С 1/3 са намалели домашните врабчета у нас през последните 11 години. Ако тенденцията продължи, след 20-30 години те ще изчезнат. За това предупредиха от Българското дружество за защита на птиците. Експертите представиха проучване, в което са били наблюдавани 71 вида. За целта доброволци са обходили пеша близо 4000 километра от страната за 405 дни.

Сред намаляващите популацията си птици са кукувицата – с 20%, селската лястовица – с 27%, както и скорецът, при който се наблюдава спад с 41%. Подобни са данните и при пъдпъдъка, сивата врана, полската чучулига и др. А сред застрашените видове остават ливадарчето и сивата овесарка.

Тенденцията е тревожна, отчитат експертите. Оказва се, че от 2005 година насам птиците в земеделските земи са намалели с 1/5. Сред причините за това са премахването на храсти, стари дървета, разораване на пасища, както и използването на хербициди от стопаните.

„По този начин се унищожават местата за гнездене на птиците. Някои пък буквално са убивани по време на изсичане на храсти и разораването с техника“, коментира експертът Йордан Христов. Според него всеки вид си има своето място в природата и изчезването му се отразява неблагоприятно както върху други видове, така и върху околната среда.

„Например изчезването на вид, който се храни с насекоми, ще доведе пък до размножаването на насекомите, а това е във вреда за хора“, добави Христов.

Учените все пак отчитат и положителни тенденции в проучването. Така например синигерите са се увеличили двойно, а славеят с 1/3. Скок в популацията има и при белия щъркел, но конкретни данни ще бъдат оповестени след няколко дни.

Отчита се и интересна тенденция при чайките. През последните години те се забелязват дори в градовете и до сметища.

„За хората това е интересен феномен, но за нас това е нормално явление. Обратно на разбиранията, че чайките прелитат предимно до водоеми, всъщност те може да са навсякъде, където има храна“, коментира още Йордан Христов.

Според специалиста по агроекология Едита Дифева земеделските стопани трябва да прекратят практиката да разорават земи и да премахват храсти.

„А те го правят заради страх да не бъдат глобени и да получават повече субсидии за единица площ. Само че това разрушава местообитанието на някои видове животни“, обясни тя.