ЯКОВ КЕДМИ е роден през 1947 г. в Москва. На 19 февруари 1967 г. пробива полицейския кордон около израелското посолство в руската столица и подава молба за емиграция в Израел. Отказват му, защото подозират, че това е провокация на КГБ. На 11 юни 1967 г. СССР прекъсва дипломатическите си отношения с Израел заради Шестдневната война. На този ден Яков Кедми публично се отказва от съветското си гражданство. През 1970 г. емигрира в Израел. По време на арабско-израелската война през 1973 г. е началник на разузнаването на танков батальон. От 1977 г. работи в разузнавателната агенция „Натив“, занимаваща се с репатриране на евреи от Източна Европа в Израел. В периода 1990-1999 г. е директор на агенцията. Благодарение на тази агенция населението на Израел се увеличава с над един милион души.

Яков Йосифович, във Вашите коментари многократно сте отбелязвал, че основният проблем на Руската федерация не е Украйна и сегашната военна операция е само първи етап от борбата за установяване на нова рамка на сигурността в Европа и света, която да бъде изградена заедно с Русия, а не против Русия. Това ли е стратегическата цел на Руската федерация и постижима ли е тя?

– За разлика от преди половин или една година, когато започнах да говоря за това, вече и президентът на САЩ заяви, че вероятно сме на прага на много сериозни изменения на световния ред. Русия постави като своя цел още от началото на XXI век да промени този ред, при който, както каза президентът Обама, лауреат на Нобелова награда за мир, Съединените щати определят правилата, а всички страни им се подчиняват.

Това беше развитие на стратегията на САЩ, формулирана още в 1946 г. Тя е дело на чиновника от Държавния департамент Джон Кенан, който отговарял за отдела за стратегическо планиране на външното ведомство, а преди това е бил посланик в СССР.

Кенан е установил, че след Втората световна война 50% от световните богатства са концентрирани в ръцете на Съединените щати, въпреки че населението на САЩ е представлявало само 6,3% от световното. Да се запази тази пропорция е било определено като стратегическа цел на Съединените щати.

Необходимостта от изменение на реда, при който САЩ диктуват на целия свят правилата и как всяка страна трябва да се управлява, се формира като цел в Русия в началото на XXI век. Но едва към началото на 2020 г. Русия постигна обезпечаването на три условия: стратегическо превъзходство в ядреното оръжие над Съединените щати, устойчивост на икономиката на външен натиск, ембарго или санкции и стабилност на вътрешната власт. В този момент Путин реши, че Русия има достатъчно сили, за да постави тези искания.
В рамките на диалога за стратегическа стабилност със САЩ Владимир Путин поиска от САЩ следното: да премахнат своите бази от Източна Европа, тези в Румъния и Полша, да върнат дислокацията на НАТО към състоянието от 1997 г., когато бе подписано споразумението между Русия и НАТО, и да закрият в Европа седем бази на ВВС на Съединените щати, в които има ядрени бомби.

В тези рамки той поиска да се отмени решението на НАТО от 2008 г. Украйна и Грузия да бъдат приети в пакта. Това решение е било прието от НАТО по предложение на Джордж Буш-младши.

Путин предупреди, че ако тези изисквания не бъдат удовлетворени, Русия ще предприеме военно-технически стъпки, за да застави НАТО да ги  приеме.

Китай поддържа тази позиция на Русия, тъй като също е против хегемонията на САЩ в целия свят. И Русия, и Китай искат международните отношения да се развиват, като се отчитат интересите на всички страни, а не само интересите на САЩ.

С подкрепата на САЩ Украйна концентрира на границите на Луганската и Донецката република (ЛНР и ДНР) армия от 140 000 души, докато въоръжените сили на двете републики се състояха от народни милиции с численост около 30 000 души.

Тъй като Русия заяви, че няма да позволи на Украйна да завладее тези републики, когато възникна реална опасност от украинска атака  срещу тях, въпреки че това не влизаше в плановете на Москва, тя въведе своите войски в Украйна. Но не ги въведе в Донецката и Луганската републики, а в други области на Украйна, за да застави Украйна да се оттегли от тези райони.

Два дни преди това Русия предложи на Украйна да отдалечи армията си от границите на ЛНР и ДНР. Киев отказа и продължи да обстрелва двете републики.

– В обръщението си към израелския парламент президентът Зеленски сравни руската военна операция в Украйна с Холокоста. Има ли основания за такива обвинения?

– Всяко сравнение на жертвите на едни или други военни действия с Холокоста, с унищожението на евреите през Втората световна война, е кощунствено, престъпно и представлява оправдаване, реабилитиране на нацизма и унижаване паметта на жертвите.

Нищо общо няма случващото се сега с катастрофата на еврейския народ. А последният, който може да говори за това, е президентът на Украйна, в която същите тези нацистки съучастници, които унищожаваха еврейския народ, са национални герои и тях ги прославят в Украйна. С техните имена назовават площади, на тях издигат паметници. Те са сегашното лице на това, което искат да наложат на украинския народ.
Тези, които воюваха против нацизма – шест милиона украинци – са забравени, изтрити. Остават само есесовците, Вермахта и техните колаборационисти, които унищожаваха евреи и неевреи в лагерите на смъртта. В тези лагери 90% от обслужващия персонал са били украинци…