. Аз просто не мога да повярвам, че толкова много сфери в държавата зависят от тази фигура. 

Този „сплотен“ екип от бащици, които изброих, на практика му дадоха възможност, а той се е възползвал по най-добрия начин. Естествено, предполагам, че разполагат със сериозна база данни от компромати. С която на практика да държат в подчинение тези, които им трябват.

– Няма ли компромати и за самите тях? 

Предполагам, но взаимно се държат по някакъв начин. Тези хора, които са го лансирали, са част от онова задкулисие, за което всички говорим в България.

– Да, но вие сте били част от това задкулисие… 

Аз не съм бил част от това задкулисие. Мене ме използваха като ракета носител и аз не се усетих. А в момента, когато се усетих и опитах да скъсам с това, разчитах, че ще намеря подкрепа от обществото, но аз не я намерих. На мене ми хареса много една приказка на мой приятел, който казва: „Имах един мексикански работник в къщата си в Америка, и го попитах – защо в Мексико има толкова много корупция и бандити? И той му казал – ако искате да живеете в Мексико, трябва да сте малко корумпиран и да сте малко бандит. Иначе не можете да оцелеете“. Аз наистина знам, че съм допуснал грешки и плащам цената за тези грешки. И не се срамувам да го призная, но не мога да приема едно – че хората, които са в основата на всичкото това нещо, са моите морални ментори.

– Виждали ли сте Цацаров и Делян Пеевски в контакт? 

Аз не мога да кажа дали съм ги виждал заедно в контакт – Пеевски и Цацаров, но твърдя, че те са в контакт. И твърдя, че Пеевски имаше активна роля при избора на Цацаров за главен прокурор.

– Ще ви разкажа една много интересна случка. Когато бях в ТV7, а в ТV7 бях заради вас, не заради Делян Пеевски, но така или иначе, когато трябваше да се избира главен прокурор, аз исках да поканя в моето предаване тримата кандидати за главен прокурор – Цацаров, Сарафов и Тонева. Николай Бареков, за когото след малко ще ви питам и за вашата необичайна привързаност към този човек, ми забрани да поканя Тонева и ми каза: „Нали знаеш кой е кандидатът на нашия приятел“. И аз казах – не. Цацаров, каза той. И аз попитах: „Кой е нашият приятел?“, като мислех, че е Борисов или Цветанов, защото телевизията беше някак си подкрепяща. Той не ми отговори, но разбрах, че има „нашият приятел“. Много по-късно разбрах, че това е г-н Пеевски. И вие сте го знаели още тогава. 

Не, първоначалният кандидат на Пеевски беше Бойко Найденов.

– Откъде знаете? 

От общуване, от ухо на ухо, от уста на уста. След това беше намерено решение компромисно с другия силен лагер. И беше решено Цацаров да бъде главен прокурор. Затова очевидно г-н Цацаров им се отблагодарява сега.

– В едно интервю, предишно, което бяхте дали, премълчахте две неща – едното беше – какво сте си говорили с Борисов на 6 юни 2014 година, когато вие сте го потърсили и него, за да го предупредите какво се готви срещу КТБ? Какво можеше да направи? 

Как какво можеше да направи? Борисов можеше да говори с въпросния главен прокурор, защото, кажете ми, какво направи прокуратурата? Със своите действия в стил слон в стъкларски магазин…

– Предпазлив ли е Борисов, или е страхлив? 

Трудно ми е да определя какво е било водещото в онзи момент, за да не се намеси, но аз считам, че той направи грешка тогава.

– А Станишев – говорили сте със Станишев. Какво е можело да направи Станишев? Зависим човек ли е?

Със Станишев имахме договорка той да оттегли подкрепата си за правителството на Орешарски. Договорихме се, след като загуби изборите на 25 май. Той знае, че загуби изборите катастрофално за това, че беше позволил на Пеевски да се разпорежда в държавата България безотговорно. Това е най-голямата безотговорност на политически лидер.

– В качеството си на какъв вие ще се договаряте със Станишев да оттегли подкрепата си за Орешарски?

Нали не сме забравили факта, че това правителство ми беше вменено като мое правителство и то от настоящия премиер.

– А не беше ли ваше правителство по някакъв начин? 

Оказа се, че не само не е мое правителство, а е и моят гробокопач.

– Вие участвали ли сте по някакъв начин в тези политически игри? 

Станишев беше много разочарован да разбере през април и май, че през цялото време Пеевски го е заблуждавал. Че Пеевски се е възползвал от ситуацията, за да може да профитира и да работи против интересите на правителството и на соцпартията. И той го направи по най-вулгарния начин. А Станишев просто не намери сили да прибегне до единственото спасение за БСП към оня момент.

– Как е разбрал Станишев, че Пеевски… 

Разбра много неща Станишев. Разбра, че всичките обществени търгове, които са печелени, са печелени с моето име напред, а всъщност ползвател са били Делян пеевски и неговите фирми. Разбра, че кадруванията по определени сектори са се случвали само и единствено в интерес на Делян Пеевски. Той поне играеше ролята на наивник към оня момент и беше готов на думи, за да спаси своята чест, да спаси в крайна сметка социалистическата партия от пълен погром – положението, в което тя е сега. Аз не виждам шансове да излезе от тази криза в следващите години. Социалистическата партия до голяма степен е в тази ситуация заради абсолютно продажническата позиция по време на управлението с ДПС на правителството на Орешарски.

– Значи вие имате морална отговорност към правителството на Станишев…

Аз казвам следното – аз смятах, че след първото правителство на Борисов не може да бъде по-лошо.

– Защо? 

Основната причина беше абсолютно папагалското прилагане на политиката на рестрикции на икономически ограничения в среда, която абсолютно не изискваше подобни мерки. Просто му беше наложена на Борисов тази политика от неговите експерти в правителството и то я следваше сляпо. И другото – въздействието на един кръг около него върху бизнеса.

– Кой кръг – Симеон Дянков? 

Не – един кръг, който искаше да играе ролята на посредник за всяко нещо, което се случваше в държавата.

– Кой е този кръг?

Различни кръгове имаше около Борисов – едни ги наричаха Котараци, други – не знам какви. Във всички случаи измислени хора, които само навредиха на Борисов. Но водещото беше абсолютно неадекватната политика – икономическа и финансова. Затова смятах, че няма как да бъде по-лошо. Оказа се, че може да бъде по-лошо.

– Това означава, че вие сте се опитвали да играете роля в определянето на политическата игра, без да се виждате, невидимо? 

Смятате ли, че някъде едрият бизнес няма никакво право и никаква дума при определянето не на политическата, а на икономическа – дотолкова доколкото тази икономическа политика е вързана с политиката – това вече е друг въпрос. Ние имаме една обърната пирамида в нашата страна. Вместо в основата да са бизнесът и икономиката, ние сме сложили в основата политиката и затова се клатим непрекъснато на този неустойчив връх. Всеки, който идва на власт, се опитва да покаже, че без него бизнесът е никой. Това е най-голямата грешка.

– Зависим ли беше Станишев от Пеевски пряко? 

Не. Той не беше зависим, той беше маша на Пеевски.

– Премълчахте ли, че сте се виждали с Ахмед Доган тогава? 

Тогава аз се видях и с Доган.

– В сараите? 

На друго място. Тогава показах неща, които сега стоят на едно място при едни нотариуси, за което аз споменах и които ще излязат при определени обстоятелства.

– Това не е ли рекет? 

Това не е рекет. Това е защита.

– Доган какво ви каза тогава? 

Доган ми каза, че е късно, а не знам какво точно е било късно. Но това означава едно – че съм бил наклеветен. Твърдо. Мене просто ме бяха харесали да ме употребят. И по един или друг начин те успяха.

– Вие сте го допуснали. 

Аз го допуснах. Факт.

– В тези книжа, които сте дали на двама нотариуси и за част, от които сте споменали на Ахмед Доган, има ли схеми, в които политиците имат собствености и крият по този начин? 

Има.

– Те владеят ли, да кажем, медии? 

Собствеността в медиите е само легитимация на правото да въздействаш върху политиката на медията. Не е никакъв особен плюс да имаш собственост в медия, защото те 100% са губещи. Но усещането, чувството, да притежаваш част от тази медия, показва, че ти можеш да й въздействаш. И да пърхат около тебе определени журналисти или журналистки, на които ти да обясняваш какво трябва да се случи. И да промиваш мозъците.

– Но не са само медиите. Казвате, че играчи от политическата върхушка през схеми за скриване на собственост владеят не само медии, но и други бизнеси? 

Това е тяхното най-голямо нещастие. Защото не могат да се появяват. Те много желаят да покажат колко са влиятелни и колко са богати. Но не могат. И това е тяхната карма. Те вечно ще останат там в миманса, анонимни, макар и много, много неприлично богати. Има ги и в момента. И сред управляващи, и сред опозиция. Хората, които влизат в голямата политика, излизат неприлично богати. Аз нееднократно съм заявявал, че ако има истински олигарси в България, те не са сред бизнеса. Сред бизнеса може да има измамници, ДДС-ари, контрабандисти и всякакви други, но олигарси в класическия смисъл на думата, няма. В България олигарси са политиците, защото те материализират своето политическо влияние в пари и активи.

– Проспахте ли Николай Бареков? 

Никога не съм се заблуждавал в моралните качества на Николай Бареков.

– А защо възложихте на него да бъде другия политически проект, алтернативния, който да се конкурира с Борисов? 

Защото мислех, че има малко акъл в главата си. А се оказа, че и това няма. Че е толкова слаб, сламен човек, че в първия момент, в който го натиснаха, а го натиснаха, защото до последно Пеевски му държеше разработката по сигнала на Протестна мрежа в прокуратурата, той трябваше да избира между мене или Пеевски. И съм сигурен, че вътрешно в душата си, без да коментирам морално-волевите качества на лицето Николай Бареков, вътрешно той ненавижда Пеевски. Но той ме предаде веднага от страх. И смятам, че направи най-голямата си грешка. Не заради мене – той просто се самоуби. В момента за мене той е политически труп.

– Но всички казват – Борисов няма алтернатива. Той ще ни управлява 12 години. Стигнахме до етапа, в който от Тато минахме на Батко. Това ли е, или има други варианти. 

Борисов е феномен. Безусловно. В българската политическа история. Дали има алтернатива, или няма, какво да кажа. Тя и Рим на един етап не е имала алтернатива, а в един момент се е сгромолясала, такава империя. Пътят към падението е много кратък. Дали някой на 31 май е вярвал, че КТБ ще падне за една седмица.

– Не. Нека Борисов се замисли. Това ли казвате? 

Всеки трябва да мисли през призмата на това, което той знае – какво прави и как го прави.

– Вие сте класически пример, според мен, на човек, когото съдбата удря, за да извлече уроци. Защото иначе щеше да ви унищожи направо. А тя ви остави жив. 

Аз съм благодарен за това. Като знам какво е било подготвено. Затова ще се боря докрай. За да докажа правдата, защото не е само моята правда. Тя е правдата на тези 9 невинно обвинени от банката, тя е правдата за всички други, обвиняеми по това мега дело. Тя е правдата на тия 650-700 човека – масата от които в момента излизат на улицата. Тя е правдата за всички, които се бяха доверили. Защото се бяха доверили на Корпоративна банка точно заради различния подход. Този, който днес знайни и незнайни герои експерти да критикуват и анализират, без да имат капка понятие от това – какво се е случвало и как се е случвало.

– Ако Цацаров и неговото ведомство не ви дадат никакви гаранции, докога ще стоите в Белград? 

Престоят ми в Белград е въпрос на съдебна процедура, върху която аз не мога да влияя. Моята страна е България, независимо, че се чувствам много добре в Сърбия и независимо, че чувствам обичта и уважението на хората тук. Моето желание обаче е аз да се върна в България, за да докажа, че не съм виновен и че хората, обвинени заедно с мене, не са виновни.

– И че сте извлекли поука от грешките си, може би. 

Надявам се. Независимо, че човек има свойството да повтаря грешките.

– Моля, не ги повтаряйте повече. 

Ще се постарая.