Въпреки тежките политически проблеми в цяла Европа на родна почва политиците не ни лишават от веселбата. И както честичко досега фронтмени на комичното са двете „остриета” на Реформаторския блок Радан Кънев /Конфино/ и Меглена Кунева-Пръмова.

Отминалата седмица ни достигна ново изхвърляне от лидера на ДСБ, че ако се променят квотите в съдебната система, то той и цялата дружина около него ще напусне управляващата коалиция. Със сериозен тон и стиснати устни Кънев разтърсващо съобщи гръмовната новина и отново пое към няколко студия да се накипри с поредната заплаха. И продължи по познатия сценарий – последва покана от лидера на ПГ на Герб Цветан Цветанов за среща на „четири очи”. Журналистите се втурнаха, Радан отново изигра ролята на изоставената куртизанка и се пъхна на срещата драматично. След сглядата, разбира се, бе високо прогласено, че всъщност промяна няма в мнозинството, реформаторите остават реформатори и мнозинството е непоклатимо. Пак се раздадаха интервюта и целокупният български народ се успокои в реформаторския си унес.

Аз се чудя на акъла на Герб – дали сериозно си мислят, че групата на Кънев и Кунева могат да напуснат мнозинството и правителството или това просто е

отигран вече сценарий

и се впускат в непрестанните игрички на партньорите си несериозно. И на слепите вече е повече от ясно, че Реформаторския блок ще крепи здраво правителството и мнозинството, защото нямат просто избор – че нали, ако напуснат вече никога повече Ненчев, Москов или Иванов няма и да помиришат министерските си постове!? /По-особен е случаят с Кунева-Пръмова, защото и при каквото и да е мнозинства тя винаги ще е във или около властта, така е било още от времето на Луканов, после при Беров и Костов, та чак до Симеон кадет Рилски./

Така че драматично-сълзливите заплахи на Радан Кънев са предназначени само за запълване на доста опосканата вече политическа активност на реформаторите. И за веселба на електората, без съмнение. То и затова медийната активност на правосъдния министър преди ваканцията секна и сега той нито се чува, нито се вижда, а на фронта остана Радан да поддържа огъня и понеже му липсва въображение си играе непрестанно сценката – „Напускаме правителството и мнозинството”, а Цветанов изиграва ролята си на помирител и удовлетворител на щенията на партньорите. Ако има някаква полза от жестовете на Радан, то те са към увеличаването на реформаторските партизани в различни позиции във властта на по-ниските нива на управлението. Има вече региони дето всичко е запълнено от реформатори, та чак преливаме от светналите им погледи. Реформаторите ще пазят правителството като очите си, защото такова непомерно участие във властта скоро няма да сънуват – просто с 23 депутати получиха кажи-речи половината министерски постове, а парадокса с едното от 17-те безенесета, които с един депутат получиха военното министерство е повече от парламентарен парадокс. Така че – спокойно, реформаторите

ще стискат властта до синьо

и няма да помислят за по-резки движения, че тогава може да стане опасно за тях.

Другата веселба непрестанно предизвиква вицепремиерката без яснота в ресорите си – вечната Меглена Кунева-Пръмова. С бравурна сериозност и леко изкривени устни тя се опита да прокара някакъв свой проект за борба с корупцията, който си беше една нескопосна компилация от няколкото служби, които уж се бориха с корупцията, но не си свърши работата и се провали с гръм и трясък. Сега щяла да събира подписи за нереализирания си закон, та в късната есен пак да го внася в Народното събрание, а всъщност този сценарий е просто да оправдае присъствието си в правителството и да манкира непрестанна заетост във важните си държавни дела.

Аз само не разбрах в нейния проект дали има разпоредба, която да позволява да се върнат разследващите в мега-далаверите на прехода като например историята с Габонската сделка, където самата Пръмова имаше активно участие с близкия до сърцето и Андрей Делчев. Сега гледам, че се е прехвърлила на сина на същия Делчев, който е депутат от нейната партия. Що е време напред е и ще имаме удоволствието да се любуваме на привидната сериозност в дейността на Пръмова-Кунева, не се съмнявайте въобще.

Ако утре стане чудо и спечелят изборите Атака и Бареков нямайте съмнение, че същата снаха на Политбюро на БКП пак ще е министър и пак ще се развява с „европейските” си послания. Просто хора като нея никога не излизат от властта и това е същността на посткомунистическия естаблишмънт, който се е впил в обществения организъм без никакви изгледи да бъде изхвърлен от там. От доста време фронтменката на реформаторите обикаля телевизиите и „разяснява” величавите си идеи без да има никакъв свой принос в управлението. Както при реформаторите, така и при нея всичко е в сферата на намеренията, предположенията и бъдещи планове. Реално свършена работа няма никаква, ама наистина абсолютно никаква, но … ще стане някога, ама надали. В последно време Пръмова-Кунева пък се зае със задачата да разяснява на несведущия народ проблема с бежанците, дори вчера подробно ни обясни … какво имала предвид Меркел в някакво свое изказване и тя, само тя можела да го преведе правилно на целокупния български народ. Ако човек внимателно се вслуша в думите на Снахата ще види, че в тях няма реално никакъв смисъл, а са

набор от брюкселски сленг и трафаретни послания,

но тя има таланта да ни представя едно и също в няколко вариации, така че да изглежда като дълбокоразмислени тези.

Направих си непоносимото усилие да се върна в началото на управлението и да преброя колко пъти реформаторите са заплашвали, че напускат правителството, взривяват мнозинството и поемат „своя” път. И достигнах до умопомрачителната цифра от … 18 пъти. Може да са и повече. Почти двадесет пъти са плашили гаргите – за съдебна реформа, за квоти, за избирателен закон, за области управители, за енергетика, за конституционни промени, за анти-корупционно законодателство, за каквото се сетите. Плашили са и всичко е завършвало по един и същ начин – с примирение и стиснати устни за пред избирателите. И наистина трябва да имаш волското търпение като Герб, за да им търпиш наглостта, което си е всъщност прикрит рекет. И все си мисля, че това ще продължи до момента, когато се изчерпят. Идеи досега видяхме, че нямат, но ще се изчерпят и претенциите им на повехнали стари моми в управлението. Дотогава просто ще ни развеселяват периодично със „сериозността” на Радан и „европейсщината” на др. Пръмова.