Проф. НИКОЛАЙ СЛАТИНСКИ, Фейсбук

Не е за оправдание, просто така стояха нещата – нито веднъж не приех в престоя ми в президентството (2002-2006) да ме занимават с работи на БСП. То не бе и чак толкова трудно, защото Първанов хич не си падаше вече по Позитания, доволен бе сигурно, че ги е употребил за своите си цели и бе затворил страницата. Всъщност, те му я затвориха, както той разбра в един момент. Но беше късно.
Не за това ми е думата.

В БСП има и свестни хора, особено сред привържениците ѝ. Някои са ми приятели или добри познати. Друг е въпросът защо са с БСП, но те си знаят.

Не си падам по БСП. Тя е една от партиите, за които никога не съм гласувал и няма да гласувам. Но понякога хвърлям поглед какво се случва там.

Мисля си – добре, поизмъчиха се с КН (Корнелия Нинова – б.р.), време е да я изпратят по живо по здраво. Тя не носи нищо ляво в себе си (както казва един приятел, след първия милион лявото умира в теб завинаги). Тя само събужда едни нечисти мисли в реакционната ѝ вътрешна опозиция – тая па бивша седесарка и крупна приватизаторка как ни се натресе!

Ако някой в БСП ме питаше, щях да му кажа – КН е част от неуспешната България, тя е част от статуквото, нищо, че се бори за умерен прогрес в неговите рамки. Тя няма идеи, а от Бойко Борисов в пола няма нужда, ББ ще побеждава всички ББ от другите полове – в поли и без. Защото в турнира кой е най ББ, ББ е безспорен победител. Трябва не да заменим един ББ с друг (евентуално в пола), а да заменим модела ББ – той е загубено време за България, този модел е като кост в гърлото на България, тя се задавя с него, изцъкля очи и не може да си поеме въздух.

Та ако ме питаха някои в БСП, щях да им кажа – намерете си младо момче или момиче около 35 години, с идеи, с езици, с визия, с бъдеще. И то и тези около него да искат да подреждат България така, че младите да не бягат от нея, а по-възрастните (политици) да престанат да пречат на България да отхвърли статуквото.

Въпросът на живот и смърт за България е – в това стакуво или без него, след него, отвъд него! Статуквото е будна кома. Застой, блато, безпътица, безвремие. Не отхвърлим ли статуквото, ще си останем в него, властта ни ще хвърля милиони през прозорчето на джипа, ще ги опукваме в некачествено строителство и безвкусни ремонти, в думба-лумба-патрис-лулумба, а като ги опапаме, както сме си подобно на наркомани пристрастени към европейските фондове, щом те свършат, ще си гризем ноктите и ще си хапем лактите. А още от студетските си години в Съветския съюз знам, че лактите не можеш да си ухапеш. Лактите тогава ще ни трябват за по-предно място в опашките за емигриране.

Защото даже тези, които не можем да емигрираме, ще хукнем натам. И ние няма да можем да им живеем на тези, ако ни поуправляват още 10 години.