Мика Зайкова, експерт: Според данните на Евростат 56,4% от българите не могат да си позволят почивка. България се оказва, че не е най-последна в тази класация. Има по-назад от нас и това са Румъния и Хърватия, при които 66% и 62% съответно не могат да си позволят почивка. Има обаче една особеност, българите се чувстват нещастни, докато румънците, които имат по-висок процент на невъзможност, не се чувстват така и аз мисля, че това се дължи на факта, че те работят и в по-добри условия, разполагат с повече пари, но имат може би претенциите си към почивка с по-висок стандарт. Освен това много от тях идват в България, където им е евтино. Така хем си почиват, хем не могат да почувстват липсата на пари. Работата е там, че болшинството от българите използват лятната си почивка, за да могат да отидат на село или там, където имат земя, да съберат нещо, което са насадили и да си направят зимнина. Българският народ е един от малкото европейски народи, ако не и единствен, които правят зимнина. Това е, защото нямат възможност да си купят, тъй като доходите им са ниски. За съжаление качеството на предлаганите неща, които са внос, не е същото, каквото е в Западна Европа, и това вече е доказано. Нещата не са много добри, въпреки че, ако погледнем тенденцията в развитие, този процент намалява. Наистина през 2016 г. имаше оживление, което даде възможност през 2017 г. леко да се побутне минималната работна заплата, която евентуално служи като катализатор на другите доходи, но това все още не е достатъчно, защото почивката е елемент от стандарта на живот. А стандартът на живот в България едва през миналата година достигна нивото на този преди промените. Трябваше да чакаме 27 години поради разрухата, която сами си създадохме чрез разбойническа приватизация, корупция. Хората да обеднеят и да има огромно неравенство. Не забравяйте, че в България трендът на неравенството се влошава. Ако през 2016 г. разликата между 20-те най-бедни към 20-те най-богати в страната е била 6,1 пъти, то през 2017 г. тя вече е 7,1 пъти. Тоест ние продължаваме да обедняваме, а по-малка част продължават да забогатяват. Така неравенството се увеличава. Това създава напрежение, усещане за липса на перспектива и лишава хората от възможността да почувстват щастие. Щастието е малко имагинерен елемент в живота на човека, но е важен – показва как човекът се усеща и какво очаква от бъдещето си. Това нещо е световна тенденция и продължаването на задълбочаването на неравенството води до високо напрежение между отделните слоеве на население.

В България имаме една особеност – почти нямаме средна класа. Имаме бедни хора и много богати. Казвам го абсолютно категорично по простата причина, че 80% от хората получават доходи под средната работна заплата, и то доста. Те нямат ония елементарни 566 лв., които колегите от КНСБ изчислиха, че са необходими на един човек, за да се издържа и да може да си плаща сметките. Много добре знаете, че 35%, според българската статистика и Евростат, от хората в България са в крайна бедност. Те имат доходи под прага на бедност. Това са 70% от пенсионерите и т.нар. „работещи бедни“. Ние сме рекордьори по броя на работещи бедни. Нищо че г-н Бойко Борисов каза, че почти нямаме безработица. И какво от това, след като имаме 700 000 работещи бедни. Хора, които, работейки 8 часа, с труда си не могат да покриват разходите си.

Достатъчен е (отпускът на българина), стига да го използва целия и пълноценно. Не да копае домати и чушки, а да си почива, да възстановява силите си, да се разнообразява. Човек може да възстанови силите си и когато упражнява екстремен спорт, защото се разтоварва от напрежението. Болшинството от българите почиват на село, копаейки домати, чушки и правейки зимнина. Ние пак сме уникални пак в тази насока. Правим зимнина, защото не можем да си я купим или ако я купим, не е толкова качествена. Това, което можем да си купим с нашите пари. (Пред агенция „Фокус“.)