Картината на държавните финанси през май беше, меко казано, притеснителна. Това коментира служебният министър-председател Стефан Янев относно завареното от служебното правителство финансово-икономическо състояние на държавата.

Той отчете, че голяма част от възможността за преструктуриране на бюджета е била изразходвана в първите четири месеца на годината – за мярката „60 на 40“, за добавка за пенсионерите през април, за мерки по заетост. Изразходвани са били около 117 млн. лева за мярката „60 на 40“, около 105 млн. лева за добавката от 50 лева за пенсионерите през април, 120 млн. лева за финансиране на мерки по заетост, 61 млн. лева средства по общинските бюджети и 22 млн. за БНТ и БТА, посочи Янев. Установено е било системно несъбиране на данъчни постъпления и премахнат последващ контрол на фирмите в страната, което позволява да се натрупат огромни дефицити в системите.

Само през 2020 г. държавата е платила на частни фирми 15,8 млрд. лева, от които 3,4 млрд. лева са платени на седем фирми. През тази година за първите четири месеца три фирми са получили 1,3 млрд. лева публичен ресурс, коментира премиерът относно концетрацията на публични средства.

Янев каза, че е било установено огромно разходване на държавен ресурс по отношение на т.нар. ин хаус поръчки. Само за периода от началото на 2019 г. до края на април 2021 г. по този метод са възложени дейности на стойност 8,6 млрд. лева, добави той. По думите му, рекордьор е Агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/, която е възложила дейности за 2,4 млрд. лева на 55 частни компании и 3,1 млрд. лева на държавната фирма „Автомагистрали“, без тя да има необходимия капацитет да извършва тези дейности, които след това са били превъзложени по непрозрачен. Янев отбеляза, че „Автомагистрали“ са сключили договори за 5,5 млрд. лева без обществени поръчки.

Той посочи, че АПИ са сключили договори за ремонт и поддръжка за над 1,6 млрд. лева за 2021 г. при одобрен бюджет за годината за 382 млн. лева и са поели допълнителни ангажименти за 2022 г. за 1,3 млрд. лева. Мотивацията е била – „необходимите средства да бъдат осигурени чрез целево финансиране – ПМС“. АПИ нарежда на правителството как да поеме тези разходи чрез правителствени постановления, коментира Янев. По думите му, тази практика е била използвана последните две години. Той посочи, че над 60 сигнала са подадени към прокуратурата за АПИ.

За краткото време на служебното правителство успяхме да запазим финансовата стабилност и да подобрим събираемостта, за да може парламентът да вземе решение за преструктуриране на бюджета и увеличаване на социални плащания, отчете служебният министър-председател.

Само от Националната агенция по приходите /НАП/ се очакват над 1 млрд. лева и допълнително от Агенция „Митници“ – около 500 млн. лева, така че в проекта за актуализация на държавния бюджет, който ще ви бъде представен съвсем скоро, спокойно могат да се предвидят около 1,8 млрд. лева допълнителни разходи за преизчисляване на пенсиите, за добавки за пенсионерите под линията на бедност, както и за посрещане на евентуална нова Ковид вълна през есента, отбеляза Стефан Янев.