От всички краища на родината ще пристигнат над 3500 баш активисти – цветът на ГЕРБ. Разпореждането дал лично генералният секретар Борисов. Под негово ръководство няколко нощи се е писала реч, която вождът ще произнесе на това историческо събитие, несравнимо по своята епохалност с никое друго. Когато текстът бил готов Севда се разридала и поискала да ушие знаме за знаменателния ден, но вождът скромно казал: Не трябва. Джипката е достатъчно послание… И Чък Норис не притежава такава скромност…

Ето какво намерихме в сейфа:

Приятели и приятелки,

Скъпи кърджалийски, врачански, старозагорски, пловдивски… (не се чете, защото буквите са размазани от сълзите на Севда). Днес съм ви събрал, за да ви кажа, че никаква оставка няма да подавам. Да го духат онези отвън, дето лежат по асфалта като рязани турци, вместо да отидат на Бетономорието и да подпомогнат родния туристически бизнес. Аз съм отговорен човек и мама, която беше учителка, винаги ме е учила да съм тъп, но упорит, затова сега ще прекарам страната през епидемичната и икономическата криза, които са пред вратата ни, даже и вътре.

Навън шепа хора без работа и отговорности искат моята оставка и оставката на целия кабинет. Искат оставката и на Гешев, но знаете, че аз в другите власти не се бъркам. Прокуратурата си е независима и с Гешев нито се чувам, нито се виждам. Даже като обикалям с джипката по пътищата, не съм го засякъл никъде. Щях да го позная по каскета, но не се е случило. Ние с него все школата в Симеоново сме завършили, но различни специалности. Той е по-малък и не съм го засякъл. Както и да е…

Нас не ни е страх и не бягаме от проблемите. Построил съм магистрали, помпени, пречиствателни и космически станции, хъбове… И диверсификацията съм я направил, дето онези отвън са срещу мен заради нея. Докарах газ откъде ли не. И от американските санкции за Турски поток не се плаша, защото съм уредил всичко, още като казах на Горанов да преведе милиардите за F-16. Най-големите фирми съм докарал да строят АЕЦ-а в Белене: карат се, надпреварват се. Американски, френски, китайски. Все заради мен. Комунистите не можаха 40 години да я направят тая централа, на гьол мяза, но аз като се хванах и става. Това ги боли тях. Магистрали, пътища, мостове, тунели, водопроводи – всичко!

За столетия няма кой да направи толкова. Перник, дето никога не е имал вода, сега се къпи във водопади. Звъни ми вчера Гърнето и вика: Бос, нАмали малко дебита, че се издавихме, а винкело е на дъното и няма с какво да те защитаваме… Така си говоря с обикновените хора. Гърнето знае колко съм направил за него, че и за други. Болници, детски градини, ясли, училища, обществени поръчки, европейски програми – всичко съм направил. За стадиони колко милиони съм дал. Увеличих заплатите на учителите. Дадох на медиците на първа линия. Дадох и на туристическия бранш. За майките да не говорим! Ама те неблагодарни! А за пенсионерите? По 50 лв за в цели три месеца! Даваме, не сме като Гърция. Втори по икономически растеж сме в Европа! Колегите ме поздравяват, звънят, чудят се. Само едно признание искам, а те оставка, та оставка. Това ли заслужих след всичко, което съм направил?

Докарах и 30 милиарда от Брюксел. Това никой го не го може! Но комунистите и на Радев завиждат. Шофьор на самолет! Бакшишите са по у свет…. Аз правителствения съм го карАл неколко пъти. Стюардесите знаят. Колко сме играли: качват се на… уреда и се въртят като перка. Вертолет – един вид! Пак ще кажат, че съм издръстил голема глупост, но си е истина.

Знам им номерата на комунистите. Прегърнали са се с оня Божков и бълват компромати. Начело с Радев. Дейбъ аз… Сега пак ще скочат, че съм казал нещо лошо. Абе хора, майка ми, учителката, вървеше по мен с люто чушле и ако кажех някоя неприлична дума, ме олютяваше. А те: Записите, кажи за записите. Нали Елена Йончева ги дала на някаква лаборатория. Аз на нея не вярвам. Пак някаква измама. Вие вярвате ли? (Залата ехти от „НЕ!“ – така е записано в доклада…)

Скъпи съпартийци, аз дадох всичко от себе си, да може България да процъфтява. И тя е цъфнала цялата.

Но сега ви казвам: Подавам оставка. Моля, моля, чуйте ме. През целия си живот съм работил само за благото на хората и не съм взел една стотинка. Даже заплатата някой пък съм забравял и Севда ми я носи в спалнята… В кабинета, естествено, аз съм аскет. Отвън са платените, дето са взели милиони от Божков, Радев, Манолова, Трифонов, Нинова и Иванов, за да протестират срещу мен. Получих оперативна информация, че се готвят взривявания на мостове и железопътни възли, саботажи в 289-те автомобилни завода в страната. Шпиц команди ще нападнат метрото. Майки и други терористи ще атакуват къщата ми в Банкя. Хакери ще ударят банковите ми сметки… Гешев има готовност с двата нови джипа да ги изпревари и прибере, но се оказа, че арестите са препълнени. Затова разпоредих в няколко болници да приспособят мази и други помещения за арестанти.

Подавам оставка не от страх, а защото съм отговорен човек. Така ме е учила мама.

Наредил съм на Цвета да свика парламента и да приемат оставката ми. За мой заместник посочвам Томислав Дончев, този честен и чист човек, а за негов вице – Деница Сачева. Предупредил съм ги: никакво служебно правителство, защото Радев ще разсипе държавата.

Заклевам се в децата си, че нямам нищо общо с Шиши. Нито знам къде е, какви милиони и откъде ги има, защо са скарани с Божков и Василев. Мен народното бъдеще ме вълнува. За него живея. Готов съм в името на народа да бъда заточен в Барселона дори, като консул на собствени разноски.

В началото казах, че няма да подавам оставка, но в края премислих. Правил съм го много пъти, свикнали сте. Винаги съм се водил от великата мисъл, мисля, че я прочетох във „Винету“: Мъжко е да обещаеш, а човешко – да не го изпълниш.

Аз наистина съм много прост човек, но и вие сте същите, затова се разбираме толкова добре. Онези отвън, като се правят на умни, да лежат по палатките, пък ние ще запразним я на Евксиноград, я някъде другаде.

***

Ще продължим утре, когато ще се случи епохалното събитие – сбирката на ЦК на ГЕРБ. Като споменахме ЦК и се сетихме, че подобно събиране на актива имаше и на 10 ноември 1989 г.  На него Тодор Живков бе освободен от най-висшите постове в държавата и партията. Изглеждаше изненадан и уплашен. Кофти вид имаше.

Историята в това отношение не търпи изключения.