Пламен МИЛЕВ, ръководител направление „Публични политики и анализи“, БСП

В държавата на Бойко Борисов всеки, който иска да прави нещо, трябва да играе по определени неписани правила, за да има успех, а по този начин става част от мафията. Един път действал по тях, бизнесът попада в зависимости и вече не може да вдига глава срещу политико-олигархичната каста. Защото наруши ли омертата – губи всичко. Това „всичко“ има не само материално измерение, но води и до социално изключване, заклеймяване от кастата като ненадежден за бизнес и кариера.

Останалата част от населението – наемната работна ръка, изпълнителският състав от държавната администрация, подрастващото поколение и пенсионерите, дори да искат да променят нещо в държавата, не разполагат с необходимите възможности.

Анализът на казуса с продажбата на ЧЕЗ показа, че по отношение на критичната инфраструктура има значими рискове от технологичен характер, от природни бедствия, от неконтролирани и опасни за обществото бизнес интереси, от масови безредици и пр., които не са разработени и отчетени в достатъчна степен от законодателството – както по отношение на точното им дефиниране и оценка, така и по отношение на отговорностите за тяхната превенция и за реакция в случай на настъпване. Поради това периодично възникват казуси с

неадекватна реакция и спорове около отговорностите

както в случая с промяна на собствеността на най-голямото електроразпределително дружество в България и отговорите на регулатора КЕВР, прокуратурата и специалните служби. Липсата на яснота и пълнота на регулаторната рамка е в основата на „лековатото“ прехвърляне на функции по защитата, на отказ от адекватна защита и пр.

Примерите са чести – преливането на язовири и наводненията, взривовете в предприятия за специална продукция, хулиганските сблъсъци при спортни прояви, казусът с ЧЕЗ и пр. Те са от доста разнородни сфери на дейност. Всички  определено показват, че както охраната, така и оперативното обслужване на обекти и процеси от такъв тип не е адекватно на обстановката и потребностите на обществото.

Каква е причината? В ПМС 181 от 2009 г. например, в Списъка на стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност, са включени 18 язовира с национално значение за питейното водоснабдяване, в т.ч. язовир „Искър“, язовир „Кърджали“, язовир „Студена“, язовир „Ивайловград“, язовир „Асеновец“, язовир „Огоста“, язовир „Панчарево“, язовир „Христо Смирненски“, язовир „Батак“, язовир „Арда“, язовир „Цонево“, язовир „Йовковци“, язовир „Камчия“, язовир „Боровица“, язовир „Ясна поляна“, язовир „Среченска бара“, язовир „Бели Искър“. С промени в Закона за МВР и Правилника за прилагане на Закона за МВР през 2010 и 2012 г. тези обекти са със снета охрана от МВР, за да бъде разширен бизнесът на охранителните фирми.  Със сигурност може да намерим корелация между времето, в което вече МВР не отговаря за охраната им, и големите наводнения от 2010 г. насам.

Провал в областта на финансовата сигурност

През 2018 г. Временната комисия за установяване на всички факти и обстоятелства във връзка с приватизацията и планираната продажба на дружествата на ЧЕЗ Груп в България излезе с доклад, който отделя специално внимание на работата на ДАНС: „От получения отговор от ДАНС относно въпроса извършени ли са проверки на финансовите посредници по сделката с ЧЕЗ, в качеството им на лица по чл. 4, чл. 10, чл. 47, ал. 1, чл. 66, чл. 98, ал. 4 и чл. 106, ал. 1 от Закона за мерките срещу изпирането на пари, се установяват съществени пропуски по отношение прилагането на закона“, се посочва в цитирания доклад. На практика се оказа, че ако законът се прилага с пълна сила за дребни сделки и при покупко-продажба на земеделски терени и др. недвижими имоти, то няма сила, която да задължи банките и финансовите посредници да разкрият информация, дори и за сделки с голям обществен натиск. Няма ръководство, което да намери воля да приложи закона. Това са констатирани факти и в самия доклад на комисията, приет от Народното събрание.     „Запитаните в хода на работата на комисията кредитни институции по същество отказаха да предоставят необходимата за изясняване на въпроса информация“, се казва в доклада.
И въпреки, че НС излезе с решение „Българската народна банка да предостави по надлежния ред на Народното събрание информация относно поетите финансови ангажименти от български банки за предстоящата сделка с „Инерком България“ ЕАД за придобиване на активите на ЧЕЗ България в страната“, ръководството на БНБ, което се избира от парламента, цинично отказа да изпълни решението на своя работодател.

Този отговор поражда въпроса парламентарна или банкова република сме? И след като банките и службите отказват да осветлят сделката, не е ли това пример за срастване на частния финансов интерес с управлението на държавата.

Казусът „ЧЕЗ“ е нагледен пример как държавата на Борисов се опита да закрепости над 2 млн. български граждани към структура с неизяснени капитали и собственици. Прокламираните принципни начала в Конституцията – демократична и правова държава, както и общочовешките ценности – равенство, справедливост и т.н., са бутафория, защото държавата на Борисов не служи на народа. Тя влиза в ролята си, само когато се събират данъци, такси, корупционни суми и при избори (изборите в с. Галиче преди месец например), с които се легитимира властта на мафията. Тази престъпна организация има пирамидална структура, която кореспондира с йерархичната структура на държавното управление.
За срастването на престъпните структури с държавата и осигуряването на

чадър от страна на управляващите върху определени престъпни схеми

говори и Докладът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за 2017 г.
В края на м.г. пред специализираната парламентарна комисия бе изнесена информация за манипулиране на информационната система на Агенция „Митници“. Въпреки многобройните ни апели да се предприемат действия, да се търсят причините и виновниците за ощетяването на българския бюджет и заплахата за финансовата ни сигурност, правителството предпочете да отрича сериозността на фактите и да обвинява опозицията във всевъзможни грехове.

Докладът на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) за 2017 г. оповестява, че проверки в България са показали, че в митниците се извършват измами чрез подправяне на данни за преминали товари. Измамата е извършвана от хакери, проникнали в системата от разстояние. От доклада става ясно, че ОЛАФ е проверила 110 транзитни операции, докладвани от Агенция „Митници“ в България.

Агенцията установила, че са били неправомерно изчиствани операции. Транзитните операции са започнали през 2006 г. в различни държави членки като Полша, Унгария, Германия, Франция, Литва и Словакия. За всички тези операции два български митнически офиса са посочени като офис-дестинации за крайни получатели в Сърбия и Турция. Въпреки това, проверка на тези български митници, където трябва да са били обработвани транзитните операции, установила, че нито превозните средства, нито стоката някога е била физически представена на митницата. Допълнителни проверки разкрили, че в някои от случаите фиктивните електронни разрешения на операциите заемат място няколко часа, след като те са инициирани, което е физически невъзможно поради необходимото за транспорт време. Българските митници били информирани както от сръбска, така и от турска страна, че въпросните превози никога не са влизали физически на територията на тези две държави. Измамните разрешения на операциите са осъществени чрез софтуер, който дава възможност да се проникне в българската система за транзит от разстояние.

Оповестяването от страна на европейските служби на отричаните от българското правителство факти само доказва, че на това правителство не може да се вярва и е крайно време Народното събрание да направи това, което гражданите направиха отдавна – да свали от него своето доверие.