Без да е постигнала нито една от целите си, Русия е на път да се откаже от идеята да окупира Украйна. Агресията ѝ трябва да бъде прекратена в близките дни. Това сочат няколко независими източници. Те твърдят, че примирието може да бъде оповестено най-рано още на 30 декември, а най-късно до края на февруари.

Първи за края на войната заговори най-известният украински журналист Димитро Гордон. В Русия той има образувани няколко дела. В края на лятото Украинската служба за сигурност обяви, че е арестувала руска диверсионна група, пратена да го убие. От тогава той живее под засилена охрана в Украйна и често сменя тайниците си. Но всяка вечер участва онлайн в различни предавания, води и свое собствено.

Гордон бе един от най-силните застъпници за избирането на Володимир Зеленски за президент на Украйна. На по-късен етап започна да го критикува заради кадровата му политика. След началото на руската агресия през февруари 2022 г. обаче Димитро Гордон отново стана силен привърженик на Зеленски. Днес е смятан за част от най-вътрешния му кръг от приятели. По тази причина разполага с достатъчно изпреварваща информация.

От няколко дни г-н Гордон твърди, че 30 декември 2024 г. е вероятната дата, на която „ще се случат събития, които ще доведат до спиране на военните действия“. Той намеква, че Русия може да прекрати огъня още на същия 30 декември. Но уточнява, че трябва да се прави разлика между спиране на военните действия и настъпване на мир. Второто ще се постигне след дълги преговори между Украйна и Русия, които вероятно ще започнат през втората половина на следващата година.

Подробности за края на войната споделя и бившият декан на факултета по връзки с обществеността на Московския държавен институт по международни отношения д-р Валерий Салавей. В момента той е единственият опозиционен глас в цяла Русия, след като в страната отдавна бяха закрити всички независими медии, а свободомислещите журналисти са или убити, или в затвора, или избягали зад граница. Д-р Салавей сам признава, че е говорител на една от фракциите, която участва във властта в Кремъл. Тя му е гарантирала сигурността. Благодарение на това той говори без притеснения неща, за които всеки друг отдавна би бил осъден на дълги години затвор или намерен самоубит. Но и получава свежа информация директно от Кремъл.

Според г-н Салавей, самата Русия остро се нуждае от мир, заради наближаващата тежка икономическа криза, причина за която са и сериозните санкции, особено в банковата сфера. Той разкрива, че Кремъл скоро ще въведе купонна система, а влоговете на гражданите ще бъдат блокирани за неопределено време по кипърски сценарий. Според него, макар официално посредник за постигането на мир да е специалният пратеник на бъдещия президент Тръмп – Кийт Келог, до голяма степен инициативата за край на войната идва и от Кремъл, за да се избегне икономическия колапс в страната. По тази причина Москва е готова да се откаже от всичко, което е успяла да окупира след 24 февруари 2022 г., разкрива доктор Салавей. Единственото условие на Кремъл, макар бившият декан да уточнява, че Русия не е в позицията да поставя условия на Келог, било бъдещите преговори за мирен договор да не се водят пряко със Зеленски, а през администрацията на Тръмп.

Димитро Гордон в ефира на украинския „24 канал“ и д-р Валерий Салавей в интервю пред избягалата от Русия журналистка на закритото радио „Ехото на Москва“ Юлия Латинина разказват подробности за предстоящия край на войната в Украйна. 

Русия нахлу в Украйна близо година след като Владимир Путин постави ултиматум на Запада за нова ялтенска сделка. На 13 април 2023 г., в обичайния си заплашителен тон, намеквайки за ядрените си бомби, Кремъл поиска света пак да се разпредели на сфери на влияние, без въобще да се интересува от мнението на малките държави. В мнозинството си западните страни или не обърнаха внимание на казаното от Путин, или го приеха с насмешка.

В първите часове на агресията руският президент даде да се разбере, че крайната му цел е унищожаване на украинската държавност. Той заяви, че това е изкуствено създадена от Ленин страна, жителите на която не са отделна нация, а руснаци. Очакванията Киев да падне за „три дни“, каквито имаше и на Запад, обаче не се оправдаха. По-късни разкрития сочеха, че Путин е бил сериозно подведен за настроенията сред украинците от протежето си Виктор Медведчук, на когото Москва е наливала милиони долари.

Медведчук дълго време се бе позиционирал като украински милиардер. Той създаде няколко телевизии, вестник, интернет издания и партия, с които да прокарва руската имперска политика в Украйна. Към Путин е изпращал послания, че украинският народ е вече готов и чака „освободителите си“ с нетърпение, като ще ги посрещне с хляб и сол. Затова няколко от големите военни колони, нахлуващи в Украйна в първите часове на 24 февруари, не са били добре оборудвани, а войниците в тях са били облечени само в парадно облекло, за да отидат направо на „парада на победата“ в Киев. Точно те първи бяха и разбити. Медведчук бе арестуван в Украйна, и след като призна как е бил ползван за агент на влияние от руснаците, бе заменен за украински военнопленници.

Макар Русия да нахлу от всички посоки, включително и от Беларус, а Украйна да не бе добре въоръжена, армията се оказа подготвена за първия удар и успя да го парира. До голяма степен за това помогнаха и отрядите за териториална самоотбрана. Благодарение на тях руските специални части бяха разбити в Киев и не успяха да се доберат до президентския дворец, за да убият държавното ръководство и да поставят на негово място послушния руски агент Виктор Янукович. Той бе транспортиран в това време в беларуския граничен град Гомел.

Москва няколко дни очакваше Володимир Зеленски, бивш комедиен актьор, когото никой не взимаше насериозно, да се уплаши и да избяга на Запад. Това бе причина руската пропаганда, преповтаряна и от проруските медии и политици в България, да тръбеше постоянно, че Зеленски е напуснал страната. Към това го подтикваха и либерал-глобалистките политици на Запад. Зеленски обаче отказа да напусне Киев, с което мотивира украинските войници на фронта. „Не искам вашето такси, пратете ни оръжия“, каза той в един от телефонните си разговори с американския президент Джо Байдън.

Друга теза, която използваха руските прогандисти, а българските русофили повтаряха, бе че Русия воюва в Украйна не с украинците, а с НАТО. Резултатът днес е, че Русия получи НАТО на още две граници – с Швеция и Финландия. Двете страни винаги са се придържали към военен неутралитет, но руската агресия ги принуди да поискат по ускорена процедура членство във военния алианс. Ще бъде чудо, ако след края на войната руснаците не се сдобият с НАТО и откъм Украйна. Франция и Великобритания вече заявиха, че са готови да изпратят свои войски на украинско-руската зона на съприкосновение, които да гарантират спазването на мира. Така НАТО ще обгради Русия отвсякъде в Европа без Беларус.

Третата опорка – за защита на рускоезичното население, пък бе удавена в потоци кръв. Русия бомбардираше и убиваше най-зверски точно в градовете и селата, където живееше рускоезичната част от Украйна – В и около Харков и във всички източни територии. Най-големият бежански поток откъм Украйна бе именно от там. Украинците, потърсили спасение в България, които русофилската пропаганда у нас постоянно напада, са именно онези рускоезични жители, които Русия твърдеше, че е нахлула, за да защитава. Те вече няма къде и при кого да се върнат. Домовете и градовете им са разрушени, близките им са избити.

Любопитна подробност е, че за тези повече от две и половина години война нито веднъж не се чу откъм центъра на либерал-глобализма – швейцарския курорт Давос, да бъде изречена дума на загриженост. Събиращите се там всеизвестни застаряващи милиардери, които никога не пропускаха случай да се ръкуват с Путин, или най-малкото да го включат директно от Москва, за да му ръкопляскат, нито осъдиха войната, нито призоваха агресора да я прекрати. Много показателно бе, че дирижираната от тях медицинска диктатура покрай ковид 19 бе прекратена в секундата, в която Русия хвърли първите си бомби в Украйна.

Новогодишно клипче, излъчвано тези дни по руските телевизии, показва как руски войник убива Дядо Коледа под одобрителните възгласи на Дядо Мраз: „Правилно, не ни трябва нищо чуждо в нашето небе“. Накрая войникът, който току-що е извършил убийство, поздравява всички с настъпващата нова година.

Въпреки че имаше закон за задължителна ваксинация в Германия и проект за такъв в Австрия, а навсякъде другаде из Европа и Америка населението бе притискано със сертификати, повечето мерки като по команда бяха премахнати още в същия 24 февруари, а останалите – в следващите три-четири дни след това.

В своите книги, особено във „Великото зануляване“, която бе издадена през 2020 година, собственикът на Световния икономически форум в Давос Клаус Шваб (86 г.) описва бъдещия дивен свят, който ще е без национални държави и с единно диктаторско правителство начело. Но за да се постигне тази цел, светът трябва да се освободи от онова население, което носи в себе си историческата памет за национална принадлежност, се намеква там. С войната си в Украйна, която коства живота на стотици хиляди европейци, славяни и християни, Русия се вписа изцяло в книгите и идеите на Шваб.

Подценяваната Украйна успя да изгони руснаците от много източни и всички северни територии, където – особено в Буча, Русия бе извършила невероятни зверства спрямо мирното население. Макар тя да разполагаше с по-голяма по численост армия, войниците ѝ се оказаха не особено мотивирани. Днес, в последните дни и часове на тази братоубийствена, междуславянска и междухристиянска война, за да продължат да убиват украинци, руските агресори стигнаха дотам да ползват услугите на севернокорейски войници на фронта и на дронове и балистични ракети, произведени в една от най-ортодоксалните ислямистки диктатури в света – Иран.

Макар руските пропагандисти, чиито тези повтарят и русофилите в България, да твърдят, че Украйна е устояла благодарение на западната помощ, това не е съвсем вярно. Западните страни започнаха да изпращат оръжия на Киев едва месец след началото на агресията. Дотогава главните лица на либерал-глобализма Шолц, Макрон и Байдън продължаваха да вярват, че Украйна скоро ще падне. Единственото, което се изпращаше на Киев през първите 30 дни бомби и убийства, бяха бронежилетки, противогази, малко дрехи и хуманитарна помощ.

Макрон дълго след началото на агресията провеждаше всекидневни разговори с Путин, в които се опитваше „да спаси лицето му“, а след тях разказваше какви още ужаси смята да извърши Русия. Впрочем точните разпечатки на тези разговори и до момента са строго секретни във Франция. Същото правеше и Шолц, който напоследък пак започна да звъни в Кремъл.

В крайна сметка днес Украйна съществува като независима държава, с което първоначалните планове на Русия са пометени. Д-р Салавей разказва, че след окупацията и присъединяването на Украйна, Москва е планирала бързо завземане на Молдова и Армения, договорка с Турция за подялба на Азербайджан и нов ултиматум към Запада. В зависимост от отговора, Путин е смятал да насочи „втората армия в света“ към Балтийските страни, за да окупира и тях.

Историческо правило е, че една империя трябва непрекъснато да се разширява, за да изхвърля навън своите вътрешни противоречия. В противен случай те я взривяват отвътре и я унищожават. Така се е случило с Римската империя, която е единица мярка за всеки историк, но също и с Френската на Наполеон, с Австро-Унгарската, Руската, Германската, Османската, съветската. Днешна Русия, която продължава да е империя, защото и до момента държи под контрол десетки народи, които някога е покорила, не успя да приложи историческото правило да се разшири. Следователно я чака втората част от него.

Божидар Божков, Флагман