Роден съм на улица „Фритьоф Нансен“.

Знаете ли кой е той?

Знаете ли какво е „нансенов паспорт“?

Познавате ли нещастието на прокудения, чували ли сте писъка на майката останала разделена от своите деца?

Срамувам се, че съм роден на улица, носеща достойно име. Срамувам се, защото съм правнук на пострадали емигранти, срамувам се от „гордостта“ на българите, спасили своите евреи, срамувам се от мои сънародници, „възродили“ и прокудили с насилие трудолюбиви люде, срамувам се от тези, които откраднаха трите ниви и мелницата на дядо ми, безсрамни са онези, които избиха след войната интелигентните и можещите. Безсрамни бяха онези забранили вярата ни. Безсрамни са слугите на азиатска империя, унищожила съдбите ни.

Сега слугувате на безумните тези и заплахи от некадърни и случайни политически мошеници. Заплашени сте от инвазия на друговерци носещи зараза. Страхувате се да не прихванете краста. Страх ви е от три хиляди подлъгани нещастници, не ви е страх от напускащите ни всяка година 40 000 българи.

Овластени уроди продават живи хора на границата. Това е приемливо. Държавата първом, после човешките права… С тази теза начеващият акварелист Шикългрубер направи света и своята родна Германия в пепел.

Мощен грабеж с пожелан банков фалит, мълчание. Купуваме ядрени реактори поради липсата на парни локомотиви. Идиоти подпалват сгради с историческо значение. Други идиоти строят базилики и бутафорни крепости с откраднати от Европа пари. Министърът–сътрапезник на един млад възпълен милионер ви дарява с козметични заплати за сметка на националния дълг. От това не ви е страх. Нормално, достойно явление в държавата, която обитаваме. Очаквате справедливост? Кой се надява на справедливост в държава лишена от държавност, държава където няма човешки права, държава чието определение е само в нейните географски граници?

Вие, които сте граждани на тази нещастна държава, част ли сте от нейното битие? Вие ли избрахте да бъдете управлявани от бандит с тиквено прозвище? Вие ли, интелектуалната каста в републиката пожелахте неграмотен падишах? Защо мълчите? Защо продадохте съвестта си срещу мизерни заплати? Защо позволихте с вашето безмълвие да бъдете безсловесни овчари на блеещо стадо? Вие ли сте тиквеното семе пожелало кратуни? Съвест имате ли?

Нещастна държава. Очаквате заявление от малцинството нормални хора. Нормалните винаги са малцинство. Слугините са мнозинство.

Желаете отказ от гражданство, желаете презрение, желаете унижението да не бъде ваше.

Желаете да бъда част от унизените.

Не е възможно, не съм сам.

Текстът на скулптора проф. Велислав Минеков е публикуван в личния му фейсбук профил. Заглавието е на редакцията.