ВМРО обявиха, че ще се явят самостоятелно на предстоящите парламентарни избори. Коалицията “Обединени патриоти” отива в миналото, а Валери Симеонов каза, че е изненадан от решението на своите партньори, с които участва в управлението. Тази новина би могла да мине без особено внимание в общия поток от подобни предизборни информации, но мисля, че е важна от гледна точка на следизобрната патова ситуация, която се очертава – трудно сглобяване на мнозинство, което да излъчи стабилно управление.

Ако ВМРО влезе в следващия парламент, вероятността за стабилно мнозинство става много голяма 

независимо кой е победител. Въпреки кресливите си партньори, които произвеждаха скандал след скандал, Красимир Каракачанов успя да запази балансирано поведение и е в добри отношения, както с БСП, така и с президента, въпреки, че остана напълно лоялен в управленската коалиция с ГЕРБ.

Решението на Красимир Каракачанов е рисковано, но смело, защото може да превърне ВМРО в самостоятелен и влиятелен играч при положение, че влезе в следващия парламент, дори и малко над бариерата.

На последните избори за Европейски парламент ВМРО получи около 150 хил. гласа. При ниска избирателна активност, която се очертава на сегашните за влизане в парламента, могат да стигнат и 130 хиляди. Това е съвсем постижим резултат за воеводите, ако построят добре кампанията си, вкарат в листите популярни лица и акцентират върху няколко прости послания, които са тяхна запазена марка, като твърдото противопоставяне на все по-агресивната джендърска идеология.

Ако ВМРО успее да влезе в парламента, е почти сигурно, че отново ще участва в следващото управление. Независимо дали то ще се изгражда около ГЕРБ или около БСП.

Решението им да се яват сами е рисковано, но ако успеят ще постигнат много повече от няколко депутатски места. Всички социологически изследвания показват, че засега ВМРО е под чертата, а явяването им самостоятелно ще намали гласовете, подадени за тях. От друга страна, по този начин Каракачанов прави опит да намали максимално щетите от участието си във властта, което все пак беше под марката “Обединени патриоти” и да развие кампания, която да акцентира върху успехите на партията му без тежките негативи на

скандалджийското поведение на бившите му партньори Валери Симеонов и Волен Сидеров.

В интерес на истината персонално лидерът на ВМРО не се забърка в нито един значим скандал, а най-голямата му имиджова щета бяха колажите с пликчетата на “Била”, които си останаха в полето на инфантилната сатира без тежки политически поражения. Освобождавайки се от марката “Обединени патриоти”, той ще може да изгради кампания, която да бъде фокусирана само върху успехите на ВМРО в две основни направления – битката срещу Истанбулската конвенция, джендър-идеологията и нахлуването на перверзията като новата европейска нормалност и политиката в Министерството на отбраната (48% увеличение на заплатите на военослужещите за четири години и спиране на съкращенията в армията).

Следях много отблизо този процес и го познавам добре. Без тяхната активност и блокажа, който направиха на заседанията на Министерски съвет, които трябваше да я гласуват, Конвенцията отдавна щеше да бъде приета без дори да се усетим. Не само това – цялата тема бе повдигната и стигна до широката публика, благодарение на тях и говорители като Алекснадър Урумов, Ангел Джамбазки, Юлиан Ангелов, а България стана една от страните, които направиха необратимо приемането ѝ с решението на Конституционния съд. За мен това е ключов въпрос, защото засяга много дълбоки процеси в обществото, свързани със самото запазване на човешката идентичност като образ и подобие на Бога. Въобще не съм фиксиран по тази тема, мисля, че е най-важната от всичко, а останалите политически въпроси за мен са второстепенни. От тази гледна точка е много важно в българския парламент да има една категорична, твръда и ясна опозиция срещу перверзията на джендърството. БСП е другата категорична опозиция срещу това, но принадлежността ѝ към ПЕС я прави по-уязвима за външен натиск. Няма защо да се лъжем – джендъризмът е мейнстрийм на европейската и американската политика, а с Байдън в Белия дом неговата агресия ще става все по-силна и неотстъпчива.

В този контекст присъствието на ВМРО в активната българска политика е важно и е въпрос на здрав разум.

Това, че Истанбулската конвенция е блокирана, не означава, че въпросът е приключил. Напротив – дори в момента се наблюдават всякакви опити за прокарване на джендър-идеологията през различни закони и нормативни уредби не само на ниво парламент, но и в изпълнителната власт. Спомням си например, че благодарение на Каракачанов в българското образование не влязоха часове по сексуално възпитание в детските градини и това трябва да се признае и вземе предвид, заедно с всички огромни безобразия, извършени от управлението на ГЕРБ и “Обединени патриоти”.

Като прибавим и европейският натиск, който се очертава по линия на македонския въпрос и гаврите с българската история, които ще ни карат да преглъщаме, ВМРО има потенциал за успех, стига да си изиграе добре картите.

Явор Дачков, Гласове