Първият път, когато видях Владимир Путин лице в лице, беше една студена нощ през март 2000 г. Току-що беше спечелил първите си избори и пристигна в щабквартирата си, готов да отговори на въпроси от репортери.
Така започва анализа в CNN на Джил Дохърти.

В материала пише още:

„Путин, 47-годишен, беше нов в политиката и така изглеждаш: облечен неофициално в сив пуловер, лицето му бе тънко и сериозно. Само три месеца преди това президентът Борис Елцин бе шокирал света, подавайки оставка на Нова година и наричайки Путин – ветеран от КГБ и бивш шеф на Федералната служба за сигурност – действащ президент. „Никога не съм мислел, че някога ще участвам в изборите“, каза Путин с презрение. „Мислех, че е абсолютно неморално да раздавате обещания наляво и надясно, знаейки, че определени обещания не могат да бъдат спазени“.

Това беше класическият коментар на Путин, макар че не го бях осъзнал по онова време: не-кандидатът, мотивиран, изглежда, от единственото желание да измъкне руснаците от бедност. „Хората са уморени“, каза той, въздъхвайки, „животът е труден за тях, очакват по-добър живот от мен, но, разбира се, чудеса не се случват“.

Десетилетие по-късно руснаците живеят по-добре, благодарение на икономическите реформи и скокообразно вдигащите се цени на петрола, които запълват държавната хазна. Но имаше друга страна на този ранен Владимир Путин. Русия беше затънала в война с чеченските бойци и в предизборна каскада по-малко от седмица преди гласуването през 2000 г. Путин се качи в пилотската кабина на самолет „СУ-27“ и отлетя до столицата на Чечения Грозни. Срещна се с въоръжените сили и обеща да унищожи бунтовниците.

Образът на корав мъж работи. Това беше ролята, която щеше да става само по-силна по време на неговото управление. В неделя, осемнадесет години по-късно, в друга студена изборна вечер, 65-годишният Путин пристъпи на сцената по време на победоносно тържество в центъра на Москва. Лицето му бе по-пълно, имаше само няколко бръчки в ъглите на очите му, но се придвижваше спокойно към тълпата облечен с яке с кожена яка, президентът Путин им благодари за четвъртата избирателна победа, наричайки я „признание за това, което сме направили през последните години – в много трудни обстоятелства. “

„Ще помислим за бъдещето на нашата велика родина, за бъдещето на нашите деца! Ние сме обречени да успеем!“

Понастоящем Владимир Путин не може да обещае на своите избиратели, че ще живеят по-добре икономически: западните санкции и по-ниските цени на енергията са факт.  Вместо това той им предлага членство в един вид национален отбор, обединен в преодоляването на всички пречки за победата. „Основната заплаха и нашият основен враг е фактът, че изоставаме“, предупреди той в своето 19-то обръщение към нацията за състоянието на държавата през март във Федералнотото събрание. „Трябва да станем собственици на съдбата си.“
Руският президент предлага малко конкретни стъпки как ще го направи – или дори какво означава това. Той все още няма подробна икономическа програма за това, което според руската конституция трябва да бъде неговият последен мандат.

За много от неговите поддръжници обаче икономиката не е това, което определя Владимир Путин. Това е ролята му като „пазител на нацията“. Чечения беше отдавна умиротворена. Днес врагът е Западът: САЩ, Великобритания и Европа като цяло. Ясен пример: внимателно режисираното представяне на нови ядрени оръжия по време на речта му в парламента.
Придружен от лъскав видеоклип, той представя онова, което заплашително нарича „съвсем нов тип оръжие“, което Америка не може да преодолее: стратегическа ядрена оръжейна система с ракета с ядрен двигател.
Предупреждавайки тези, които биха могли „да търсят едностранно предимство срещу Русия“, Владимир Путин каза: „Никой не е успявал да спре Русия“.

Действията, които се осъждат от Запада, побеждават у дома: военното нахлуване на Москва в Сирия показва новата военна мощ на Русия и желанието на Путин да я използва. Русия сега е „Крепост Русия“, с Владимир Путин като защитник, изображение, изковано от държавните медии, позиция, подкрепена от някои руски избиратели, които са огорчени от това, което възприемат като обиди, атаки и „русофобия“ от Запада.
Дори политическият удар от отравянето на бившия шпионин Сергей Скрипал може да е помогнал на Владимир Путин в тези избори. „Нашите хора винаги се обединяват в трудни времена“, коментира Ела Памфилова, ръководител на избирателната комисия на Русия.

„Много благодаря на някои лидери – аз няма да ги наименувам – от западните държави, които допринесоха за единството на нашия народ. Те трябва да знаят: никога няма да се отпуснем, когато има такъв натиск“.
През 2018 г. Русия на Путин се нуждае от външен враг и поне засега преизбраният президент има такъв.