Две немскоезични издания и днес обръщат внимание на спора между България и Северна Македония. В обширно интервю за „Ди Велт“ българската външна министърка Екатерина Захариева обяснява защо България блокира процеса на присъединяване на Северна Македония към ЕС. „Евронюз“ също разглежда този въпрос.

На сайта си медията припомня, че България е имала намерение да се профилира като регионален лидер, а в програмата на нейното европредседателство като приоритет бе записано именно разширяването на ЕС на Западните Балкани. Сега обаче българското правителство твърди, че Договорът за добросъседство със Северна Македония не се спазва. Самата Захариева формулира това по следния начин: Когато има нерешени двустранни проблеми, когато договори систематично се игнорират, това означава, че страната-кандидатка за членство не е подготвена.

„Неоснователни упреци към България“

В интервюто за „Ди Велт“ Захариева твърди, че подкрепата на България за започване на присъединителни преговори със страните от Западните Балкани винаги е била последователна, но не и безусловна. Такива условия са били поставени, когато през март е било дадено българското одобрение за начало на преговорите. Едно от тези условия е било Северна Македония да постигне осезаеми резултати в прилагането на двустранното споразумение за добросъседски отношения. На въпрос кои точно елементи от въпросното споразумение не са били спазени Захариева обяснява, че работата на експертната комисия от историци, която е трябвало да реши спорни исторически въпроси, е била прекратена от правителството в Скопие преди около година с необяснимия, според Захариева, аргумент, че в Северна Македония предстоят избори. Външната министърка споменава и инфраструктурни проблеми. Според нея, Северна Македония не е предложила нито един инфраструктурен проект в източно-западна посока, който да залегне в присъединителния бюджет на страната. България чакала от година и половина отговор и на предложената от София тригодишна програма за образование и култура.

В интервюто Захариева отхвърля упрека, че България настоява македонският език да бъде признат като български диалект. „Най-трудната тема е свързана с неоснователните упреци, които се отправят от доста време – твърди се, че не признаваме правото на македонците на самоопределение или правото им да наричат езика си както намерят за добре“, казва Захариева, след което повтаря почти дословно думите на македонския вицепремиер Никола Димитров, че държавите не признават езици или нации, а само други държави. В тази връзка Захариева уточнява, че България не отрича правото на Северна Македония на самоопределение. „Точно обратното е вярно“, казва българската външна министърка и аргументира с това, че през последните десет години над 88 000 македонци са получили българско гражданство заради българския си произход. „Но всеки, който в днешна Северна Македония се самоопределя като гражданин с български корени, все още бива дискриминиран“, казва Захариева и добавя, че преди две седмици личните данни на тези хора са били публикувани, а някои от тях дори са били заплашвани със смърт.

„Да успокоим емоциите“

По-нататък в интервюто Захариева твърди, че сегашният спор със Северна Македония не е опит на правителството в София да отвлече вниманието от недоволството вътре в страната. В тази връзка министърката цитира данни, според които подкрепата за правителството по този въпрос възлиза на 83,5%. Към правителството в Скопие Захариева отправя следната препоръка: „От два месеца насам слушаме предимно онова, което те нямат намерение да направят. Аз многократно им предлагах – нека се концентрираме над нещата, които смятате да направите, а не върху онова, което не желаете да приемете. Не вдигайте толкова шум и не давайте по десет пъти на ден интервюта пред всички медии. Нека се опитаме да успокоим емоциите. Никой не оспорва вашите права, но трябва да е ясно, че ние не поставяме никакви нови условия“.

Към края на интервюто Захариева изразява недоволството си от факта, че само между 1 септември и 20 ноември в македонските медии са били публикувани 14 699 отрицателни статии за България, докато през същия период в България е имало 450 положителни публикации за съседната страна. Захариева изказва недоумение и от обстоятелството, че в Скопие бе отбелязана 40-тата годишнина от смъртта на диктатора Тито. По този повод българската външна министърка казва: „Това е все едно на кмета на Берлин да му хрумне да отбелязва годишнината от смъртта на Хитлер“.