Премиерът отново стана жертва на своето повърхностно, първосигнално, неаналитично и пожелателно мислене. Работата е там, че той какъвто си е в живота, такъв е и в политиката.

В живота, в нормалния живот, премиерът е един волтеров Панглос, искрящ от оптимизъм, виждащ света през розови очила. В политиката, обаче, не може да се действа импровизационно, едновариантно, така, както ти се иска, без анализ на различни варианти и без прогнози по алтернативни сценарии на развитие.

Преди да ме пенсионират насила от Военна академия, бях започнал да обучавам студентите на стратегическо прогнозиране и сценарийно планиране. Предполагам, някъде в Харвард нещо такова също се преподавали, но премиерът вероятно не е бил редовен точно на тези лекции.

БСП системно провеждат пропутинска политика, те са по-лоши и по-вредни и от Израждане, доколкото Израждане са поредната партия-идиотка, която ще танцува едно лято или две лета, а после ще изтече в канализацията. А БСП не иска да се променя, има постепенно топящ се възраството електорат и още дълго ще попада в парламента, а значи ще слага крак на освестяването на България.

И когато БСП системно води пропутинска политика, да очакваш от нея да прати човек в Киев е тежък челен сблъсък с реалността, направо се чудя как премиерът е допускал подобно нещо – аябсолютна детинска илюзия.

Безкритичният оптимизъм е хубаво качество в живота при толкова песимисти, мрънкачи, оплаквачи, изживяващи се като жертви на заговори и външни сили в България, но в политиката той е парализиращ стратегическите решения инфантилизъм.

Премиерът не бива толкова жестоко да бъде хулен, това е несправедливо и то особено на фона на волското ни търпение да ни управлява нещо потресаващо арогантно и некомпетентно като предишния премиер. Но той, сегашният премиер, вече е допуснал достатъчно грешки, от които трябва да се поучи.

Казват, че глупавият се учи от своите грешки, а умният – от грешките на другите.

Не, не съм съгласен. Да се учиш от своите грешки все пак означава, че не си глупав.

Аз съм убеден в следното: Мъдрият се учи от грешките на другите. Умният се учи от своите грешки. Глупавият не се учи от никакви грешки – нито на другите, нито от своите…

Време е премиерът да започне – като политик! – да поумнява. Иначе – като политик! – ще бъде запомнен с решения и илюзии, които са присъщи на глупавия човек. А това, отново ще кажа, няма да бъде никак справедливо. Но той ще си е виновен, ако се случи.

От фейсбук страницата на Николай Слатински