В разточителното тържество от видеото, главни фигури са групировката Мултигруп, начело с лидера ѝ Илия Павлов, който връчва титлата „почетен мултак” на скулптора Вежди Рашидов. Както става ясно титлата е пожизнена. Тя звучи и като определение, което характеризира човека.

Вежди Рашидов беше два пъти министър на културата в кабинета на ГЕРБ, както и председател на Комисията по култура и медии в НС. През годините, когато беше на власт, отправяше критики към журналисти от обществената телевизия, като същевременно гордо обясняваше от нейния ефир, че „културата е каприз на лукса”, т.е., че може и без нея или че е само за определен кръг от хора. Умело се пропуска, че културата е част от цивилизационното и еволюционното развитие, че по нея се съизмерва духът и напредъкът на нацията. За тях и дума не може да става.

От председателското място на 48-мото НС Рашидов каза, че се гордее с всичко, което е направил дотук и че на него не му трябват постове, защото е доказал себе си. Вежди произнесе и прочувствени речи. Показа също неодобрение и неприемливо отношение и към в-к „Култура”. По негово време през 2018г. в-к „Култура” спря да излиза и това е показателно за разпада на ценности на цялото ни общество.

Последва създаване на в-к „К”, в опит да се запази част от културното пространство и идентичност. В него взеха участие редакторският екип от в-к „Култура”. В-к „К”  се опита да просъществува, но успя да оцелее само една година. В края на декември 2019г. излезе последният му брой. Интересно е да разберем дали и с тези факти се гордее Вежди Рашидов, тъй като по негово време, като министър на културата, спря да съществува най-авторитетното издание за култура, излизало от 1957г., т.е. повече от половин век – цели 61 години?!

Но да се върнем на действителността от 1996г., в която спестяванията и парите на гражданите буквално се „стопяват”, не им стигат да посрещат нормалните си всекидневни нужди, заради огромната инфлация. Много хора дори нямат пари за стоки от първа необходимост, а тези, които все пак имат някакви средства, чакат с часове наред, за да си купят ограничено количество.

Притеснителна е подмяната, която се извършва. Вежди Рашидов беше определен като мъдър, човек с парламентарен опит, на когото може да се разчита. Корнелия Нинова посочи, че не са постигнали обединение на всички народни представители, но имат мнозинство за издигане на кандидатурата на Рашидов от името на ГЕРБ-СДС, ДПС, БСП и „Български възход”.

Какъв път извървяхме от началото на Демокрацията досега, за да се върнем почти в началото й?! Същите хора, които тогава гравитират около фигури от подземния свят, за да си подсигурят по-добро съществуване застават начело на държавата. За какъв морал, честност и качества по-точно става въпрос?! Ами българският народ?! Тези, които бяха принудени да изгладуват 90-те. На обикновените хора и семействата им се наложи да направят огромни жертви, за да оцелеят. Те определено помнят какво е да си на ръба на оцеляването и едва ли това усещане може да се забрави, защото остава като травма за цял живот. Една част от тези хора напуснаха България, защото не искат никога повече тези времена да се връщат. Други, останахме тук, с надеждата, че тези времена няма да се повторят и полагаме всекидневни действия и усилия, чрез отстояване на ценности, протести и редовно гласуване на избори.

Кой може да ни гарантира, че събитията няма да се повторят, след като фигури от близкото минало се „опаковат“ като надеждни, читави и че само те са достойни да поемат най-високия пост в държавата?! Тъй като все още сме парламентарна република, макар зачестилите опити напоследък да бъдем президентска или полупрезиденстка република, а властта бъде съсредоточена само в един човек.

Сравненията с Франция, като начин на управление, са изключително неуместни и неприложими за българския контекст по няколко причини.

Населението на Франция е малко над 67 млн. души. Площта ѝ е 643 801 km2 . Ние сме много по-малко като брой население. Резултатите от последното преброяване показват, че българите са малко над 6 млн. Площта на България е 110 993,6 km2;

Френското гражданско общество е силно и активно. Не е „стъпкано”, защото може да защитава дълго правата си и да ги отстоява. То оказва натиск върху политическата класа. Показателен е протестът на „жълтите жилетки” преди четири години, когато през 2018г. те излязоха на улицата, за да защитават правото си на по-достоен живот, тъй като са една от бедните социални прослойки. В резултат на това правителството води преговори с тях.;

Във Франция има много добра работеща социална политика, която се грижи за всички прослойки на обществото. За съжаление България е на светлинни години от нея;

Най-важното за едно гражданско общество е да има солидарност между различните социални прослойки. Никой да не се прави „на глух” за проблемите на другия. Почти на нито един французин не му идва на ум да каже: „Какво ме интересува мен, че те протестират за по-справедливо заплащане или по-добри условия на труд?”. Отговорът е много ясен: защото утре те могат да излязат на улицата и да защитават гражданските си права и свободи.

Емблематичен е примерът, когато преди години пенсионери протестират за увеличаване на пенсиите във Франция. Тогава част от студентите се присъединяват към тях. Какъв е мотивът на студентите да се присъединят към стачката, тъй като реално на този етап тях това не ги засяга, защото те не са в пенсионна възраст?! Отговорът е в далновидното мислене. Преди стачката на пенсионерите има протест на студентите. Тогава младите хора протестират срещу въвеждането на проектозакон, който предвижда ограничава на техните трудови права. Тогава пенсионерите излизат и се присъединяват към протеста им.

„Какво ги вълнува пенсионерите” – ще попита някой? Вълнува ги това, че те също имат внуци и не искат по такъв неправомерен начин държавата да се държи с тях. Въпрос на съзнание и гражданска воля. Не случайно това е страната, в която се осъществява Френската революция.

Солидарност помежду ни. Това ни липсва. Тя е социалната спойка на обществото. Затова то не е хомогенно, а фрагментирано. И политиците умело се възползват от това. Толкова е важна солидарността помежду ни. Вероятно не е късно да започнем да я изграждаме, тъй като има опити в тази посока.

Помня надеждата на 90-те, но помня и тревогата в очите на родителите си, както и огромния стрес, който те и стотици хиляди българи преживяха, защото не знаеха дали ще могат да изхранят себе си и децата си, заради обезценяването на парите, инфлацията и изчезването на спестяванията им. Целта беше едни хора много бързо да забогатеят до милионери за сметка на цялото общество.

Явно все по-често ще виждаме и други фигури от 90-те  да бъдат представени с нова опаковка и етикет на честни и достойни хора.

В началото се обърнах към тези, които помним 90-те. В края на този текст ще се обърна и към тези, които са родени по-късно. Вие няма как лично да сте преживяли 90-те, но навярно на една част от вас са разказвани спомени, интересувате се и имате представа за онези времена.

Предполагам, че искате да живеете в свободна, достойна, развиваща се България, в която корупцията, сервилността, парите и личната изгода не са основно действащо правило.

Призивът е и към вас: да бъдете честни и достойни хора. Следващият път отидете да гласувате, защото така имаме шанс за промяна. Иначе другите ще продължат да тържествуват с разточителни банкети на наш гръб в сегашно и бъдещо време.