Две години след като беше обявен списъка на кредиторите и  бяха посочените  сумите, които трябва да им бъдат платени от обявената в несъстоятелност финансова институция, започва и разплащането им  от масата на несъстоятелността.  През клоновете на „УниКредит Булбанк“  ще бъдат платени  570 млн. лева. Срокът за раздаването на парите е пет години.

Въпреки многобройните упреци  за наличие в списъка на „скалъпени“  кредитори очевидно синдиците на банката не са се притеснили особено от това. Въпреки все още висящите дела за вземанията на част от тях,  имената на някои от тях продължават да присъстват между кандидатите да получат от тези пари.

Такъв е случаят с  двете дружества са ограничена отговорност „Ардастрой” и „Аполо Инженеринг“. Поредното дело по повод на   претенциите им  е насрочено за  петък  (10 май). Тези две фирми се опитват да „легализират“ доста съмнителни вземания на обща стойност близа 13 млн. лева. Сега отново  фигурират  в списъка на синдиците  – за първата са  одобрили  претенция за  3.9  млн. лв , а за втората – за  8.3 млн. лева.

От декември до днес  Върховната касационна прокуратура все още  разследва сигнала  (№67392 от 11 декември 2018-а) , подаден от двамата бивши директори на Корпоративна търговска банка Георги Христов и Георги Зяпков  против действията на Софийската градска прокуратура и Софийската апелативна прокуратура, които бяха отказали за образуват досъдебно производство срещу синдиците на фалираната Корпоративна търговска банка по сигнал на НПО „Ние, Гражданите“ за скандалното фалшифициране на документи, подаден още през февруари миналата година.

Историята започва в началото на миналата година

когато прокуратурата е сезирана за фалшифицирането на документи, благодарение на което  собствениците на две фирми – „Ардастрой“  и „Аполо инженеринг“ / за които се говори, че са приближени до „корпулентния депутат“  от ДПС Делян Пеевски,/  те  продължават и до днес да фигурират в списъците на  кредиторите.

Според сигнала на гражданската организация синдиците на КТБ Ангел Донов и Кристи Маринова са признали вземанията им на основание, че  двете  фирми са предоставили договори за залог, които носят  дати преди затварянето на банката, а по този начин на практика се домогват до привилегировано удоволетворяване на вземанията, за които претендират.

Двамата бивши директори на фалираната банка обаче  категорично заявяват, че подписите под тези договори не са техни и продължават да твърдят, че те са фалшифицирани.

Нека припомним и чия собственост са тези дружества

„Аполо Инженеринг“  е на  Муханнед Наджим Абдуллах ал-Нуаими.  Другата фирма – „Ардастрой“ ООД също не е случайна. Тя се прочу през 2015-а, когато купи емблематичния за Кърджали хотел „Арпезос“. При обявяването му за продан интерес към него проявиха  български  и чуждестранни бизнесмени. При обследването му обаче стана ясно, че исканите от продавачите (пловдивска фирма) 3 млн. евро не са проблем за повечето от кандидатите, но за да се превърне тази сграда в истински хотел, е  необходима инвестиция от  поне още 10 млн. лв.  Интересното е, че  тази информация не смути особено кърджалийската строителна фирма „Ардастрой“, която дотогава беше известна единствено като собственик на малък хотел в квартал „Студен кладенец“.

„Ардастрой“ има сериозен бекграунд в строителните услуги – през 2003 г. тя прави ремонт на сградата на Народното събрание. Според търсачката на „Биволъ“ през последните  години „Ардастрой“ е участвала като изпълнител на проекти на стойност 58.4 млн. лева. Поръчките са били възложени от общините в Кърджали, в Джебел, в Ивайловград, Момчилград, Ардино, Черноочене, Баните, Неделино…

Заради подобни домогвания към парите, до момента  истинските кредитори не можеха да получат нито лев.  До сегашната развръзка  за кредиторите с негарантирани вземания от фалираната банка се стигна след поправките  в Закона за банковата несъстоятелност, които бяха внесени през февруари тази година от четирима депутати – Данаил Кирилов (ГЕРБ), Йордан Цонев (ДПС), Хамид Хамид (ДПС) и Христиан Митев („Обединени патриоти“). След тяхното гласуване трябваше да се изпълни и основната  цел на поправката – „максимално попълване на масата на несъстоятелността“.

Именно измененията позволиха да започнат реалните разплащания въз основа на одобрената частична сметка за разпределение, която престоя блокирана над две години заради заведени в съда възражения на кредитори – някои все още  са висящи.

Според промените кредиторите, които нямат възражения по сметката, могат  да започнат да получават  парите си незабавно. Стана ясно, че именно заради заведените дела е заделен резерв от  36 млн. лв, а за незабавно разпределение са определени  534 млн. лева. С тези пари на практика кредиторите на банката, ще могат да получат едва около 11% от потъналите им в незнайни сметки вложения.

Има вечатляващи имена в списъка на получателите

Няма как примерно да не бъде забелязано  името на почетният председател на ДПС Ахмед Доган, който има да прибира  76 695 лева. Най-много пари от сметката за разпределение са предвидени за най-големия кредитор на банката – Фондът за гарантиране на влоговете в банките. За него синдиците са определили 409 млн. лв.при общо вземане в размер на 3.7 млрд. лева. „Сосиете Женерал Париж“  е записана с 10 млн. лева. Столичната „Топлофикация“, която имаше сметки с над 90 млн. лв., сега ще си върне към 10 млн. лв. от тях.

В списъка са включени

доста предприятия с държавно и общинско участие, болници и други. Близо 6.7 млн. лв. ще отидат в „Булгартрансгаз“, макар, че  сумата определена за газовия оператор  е далеч под блокираните над 55 млн. лв при затварянето на банката през лятото на 2014 година.

„Българският енергиен холдинг“ ще получи 1.6 млн. лв., НЕК – 1.66 млн. лв., „АЕЦ Козлодуй“ – 501 хил. лв., „Кинтекс“ – 1.5 млн. лв., Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ) – 655 хил. лв., военните заводи ТЕРЕМ – над 1 млн. лв., „Булгаргаз“ – 561 хил. лв., „Пристанищна инфраструктура“ – 383 хил. лв., проектната компания „Бургас-Александруполис“ – 45 хил. лв., частната БТК – 1.4 млн. лв., „Полимери“ АД – 114 хил. лв., Национален дарителски фонд „13 века България“ – 309 хил. лв., частната компания „Риск инженеринг“ – 421 хил. лв. и  още  няколко други компании. Повечето държавни горски стопанства също ще получат суми от обявената в несъстоятелност Корпоративна търговска банка.

В списъка има и физически лица между които евродепутатът  Николай Бареков ( 5.53 лв.), бизнесменът Александър Сталийски ( 4432 лв.), неговата партньорка в живота – телевизионната водещата Виолета Сечкова (3067 лв).  Това раздаване  на средства  по всяка вероятност  ще е най-голямото  накуп, тъй като определените 1.378 млрд. лв., на колкото одиторите  оцениха  масата на несъстоятелността от одиторите, едва ли скоро ще бъдат събрани.