Представителите на Българска православна старостилна църква са подали заявление за регистрация в Агенцията по вписванията на 19 декември, на 27 декември 2024 г. е постановен отказ от вписване. Това съобщи министърът на правосъдието Мария Павлова по време на изслушване в парламента. Тя посочи, че този отказ подлежи на обжалване в 14-дневен срок, който изтича утре.

Мотивите за отказа са, че представителите на сдружението не предоставят необходимите документи и въпреки че на два пъти им е предоставена възможност и са дадени указания да попълнят необходимите документи за регистрация, те отказват, обясни министър Павлова.

Министър Павлова посочи, че становището на Министерството на правосъдието, респективно на Министерския съвет от 2022 г. е, че трябва да има промени в Закона за вероизповеданията. Тя каза, че Мониторингът на Комитета на министрите е дал препоръка за промени в Закона за вероизповеданията към 2021 г. Това е включено като точка в Пътната карта за изпълнение на решенията от Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) и в годишните три поредни доклада, които министърът на правосъдието чрез Министерския съвет внася в Народното събрание, обясни Павлова.

Служебният премиер Димитър Главчев и служебният министър на правосъдието Мария Павлова бяха изслушани в парламента относно делото по вписване на „Българска православна старостилна църква“ и предприетите мерки от страна на държавата и правителството за защита на държавния и обществения интерес пред Съда в Страсбург и пред Върховния касационен съд (ВКС). Повод за изслушването е решението на ВКС от 16 декември миналата година да впише в регистъра на вероизповеданията към Софийски градски съд религиозна институция с наименование „Българска православна старостилна църква”. Решението на ВКС е във връзка с решение от 2021 г. на ЕСПЧ по дело „Българска православна старостилна църква и др. срещу България“.

Депутатите обсъждат днес на първо четене три законопроекта за изменение на Закона за вероизповеданията, предаде БТА.

Какъв е казусът със старостилната църква

На 26 декември 2024 г. Върховният касационен съд реши окончателно БПСЦ да бъде вписана в регистъра, като отмени противоположни решения на Софийския апелативен и на Софийския градски съд по съдебния казус, който върви от 2009 г. Самата старостилна църква се появява у нас още през 1993 г.

Според членовете на ВКС няма обстоятелства, въз основа на които да се приеме, че с регистрацията на старостилната църква биха се засегнали права на „БПЦ – Българска патриаршия“ и на нейните членове.

Три дни след това решение патриарх Даниил обяви, че православната църква у нас е една и е недопустимо вписване на още една. На 30 декември пък, в експертно становище, дирекция „Вероизповедания“ на Министерския съвет посочи, че уставът на БПСЦ противоречи на Конституцията и на разпоредбите на закона за вероизповеданията. Същия ден бяха внесени и два от приетите днес на първо четене законопроекта (на ГЕРБ и „Възраждане“), а на 6 януари и този на БСП.

При дебатите в парламента днес правосъдното министерство бе обвинено от Атанас Зафиров (БСП), че е „проспало“ делото в Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург, който е постановил БПСЦ да бъде регистрирана у нас и впоследствие с това се е съобразил и Върховният касационен съд.

От трибуната бе изтъкнато, че адвокат на БПСЦ в Страсбург е била бивша колежка на българския съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев, а същевременно правосъдното министерство не е счело за необходимо да наеме частна кантора, а е карало по стандартния ред, като тази задача е била възложена на Дирекция „Процесуално представителство“ към министерството. Дори не е бил поискан отвод на Йонко Грозев.

Шефът на дирекцията по вероизповеданията Георги Кръстев пък разкри, в отговор на въпрос от депутат, че с подобно име към момента има регистрирана само още една такава църква – „Истиноправославна църква“.

„Следили сме нейната дейност много внимателно, но тя към към момента е кухо юридическо лице“, допълни Кръстев.