Наши източници в политическите среди ни осведомиха твърдо вече за някои членове на служебното правителство. Засега сигурни са Богомил Бонев – за премиер, и Костадин Костадинов – за образованието. Говори се за Михо Михов за отбраната и Пламен Орешарски за финансите. Това последното е най-несигурно, заради соросоиди и протестъри. Но Радев бил страшно притеснен от ситуацията с държавния дълг, и искал затова да вземе Орешарски, който е най-добрия специалист в тази област.

Други непотвърдени слухове са за Иво Атанасов на културата и Таско Ерменков за енергетиката. Таско обаче бил доста несигурен, защото ако стане служебен министър, няма право да се кандидатира за депутат. А БСП разчитат много на него в Сливен.

За „сигурните“ се твърди, че са такива, поради доста солидни аргументи. Богомил Бонев е абсолютната противоположност на Бойко Борисов. Много работи, малко приказва, и постига реални резултати. По време на служебното правителство през 1997 г. за броени месеци подпука всякакви мутри и мафиоти и стана толкова популярен, че измести Йордан Соколов от абсолютно сигурното му място и в редовното правителство после. Костадинов пък се приема много добре от напълно отчаяното професионално съсловие в образованието, което след Кунева виждаше единственото си спасение в ада. Той също така е много добре запознат с всички афери на новата политическа звезда Марешки, и ще може да го разнищи в рамките на кампанията. Както е известно, Костадинов е общински съветник във Варна, има дело за рекет срещу фамозния петро-аптекарски олигарх, и дори имаше физическо сбиване с него. Една от целите на президента е да развенчае мита „Марешки“, който се отглежда от ГЕРБ като „патерица“ в следващия парламент.

Съставът на служебното правителство ще покаже защо Румен Радев отказа да го предложи „през подписа“ на Плевнелиев. Така би подложил хората на незабавна атака от соросоидите, а Плевнелиев може да откаже да ги назначи. Реално биха били подложени на удари, без изобщо да са поели властта, или под заплаха от уволнение. В подобен капан, опитният генерал не искал да влиза, и затова предложил на Плевнелиев да си подаде оставката преди да му изтече мандатът, за да встъпи той в длъжност по-рано. Въпреки голямата грижа за държавата обаче, Роско отказал, защото очевидно 20 дни мандат са му по-мили от България.

Но в крайна сметка, на 22 януари Радев ще пусне абсолютна служебна бомба в българската политика, която драстично ще размести пластовете точно преди изборите.

Добри Божилов