Финансовият министър на кабинета Борисов 2 Владислав Горанов увеличи задлъжнялостта на страната до и над нивата от 1989 година. Депутати от ГЕРБ го наричат неофициално ”офицер за връзка с Пеевски” . След остав ката ще отиде там, където е полезен на задкулисието.

Финансовият министър на кабинета Борисов 2 Владислав Горанов увеличи задлъжнялостта на страната до и над нивата от 1989 година. Тогава България имаше население от 9 милиона души, промишленост, ефективно селско стопанство и пазари, за които ни завиждаха в цяла Европа, а дългът беше близо 11 милиарда долара. Обявихме, че сме в поредната национална катастрофа. Днес страната ни има под 7 милиона души население, 2 милиона емигранти по икономически причини, почти никаква промишленост, раздробено селско стопанство, разчитащо на европейски пари, за да оцелее и 13 милиарда евро дълг с безспорната заслуга за това на Горанов.

Но никой не говори за национална катастрофа.  Никой не забелязва, че само за 2 години като финансов министър той качи задълженията на страната от 6 милиарда и 688 милиона през 2005 до над 13 милиарда евро през 2016 година. С това обрече следващите поколения да изплащат повече пари от активните икономически българи през 1990 година. Заслуга, с която Владислав Горанов има гарантирано място в историята на България, заедно с подкрепилите го депутати от управляващата коалиция.

Кой е този човек и защо си позволи да товари бъдещето ни с дългове?

Отговорът на „Кой“ е лесен, другият „Защо“ е труден

за доказване, но се подразбира. Един държавен чиновник, който не харесва заплата от 2000 лева като депутат и се оплаква, че негови колеги вече са милионери, а той изостава по личното му мнение, изразено при подаване на оставка като депутат след падането на първия кабинет на Борисов. Случайно ли е издигането на Горанов до министър и натоварването му с взимането на рекорден за страната дълг в последните 1-2 години? Отговорът е -категорично не.

Горанов завършва Стопанската академия”Димитър Апостолов Ценов” в град Свищов със специалност „Икономика” и става магистър по „счетоводство и контрол”. За периода 1998 – 2001 година работи като специалист в отдел „Извънбюджетни сметки и фондове” към Министерство на финансите. В края на 1999 година напуска Министерство на финансите и с  помощта на Емилия Масларова и Кирил Ананиев, негов роднина, само за две години израства като експерт, а в последствие става и директор на дирекция „Финансова политика” към Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа. Тогава е само на 21 години, но има солидни ментори и започва кариерата си доста устремно. За този „земеделски“ период от неговата трудова дейност има интересно свидетелство от негов колега, пожелал анонимност, ето какво казва той: Владислав Горанов беше доведен, назначен за началник отдел в Министерството на земеделието и горите без ден трудов стаж и представен като младата синя надежда на СДС лично от тогавашната главен секретар Донка Грънчева!

Самият той разказваше , че е дошъл за да стане министър и се държеше адски нагло и безпардонно с колегите си.След това пак с протекциите на хора от СДС и БЗНС на Мозер успя да се премести в Министерството на финансите.Кариерист без никакви задръжки, който успя да пробие при ГЕРБ и наистина да стане министър.

Службогонец без свян и политически морал !

Добра начало за бъдещият министър „Дълг“. Но следващото му развитие е още по-впечатляващо. При това се сдобива и с нов ментор и то какъв. През 2009 година Горанов напуска Министерството на финансите, за да се включи активно в предизборната кампания на ГЕРБ. Постъпка, която не се вписва в кариерата му на „експерт“, както сам често се нарича. Следващите години обаче доказват, че това не  е случаен, а точно премислен ход, направен вероятно по настояването на новия му ментор. А той не е случаен човек и знае какво прави. Става дума за Иван Саздов, одиозна и много близка до Бойко Борисов личност. Той е дългогодишен управител на Тенис клуб Банкя, строителен предприемач и собственик на най-големият бетонов център в региона на столицата „Бетон-2“. Казват, че в последните години който от строителите не купува от неговия бетон, не може да се пребори на никакъв търг по Закона за обществените поръчки.

Иван Саздов е председател на инициативния комитет за издигането на Бойко Борисов за кмет на София през 2005 г. и човекът, който го е запалил по тениса. Известен е и като бивш личен масажист на Тодор Живков. Смятан е за един от най доверените хора на лидера на ГЕРБ, а някои твърдят, че е и „черната каса“ на партията. Това има косвено потвърждение и в това ,че е смятан за неформален съдружник в компанията-първенец по печелене на обществени поръчки за милиони и милиарди при управлението на ГЕРБ – “Главболгарстрой“, а също е с добри връзки и с новата компания, която събира боклука на София след Вълка.

Няма как такъв човек да те води по кариерната стълбичка и да не стигнеш до върха й във времето, когато ГЕРБ и Борисов са на върха. В първия кабинет на Борисов Горанов е заместник-министър на Симеон Дянков, което е сигурен знак, че е

допуснат в близкият кръг от доверени лица на премиера.

Към него лидерът на ГЕРБ има изключително голямо доверие. И Горанов се развихря, защото има самочувствието и представлява Борисов в преговори и договорки с чужди инвеститори и български компании и бизнесмени. Ето няколко примера:

След поредица от тайни срещи поведени в Правец с Валентин Златев, депутата от ГЕРБ – Емил Димитров , бизнесмена Евгени Стамов, един от основателите на борческите групировки и Иван Саздов, Горанов убеждава министър Дянков и прокарва безумната идея за повишаването акцизите на алкохола, цигарите и горивата. В резултат на това производството на цигари и високо алкохолни напитки се е свило с 40%, от което постъпленията в държавният бюджет са намалели с десетки милиона лева, показват статистическите данни.

Интересна е и  ролята на Горанов в Здравната каса, довела до трайни и негативни  обществени последици. Става дума за превеждането на прословутия милиард лева от касата в бюджета. Скандалът по онова време бе огромен, но нито главният тогава прокурор Борис Велчев, нито Борисов направиха нещо, за да спрат далаверата. Което е сигурен знак, че операцията е проведена по желание на премиера.  С цел заблуждаване на обществото, Горанов е назначен за кратко в борда на Здравната каса. Непосредствено след прехвърлянето на средствата той е освободен от касата, като в медиите и обществото е лансирано мнение, че Борисов е свалил доверието си от него, което не отговаря на истината.

Заместник финансовият министър е в центъра и на друг скандал от времето на първия кабинет на Борисов- далаверата АЕЦ„Белене“.

Запознати твърдят, че именно той е водил преговорите с Богомил Манчев в хотел в град Банско за определяне на интересите на управляващите и техния лидер в евентуалното рестартиране на проекта чрез пренасочването му към АЕЦ „Козлодуй“.

След като на тези две срещи не е постигнато взаимно съгласие, в кабинета на премиера в Министерски съвет е проведена среща във формат – Борисов, Горанов, Делян Добрев, министър на икономиката и енергетиката, Свилен Спасов, представител на „Уестингхаус” за България. По време на срещата е обсъждано бъдещото изграждане на „7-ми енергоблок” на площадката в Козлодуй и разбира се, кои ще са фирмите, които ще участват в строителството.

Горанов е определен от Борисов и за негов представител, който ще

контролира разпределението на медиите в страната,

определени за изкупуване от Делян Пеевски и майка му с финансиране от КТБ. Запознати твърдят, че на прословутата среща между Пеевски и Горанов, засечена и снимана от журналисти, е воден следният разговор: Горанов препредава волята на премиера Цветанов и Пеевски да стартират изкупуването на електронни издания , сайтове и провинциални вестници. На въпроса на Пеевски – „Защо да го правим? „, Горанов е отговорил – „За да не изтеглим държавните пари от КТБ“. На продължилата близо 50 минути среща са договаряни финансовите параметри около бъдещите съвместни проекти.

Оттук нататък Горанов, който постоянно отрича, че има някаква връзка с Делян Пеевски, всъщност е негов близък партньор без значение дали е на власт или в опозиция. Впрочем, когато пада първото правителство на Борисов, Горанов прави за втори път в кариерата си след напускането на МФ през 2009 година многозначителен ход-напуска Народното събрание. Тогава подалият оставка премиер лично съобщи, че неговият депутат „не иска да работи за 2000 лева, докато негови колеги вече са станали милионери“. Очевидно, ако Борисов говори истината, към същото се стреми и то успешно Владислав Горанов. Фактите говорят ясно- от депутат той става изпълнителен директор на Общинска банка. Дали е съвпадение, че по това време се смяташе, че Пеевски опитва да приватизира банката след разрива си с Цветан Василев и КТБ, използвайки спечеления за каузата Христо Ковачки. Ковачки обжалваше решението на БНБ от 2012 г., с което свързаните с него фирми, които държат 26% от капитала бяха лишени от право на глас в общото събрание.

Надеждата му бе съдът да върне стария устав, който позволява решенията да се взимат с минимум 75% от гласовете и по този начин миноритарните акционери да имат блокираща квота. Самото дело беше стигнало до Върховния административен съд (ВАС), а спекулациите бяха, че чрез своите връзки Пеевски ще помогне крайното решение да е в полза на Ковачки.

Заради близките отношения между Горанов и Пеевски

депутати от ГЕРБ го наричат неофициално „офицер за връзка с Пеевски“ и изразяват съмнение, че той влиза в банката, за да помогне на депутата от ДПС да рефинансира част от кредитите си в КТБ. Когато Горанов се връща на бял кон във финансовото министерство при втория кабинет на Борисов, той вече работи в полза на други банки.

Той помага на Пеевски да извърши цесии на своите дългове към КТБ, както и да получи нови кредити от други банки, най-вече от ББР.

Последва натискът върху парламента и гласуването на огромен нов държавен дълг от 16 милиарда лева, който стовари огромно бреме върху държавата. Както и нова спирала от увеличаване на натиска върху хората и бизнеса с вдигане цените на винетките, безхаберието по повод нереално високите цени на горивата предвид световните цени на петрола и още няколко подобни решения.

След този, доста бегъл поглед върху кариерното израстване на Владислав Горанов е редно да се запитаме-а как това е повлияло на личното му състояние и

дали той е настигнал колегите си, вече станали милионери.

Официално няма нищо подобно. Ако съдим по подадените от Горанов декларации в Сметната палата, ще се убедим, че той е просто един добър чиновник с малко пари и три апартамента в София, единият от които-наследствен. Първата подадена по закон декларация е за 2009 година. Тя е чиста както Пеевски е чист в скандала и фалирането на КТБ по израза на самия Горанов. Заедно със съпругата си той има налични малко над 36 000 лева, във влогове към 34 000 лева. Има и заем от 44 000 лева. Произхода на тези средства е посочен като идващи от заплати и заем.

Декларацията му от следващата година е също така чиста, има малко увеличение на парите на семейството, те вече са към 90 000 лева, никакви имоти не са отбелязани. Според подадената от него Декларация за доходите, те са в размер на малко над 18 000 лева или около 1700 лева на месец. Ще пропуснем няколко години и стигаме до 2015 година. Изведнъж в декларацията на Горанов се появяват  апартаменти, придобити, забележете единият през 2007 година и единият – по наследство. Купеният през 2007 година е струвал според данните, посочени от него 154 000 лева. Малка подробност е, че от Сметната палата така и не са забелязали, че същия служител вече е декларирал, че няма такъв апартамент в предишните си декларации. Но тя тази Сметна палата затова е създадена-да не вижда нарушенията  по израза на самия Горанов.

Какво е истинското положение със състоянието на финансовия министър в оставка?

Това никой не може да каже, освен няколко души негови близки или ментори. Но все пак отделни фрагменти изплуват отвреме навреме.

Така например „168 часа“ писа през 2011 година, че държавната служба може да бъде свръхдоходоносна за някои от българските чиновници. И посочи като пример тогавашния зам.-министърът на финансите Владислав Горанов. За две години той е успял да спести почти 200 хиляди лева. С част от парите е изплатен и кредит на държавния чиновник. Според Имотния регистър в края на август 2007 г. Горанов ипотекира два свои апартамента в столичния квартал „Зона Б5“ срещу банков заем в размер на 180 000 лв. По това време той е шеф на отдел в Министерството на финансите. Заплатата му според негови колеги е около 1200 лв.

Стана известно и това, че строи къща във вилна зона „Ярема“, като оценката на имота е около1 милион лева, както писа „Фрогнюз“. Справка в „Дакси“ показва, че нито Горанов, нито съпругата му имат фирми и участия в компании, заплатите и на двамата са известни и те не предполагат подобна „спестовност“. Така че парите, ако наистина са спечелени от семейството, идват от други източници. Какви, е работа на други органи да изясняват.

В заключение можем да се запитаме каква ще е съдбата на финансовия министър в оставка оттук нататък. Историята ни учи, че няма човек, заемал такава позиция от 2001 година насам, който да не се е уредил след това на добро място. Милен Велчев, който прехвърли държавния дълг от долари в евро, стана един от най-богатите хора в страната и представител на могъщата руска банка ВТБ в България. Орешарски се издигна до племиер и след сгромолясването си продължава да е доверено лице на ДПС и Доган в запас, но винаги е готов да се върне на сцената-справка президентските избори преди месец. Чобанов влезе в парламента, вероятно заради все още крехката си за политик възраст, но вероятно и той ще се изстреля нагоре в следващите години, защото е под крилото на ДПС. Симеон Дянков оглави Висшата икономическа школа в Москва, след това се зае с писане на книги.

Какво ще стане с Горанов?

Вариантите са няколко – може да остане министър на финансите, ако неговите ментори получат достатъчна тежест в парламента след евентуални предсрочни избори. Такъв вариант лансираха дори от Патриотичен фронт, ако им мине номерът с преходно правителство в този парламент. Ако пък не стане, вероятността да оглави българска банка не е за изключване. Впрочем, това зависи къде ще е по-полезен на задкулисието.

Камен Танев