Решенията на въпросния междуведомствен съвет подлежат на съдебен контрол, който всъщност ще затвори кръга на контрола, който Пеевски и ДПС ще упражняват. Оказва се, че по евентуалната законосъобразност на тези инвестиции ще се произнасят бивши съдии и прокурори от служилото като бухалка на властта спецправосъдие, което беше закрито през 2022 г.; командировани магистрати със съдействието на председателя на ВАС Георги Чолаков, както и съдии, попаднали в системата чрез външни конкурси.
Трима различни магистрати коментираха пред „Капитал“, че е „всеизвестно влиянието на Делян Пеевски и Бойко Борисов в административното правосъдие, а в определени отделения на Административен съд София-град – АССГ, буквално имат топла връзка с „когото трябва“. Това на практика означава, че веднъж написан и приет от ГЕРБ и ДПС, законът всъщност може лесно да се превърне в инструмент за корупция и отчисления за партийните каси. Ето защо съдебният контрол е от съществено значение. „Затова и няма да бъде поверен в случайни ръце“, коментират съдии.
Прокурорското и (спец)административно правосъдие
Материята, която третира Законът за насърчаване на инвестициите, ще бъде подсъдна на Административен съд – София-град, като разпределянето ѝ става от председателя му и ще е в обсега на Първо и Трето отделение.
Първо отделение е с водеща тема по Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Разглежда и жалби срещу подзаконови нормативни актове по Закона за митниците, Закона за акцизите и данъчните складове и др.
Трето отделение също гледа дела по ДОПК, но съдиите там разглеждат спорове и по Закона за енергетиката и Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове. Разпределението на Закона за насърчаване на инвестициите още не направено, но ще бъде в едно от двете отделения, като по-вероятно е споровете по материята да поеме Трето. То именно е известно като „прокурорското“.
В него правораздават редица прокурори – както дошли от Софийските районна и градска прокуратура, така и видни представители на бившето спецправосъдие. Там работят и „съдии-роднини“, както са известни в средите на магистратите юристи, за които колегите им с убеденост твърдят, че са заслужили позициите си заради високопоставени сродници. И тъй като съдът е институцията, където важи сталинският принцип „кадрите решават всичко“ – личните истории на кадрите всъщност са и заявка как ще се решават делата.
От 28 юли 2022 г. специализираните съдилища и прокуратури не съществуват. Магистратите в тях бяха преназначени в равни по степен органи. Седмина от съдиите от Специализирания наказателен съд поискаха и бяха преместени в АССГ, а стъпките им последваха и редица спецпрокурори.
Във въпросното Трето отделение например беше назначена бившата шефка на Специализирания наказателен съд Мариета Райкова. Още по време на изслушването й за спецсъда пред 2019 г. тя нашумя с това, че не намери нищо нередно в специфичното настояване на шефа на спецапелативния съд Георги Ушев, който поиска от първоинстанционния съдия Иво Христов да остави в ареста бившата кметица на „Младост“ Десислава Иванчева – недопустимо настояване, тъй като всеки магистрат се осланя на собствената си преценка. Райкова обаче не намери нищо нередно в подобно поведение.
В същото отделение е и бившият спецсъдия Стоян Тонев, който започна да расте в кариерата си след присъда срещу гражданин в Пловдив, за когото прокуратурата отказваше да събира оневиняващите доказателства. Става дума за скандалното дело „Максим Савов“, за което държавата беше осъдена в Страсбург през 2020 г. Решението на Тонев, което коства хиляди на данъкоплатците, обаче се оказа трамплин за него и той израсна до зам.-шеф на спецсъда. След закриването му Тонев беше назначен в АССГ.
Негова колежка там е и съдийката от спецсъда Пенка Велинова. Медийните архиви пазят нейни изказвания срещу съдебната реформа. В същото отделение е и съдия Виржиния Петрова, на която беше разпределено делото КТБ, забуксувало от самото му начало през 2019 г. Досега са разпитани едва десетина свидетели и изгледът процесът да приключи преди изтичането на давността е нулев. За Петрова се заговори преди месеци и покрай случая „Нотариуса“ – като един от съдиите, поддържали връзка с убития брокер на влияние в съдебната система Мартин Божанов.
Още една съдийка от трето отделение на АССГ е свързана с казуса – Маргарита Немска, която е от „прокурорската“ квота в съдилището. От зам. градски прокурор след конкурс и по неясни пътища тя прескочи не просто от прокуратурата в съда, но и тотално смени специализацията си – от наказателно право започна да се занимава с административно. Името на Немска беше замесено в случая с Нотариуса като съпруга на съдружника на Божанов – адвокат Емил Писков.
В Трето отделение на АССГ правораздава и Елка Атанасова, бивш член на Висшия съдебен съвет. В същото отделение, разбира се, има и роднини – място там получи Младен Семов, който преди това беше назначен като главен секретар на Върховния административен съд и се води за кадър на шефа на ВАС Чолаков. Младен Семов е брат на конституционния съдия проф. Атанас Семов.
Не по-малко атрактивни са обвързаностите на съдиите от Първо отделение в АССГ, за които също има вероятност да гледат делата по Закона за насърчаване на инвестициите. В това отделение правораздава и административният ръководител на съда Добромир Андреев. Той пък беше обвиняван, че е оказал влияние по конкретни дела на свои колеги. Освен това в биографията му има мътен епизод, свързан с контактите му през 2009 г. със станалия известен като задкулисен кадровик на съдебната власт Красимир Георгиев-Красьо Черния.
Източник: Капитал
