С протестна акция, подкрепена от камион с камъни, ВМРО внесе писмо до МС, а поводът е новоизбраният президент на Република Северна Македония, която откровено проповядва антибългарски и антиевропейски възгледи. Това войводите избраха и за официално начало на предизборната кампания за изборите 2 в 1 на 9 юни.
„След произвеждането на изборите за парламент и президент на Р Северна Македония и формиране на политическото представителство след тях станахме свидетели на публични изяви на лидери на най-голямата политическа парламентарна формация, както и на новоизбрания президент, които са в разрез с всякакви нормални разбирания за добросъседство. Провокативният и предизвикателен език спрямо България и българските институции е недопустим. Р Северна Македония е кандидат за член в ЕС, а не България.“, се казва в позицията на ВМРО.
Ние от ВМРО смятаме, че българската реакция трябва да бъде остра, безкомпромисна и само и единствено в защита на правата на българите в Македония. Затова от ВМРО призоваваме Министерски съвет и Народното събрание да върнат ветото над Северна Македония!
„Настояваме на свое заседание Министерски съвет на Р България да вземе решение, с което да препотвърди или приеме отново Рамкова позиция относно разширяване на ЕС и процеса на стабилизиране и асоцииране: Република Северна Македония от 09.10.2019 г.“, пишат още до МС войводите.
В писмото си те призовават и парламентът да реагира и да защити българите в РСМ.
„Настояваме Народното събрание да се събере извънредно, за да приеме Декларация във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония съгласно текста от 10.10.2019 г.“.
Прилагаме пълния текст на писмото на ВМРО до МС:
ДО МИНИСТЕРСКИ СЪВЕТ НА Р БЪЛГАРИЯ
ДО НАРОДНО СЪБРАНИЕ НА Р БЪЛГАРИЯ
ПРЕДЛОЖЕНИЕ
от ВМРО – Българско национално движение
относно: неизпълнение на договора за добросъседство от Р Северна Македония и необходимост да се върне ветото над Р Северна Македония за присъединяване към ЕС
Уважаеми госпожи и господа,
В изминалите две години сме свидетели на системно, грубо и демонстративно неизпълнение на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, подписан на 1 август 2017 г., между Р България и Р Северна Македония от страна на властите в Скопие. След приемането на т.нар. „френско предложение“ и неговото официализиране чрез решение на Народното събрание на Р България сме свидетели на безспирен низ от случаи, при които явно и цинично се нарушават права на граждани на Р Северна Македония и български културни институции, както и се увеличи езикът на омразата срещу Р България и нейните граждани. Подобна обстановка не е в интерес нито на България, нито на югозападната ни съседка. Подобно поведение не е добросъседско. Обещаните от властите в Скопие реформи така и не се случиха, няма наченки в тази посока, а погазването на основни европейски принципи и разбирания стана практика в Северна Македония. С тези си действия Скопие показа, че не желае добросъвестно да изпълнява ангажименти, които е поела и към България, и към останалите държави членки на ЕС.
След произвеждането на изборите за парламент и президент на Р Северна Македония и формиране на политическото представителство след тях станахме свидетели на публични изяви на лидери на най-голямата политическа парламентарна формация, както и на новоизбрания президент, които са в разрез с всякакви нормални разбирания за добросъседство. Провокативният и предизвикателен език спрямо България и българските институции е недопустим. Р Северна Македония е кандидат за член в ЕС, а не България.
Смятаме, че българската реакция трябва да бъде остра, безкомпромисна и само и единствено в защита на правата на българите в Македония. Затова от ВМРО призоваваме Министерски съвет и Народното събрание да върнат ветото над Северна Македония!
Настояваме на свое заседание Министерски съвет на Р България да вземе решение, с което да препотвърди или приеме отново РАМКОВА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС И ПРОЦЕСА НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ: РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ от 09.10.2019 г.
Настояваме Народното събрание да се събере извънредно, за да приеме ДЕКЛАРАЦИЯ във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония съгласно текста от 10.10.2019 г.
Припомняме на Министерския съвет и народните представители, че техен дълг е да защитават правата и законните интереси на всички българи, независимо къде се намират и живеят те. Ако България не реагира адекватно, българите в Северна Македония са заплашени от нови посегателства, защото се самоопределят като българи.
Прилагаме текстове на Рамковата позиция и на Декларацията.
За кореспонденция: 1000 София, ул. „Пиротска“ 5, тел. 02 9802582, e–mail: vmro@vmro.bg
София, 15.05.2024 г.
С уважение:
РАМКОВА ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС И ПРОЦЕСА НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ: РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И АЛБАНИЯ
09.10.2019
ПОЗИЦИЯ ОТНОСНО РАЗШИРЯВАНЕ НА ЕС И ПРОЦЕСА НА СТАБИЛИЗИРАНЕ И АСОЦИИРАНЕ: РЕПУБЛИКА СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ И АЛБАНИЯ
ТЕКСТ НА РАМКОВАТА ПОЗИЦИЯ
България е последователна в подкрепата си за европейската перспектива на страните от Западните Балкани, тъй като процесът на присъединяване е ключов двигател за реформи и стабилност в региона. България приветства и подкрепя препоръката на Европейската комисия за започване на предприсъединителни преговори както с Република Северна Македония, така и с Албания.
Същевременно, България не следва да допуска интеграцията на Република Северна Македония в ЕС да бъде съпътствана от европейска легитимация на държавно спонсорирана идеология на анти-българска основа. Пренаписването на историята на част от българския народ след 1944 г. е сред стълбовете на анти-българската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм.
Започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство, а като позитивна движеща сила за ускоряване на реформите, укрепването на върховенството на закона и поддържането на добросъседските отношения. Напредъкът към членството в ЕС зависи от индивидуалните усилия за изпълняване на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения. Добросъседските отношения имат хоризонтално значение и следва да се оценяват на всеки етап в процеса на присъединяване на страните кандидатки.
I. Република Северна Македония
Приемането на Република Северна Македония в ЕС е важна стъпка за гарантиране на мира, стабилното и устойчивото развитие и просперитета на региона. България първа призна независимостта на страната и винаги е подкрепяла принципно и последователно европейската и евроатлантическата й перспектива. Последователната подкрепа на България за европейската перспектива на Република Северна Македония беше отразена и в Съвместната Декларация от 22 февруари 1999 г., в Меморандума за сътрудничество в областта на европейската и евро-атлантическата интеграция и в Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г., което за нас е солидно правно основание за добросъседски отношения и сътрудничество, в съответствие с най-високите европейски стандарти. Очакваше се Договорът да реши наслоените с десетилетия проблеми и да даде импулс и нова перспектива в развитието на двустранните отношения. Подписването и изпълнението на този Договор бе условието за подкрепата от страна на България за членството на Република Северна Македония в НАТО и ЕС. В този контекст, стриктното и цялостното изпълнение на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество с Република Северна Македония по начин, който да гарантира неговата необратимост, е от ключово значение и остава предпоставка за напредък в процеса на присъединяване на страната към ЕС.
Българската позиция за важността от поддържането на добросъседски отношения с България и прилагането на Договора е неизменно застъпвана на всички нива и формати. Това доведе до нейното отразяване в редица документи на ЕС. В тази връзка, запазвайки своята последователност, България ще настоява в текста на заключения на Съвет „Общи въпроси“ на 15 октомври 2019 г. да се отрази недвусмислено, че изпълнението на Договора за добросъседство ще представлява част от условността, приложима в преговорите за членство.
България ще представи и национална декларация, в анекс към заключенията на Съвета, която ще стъпва върху настоящата Рамкова позиция.
В хода на преговорите по тези заключения следва да се очертае тенденция към поставяне на условия за свикване на първата Междуправителствена конференция (МПК) с Република Северна Македония. Съгласието на България за провеждането на първата МПК ще бъде обвързано с постигането на реален напредък в изпълнението на буквата и духа на Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество, включително и по отношение на дейността на съвместната експертна комисия по исторически и образователни въпроси. Под реален напредък се разбира:
- В общ план
– Република Северна Македония следва да преустанови и да се въздържа от провеждане на политика, независимо под каква форма, на подкрепа и насърчаване претенциите за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България. Република Северна Македония безрезервно и срочно да приведе позициите си и действията си в международните организации и форуми в съответствие с член 11 от Договора за добросъседство, като ясно декларира, че няма исторически и демографски основания да търси малцинствен статут за която и да е група граждани на територията на Република България. Многостранните формати и мониторинговите механизми на Съвета на Европа да не се инструментализират от Република Северна Македония за оказване на натиск върху България по въпроси, свързани с правата на лица, принадлежащи към малцинствени групи;
– Република Северна Македония да декларира с вербална нота до страните-членки на ООН, че придържането към извършените промени в конституцията на Република Северна Македония в съответствие със Споразумението от Преспа ще се осъществява паралелно със стриктно придържане към Договора с Република България в неговата цялост, в т.ч. и по отношение на „езиковата клауза“ от Договора;
– в нотата да се посочи, че използването на предвиденото в Споразумението от Преспа кратко име реферира единствено към политическия субект Република Северна Македония, а не към географския регион Северна Македония, част от който се намира в пределите на България;
– задействане на процес на реабилитация на жертвите на югославския комунистически режим, репресирани поради българското им самосъзнание.
– задействане на процес на осветляване на сътрудниците от днешна Република Северна Македония на службите за сигурност на бивша Югославия;
– предприемане на системни мерки за премахване от табели и надписи върху паметници, паметни плочи и сгради на текстове, насаждащи открито омраза към България, например такива, съдържащи квалификации като „българския фашистки окупатор“.
- В дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси:
– постигане на конкретни резултати в работата на Комисията, верифицирани от Съвместна междуправителствена комисия, относно периода от общата ни история до 1944 г., в т.ч. постигане на договореност за Гоце Делчев, ВМОРО-ВМРО и Илинденско-Преображенското въстание;
– подмяна на информационни табели и други означения, вкл. върху исторически монументи и паметници на културата, в изпълнение на договорените до момента текстове;
– договаряне на конкретни дати за общо отбелязване на събитията и личностите, по които е постигната договореност;
– при отбелязване на събития и личности, по които е постигната договореност, политическите фигури, представителите на държавни институции в Република Северна Македония, както и на медиите, финансирани от държавния бюджет да базират своите официални изявления и коментари на договорените от Комисията текстове.
Тъй като на първата МПК се одобрява Преговорната рамка, България ясно ще заяви, че ще предостави съгласието си само след като в нея бъдат отразени по подходящ начин чувствителните за страната ни въпроси, а именно:
– добросъседството следва да бъде потвърдено като хоризонтален критерий в рамките на целия процес на присъединяване;
– поддържането на добросъседски отношения и в частност – изпълнението на двустранните Договори с държави членки на ЕС (България и Гърция) са интегрална част от приложимите условия и ще се оценяват в рамките на преговорна глава 35;
– глава 35 следва да бъде сред първите открити и последните закрити преговорни глави, за да бъде изпълнението на произтичащите условия проследявано с най-голяма продължителност в рамките на процеса на присъединяване към ЕС;
– по отношение на езика да се използва фразата „официален език на Република Северна Македония “ При абсолютна необходимост от използване на термина „македонски език“ в документи и позиции на ЕС, със звездичка под линия следва да се пояснява всеки път – „съгласно конституцията на Република Северна Македония“. Следва да е ясно, че езиковата норма, обявена за конституционен език в Република Северна Македония, е свързана с еволюцията на българския език и неговите наречия в някогашната югославска република след кодифицирането им след 1944 г. Никой документ/изявление в процеса на присъединяване не може да се разглежда като признание от българска страна на съществуването на т.нар. „македонски език“, отделен от българския.
В допълнение, в откриващото изявление на ЕС в рамките на първата МПК България ще настоява за включване на текст относно необходимостта Република Северна Македония да изпълнява добросъвестно духа и буквата на Договора за добросъседство с България през целия процес на присъединяване към ЕС.
България ще обвърже съгласието си за провеждане на втора МПК с:
– ясен ангажимент и времева рамка за постигане на договореност по други важни личности и събития от общата ни история до 1944 г.;
– хармонизиране на учебните програми по история и литература на двете страни в съответствие с постигнатото от Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователни въпроси. Съответните исторически и литературни извори от XIX в. и XX в., успоредно с адаптираните текстове, да се представят и изучават на езиковата норма, на която са написани оригинално. За целта ще бъде отправена покана до представители на просветните министерства на двете страни за последващо участие в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия;
– ясен ангажимент и времева рамка за отразяване на постигнатите договорености във финансираните от държавата книги, документални издания, филми, музеи.
На последващ етап от преговорите за членство, България ще настоява за включване на гаранции в преговорните позиции на ЕС по отделни глави, че Договорът за добросъседство ще продължи да се изпълнява от Република Северна Македония. По всяка една от главите в процеса на преговори за членство ще се изготвя отделна позиция, като по глави 35 и 10 те ще включват и следните елементи:
Глава 35 („Други въпроси“):
- Република Северна Македония да приложи в учебната програма по история, география и литература за съответните училищни класове/университетски курсове постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите и образователните въпроси;
- Република Северна Македония да приложи спрямо релевантните исторически монументи (паметници, плочи, гробища и др.) постигнатите договорености по целия спектър от дейността на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по историческите въпроси.
Глава 10 („Информационно общество и медии“):
- преодоляването на говора на омразата в публичното пространство, вкл. спрямо лица, самоидентифициращи се като българи (във връзка с прилагане на професионалните медийни стандарти; постигане на прозрачност относно собствеността и финансирането на медии; регулиране на онлайн медиите; и пр.)
В заключителната фаза на преговорите за членство България ще се води от изложените по-горе съображения при:
– Приемането на заключения на Съвета, одобряващи бъдещия Договор за присъединяване на Република Северна Македония към ЕС;
– Подписването на същия Договор от страна на България;
– Ратифицирането на същия Договор от страна на България.
България си запазва и правото, при съображения, свързани с националната сигурност, да преустанови подкрепата си в процеса на разширяване, включително и по отношение на реалното изпълнение на Договора и постигнатия напредък в работата на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси.
II. Албания
Започването на преговори само с една от двете съседни страни би могло да има негативни последствия не само за другата, но също така и в регионален аспект. Общата оценка на годишния доклад за Албания е положителна и отбелязва, че страната е продължила да осъществява важни реформи и конкретни резултати, които да й позволят започването на преговори за членство в ЕС.
Не следва да има автоматизъм в процеса на присъединяване, включително чрез упоменаване на дата/времева рамка за приемане на преговорна рамка, провеждане на МПК за приемането й, и упоменаване на дата за приемането на Албания в ЕС, като съгласието на България за провеждането на първата МПК да бъде обвързано с реален напредък по отношение на по-нататъшните стъпки за гарантиране правата на българското национално малцинство. Очакваме приемането на вторичното законодателство относно прилагането на закона за малцинствата, като очакваме правата на българското национално малцинство да бъдат максимално гарантирани, включително изучаването, без поставяне на административни пречки, на книжовния български език като майчин в регионите, традиционно населявани от тях, като Голо Бърдо, Гора, Преспа, Корча, Кукъс, Елбасан, но и навсякъде другаде на територията на Албания, където те живеят понастоящем. Очакваме и преброяването на населението да бъде проведено съгласно най-високите европейски стандарти и да отразява реалната етническа принадлежност.
Ще работим за заключения на Съвета, с които да бъде подготвено решение за започване на преговори за членство както с Република Северна Македония, така и с Албания. Същевременно при невъзможност от постигане на консенсус по започването на преговорите с двете страни, България ще се съобрази с консенсусното решение на Съвета.
ДЕКЛАРАЦИЯ
на ……………………………………….. Народно събрание на Република България във връзка с разширяването на Европейския съюз и Процеса на стабилизиране и асоцииране на Република Северна Македония
Като изтъква ключовото значение, което Република България придава на добросъседските отношения с Република Северна Македония;
Като припомня обусловената подкрепа за двете страни за европейската и евроатлантическата интеграция, включително по време на първото Българско председателство на Съвета на Европейския съюз през 2018 г.;
Като изразява подкрепа за едновременно започване на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с Република Северна Македония, основавайки се на принципа на индивидуалните усилия за изпълнение на критериите от Копенхаген и условностите на Процеса за стабилизиране и асоцииране, включително на добросъседските отношения, които имат хоризонтално значение за Република България;
Като отчита тясното сътрудничество и очакваното развитие на още по-силни съюзнически връзки в рамките на НАТО;
Като изразява очакване за засилване на икономическото сътрудничество и ускорено изграждане на стратегически инфраструктурни проекти и за подобряване на свързаността на страните от нашия регион;
Като подчертава, че започването на преговори не следва да се интерпретира като гаранция за членство в Европейския съюз, а като стимул за ускоряване на реформите, укрепване на върховенството на закона и поддържане на добросъседски отношения;
Като се противопоставя по категоричен начин на евентуална европейска легитимация на идеология от миналото с подчертано антибългарски характер, потискаща правата на българските граждани и на такива с българско самосъзнание и противоречаща на съвременните европейски ценности;
Като отбелязва, че пренаписването и присвояването след 1944 г. на историята на част от българския народ е сред стълбовете на антибългарската идеологическа конструкция на югославския тоталитаризъм;
Като ясно заявява, че подкрепата на Народното събрание за европейска интеграция няма да бъде за сметка на изопачаване на исторически събития, документи и артефакти, както и на ролята и възгледите на личности от българската история,
ПРИЗОВАВА:
1. Официалните представители на Република Северна Македония:
– да прилагат ефективно, без забавяне и на добра воля Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество от 2017 г.;
– да се придържат стриктно към чл. 8 от Договора, а именно към „обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори за научно тълкуване на историческите събития“;
– да се въздържат от действия, които се свързват с опити за подкрепа и насърчаване на претенции за признаване на т.нар. „македонско малцинство“ в България, включително в международни организации като Съвета на Европа и многостранни формати;
– да бъдат реабилитирани жертвите и репресираните заради българското им самосъзнание;
– да се придържат стриктно към установената и ратифицирана от парламентите на двете страни клауза по отношение на официалния език на Република Северна Македония;
– да прилагат изцяло договореностите, постигнати в рамките на Съвместната мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, като същите бъдат отразени в учебните програми и материали в най-кратки срокове;
– да се прекрати всякаква форма на „говор на омраза“ по отношение на България и на гражданите на Република Северна Македония с българско самосъзнание, включително в медии, надписи на паметници, паметни плочи и др.;
– да съдействат за издирването, възстановяването и опазването на българските военни паметници и гробища на територията на Република Северна Македония в духа на европейските ценности.
Народно събрание на Република България призовава настоящото и всяко следващо правителство и всички български институции да следят стриктно за изпълнението на условията от настоящата декларация по време на преговорния процес с Република Северна Македония.
На тази основа и при тези условия Народното събрание на Република България подкрепя започването на предприсъединителните преговори на Европейския съюз с Република Северна Македония и Република Албания. В тази връзка Народното събрание подкрепя приетата от Министерския съвет на 9 октомври 2019 г. Рамкова позиция.
Декларацията е приета от …………….. Народно събрание на ……………………….. г. и е подпечатана с официалния печат на Народното събрание.
За председател на Народното събрание:
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
