Някога Бойко Борисов ползваше неповторим похват, за да докаже нещо, че е истина. Ако философията, науката и правото векове спорят за начина на доказване, то титанът от Банкя си бе измисли свой – като се прекръсти. Питат го за корупция, връзки, далавери, той се кръсти: „Нямам общо“. Как да не му повярваш?

Скоро не го е правил. Борисов напусна религиозния храм в Банкя, вече е светски човек – щура се в парламента.Но пак е вездесъщ в разплитането на дилемите. Ето, оня ден приключи огромен скандал –

триумфалният подарък на ГЕРБ към Георги Гергов,

изразяващ се в  79% от Пловдивския панаир. Обаче виновен ли е ГЕРБ? Не. Виновен ли е Борисов? Не. Защо не е виновен? Ами защото не се е чувал отдавна с кмета от ГЕРБ Здравко Димитров. А защо все пак и ГЕРБ не е? Защото нещата почват от 2015 г. Ами приносът на варненския кмет, също от ГЕРБ? Няма принос, понеже такива отговори се дават във Варна на място, а Борисов в момента не е на място във Варна. Целият този диалог той проведе в кулоарите на парламента в четвъртък, слагайки в джоба си не само репортерите, ами и всичките общочовешки методи на разсъждение. Все пак нещо пропуснаха да го питат журналистите – как така ГЕРБ се разграничава от случилото се през 2015 г., след като страната тогава се управляваше от президент и премиер (лично той) на ГЕРБ, както и Пловдив и Варна с кметове. Вероятно щеше да отговори,

че му предстои мач в Бистрица,

поради което ГЕРБ няма вина за 2015 г. Логика? Само в главата на Борисов.

Разбира се, Бойко Борисов има пълното основание да се прави на луд. 22 години в публичния живот той прави точно това, не е да няма успех. Наистина не бива да му се сърдим. Нима 100 интелектуалци написаха някога писмо, че е недопустимо България да се управлява от човек с неговите обноски, възпитание, култура, минало? Нима и сега написаха протестно писмо за далаверата с Панаира? Нима ПП – ДБ отказаха да се сучат край него за правителство? Почетният консул на Русия Гергов ли ще подпечата „атлантическото мнозинство“? След като обществото е попивателна гъба, то той ще се гъбарка с него.

А скандалът с Пловдивския панаир е наистина огромен. Далеч надхвърля това, което, общо взето, се коментира по темата. Понеже наистина тече от години, ще щрихираме само най-важните неща:

Първото правителство на ГЕРБ тръгва да решава проблема с Дупката във Варна – неизползваем парцел в центъра на града, собственост на Гергов. Бизнесменът е готов да се раздели с терена

срещу нещо насреща.

Обаче правителството пада. Идва второто на ГЕРБ (тук някъде е митичната 2015-а), което подарява държавните акции от панаира на Пловдив и Варна (държавните са 49%, Гергов държи 51%). Идеята е Варна да направи с Гергов замяна – градът получава Дупката, за да я оправи, бизнесменът вдига до 79% контрола си в панаира (забележете, още тук е идеята за 79%). Гръмва обаче „Цумгейт,“ приятелството с Гергов дискредитира. Общинските съвети на Пловдив и Варна гласуват да се върнат акциите на държавата. Идва третият кабинет на ГЕРБ. И отново приоритет му се оказва… Дупката.

Вече чрез суха пара –

43 млн. лв. са дадени на Гергов, за да придобие община Варна парцела. Следва обаче изненада – тайно от обществеността варненският кмет Иван Портних не е изпълнил решението на местния съвет да върне на държавата акциите. И в един момент иска тия акции – 29% от капитала на Изложението, да бъдат апортирани в „Пълдин туринвест“ – общо дружество на Гергов с Пловдив, през което той държи Панаира. Ако бъдат апортирани, Гергов най-после ще достигне митичните 79% (виж графиката). Именно около варненския апорт бяха страстите през последните месеци. И в крайна сметка след чупки, стойки, театър…, на апорта вече му предстои

единствено формално финализиране.

Както се вижда, всичко това се случи по инициатива на всичките три правителства на ГЕРБ, при общинска управа на партията във Варна, а и в Пловдив, с изключение на последните 2 месеца, през които Здравко Димитров кметува със снето доверие (поради това, видите ли, Борисов не си говорел с него, макар да са всеизвестни авери). Цялостната равносметка е: Дупката си е все там – празна в центъра на Варна, без изглед да се запълни; с пропилени години за възстановяването й; Гергов е с едни 43 млн. лв. напред, напред е и с около 28% в Панаира – задвижени отдавна, но осуетявани поради конюнктура; Бойко Борисов лоша конюнктура не го лови – чист е като сълза, кани се да е премиер зад кадър.

Не бива обаче да се забравя никога, че Гергов докара процентите до 51% в Пловдивския панаир много преди Борисов да изгрее на сцената. От случващото се днес недоволстват партии, които или същите те (БСП), или техните политически родители (на ДБ, ПП), покровителстваха в миналото този възход.

А някои дори и подкрепяха Здравко Димитров за кмет

Поуката е, че политиците и партиите няма как изведнъж да се събудят умни и честни. Тоест могат, ама обществената полза е никаква.

В крайна сметка след цялата драма е налице един много интересен въпрос: нужно ли е Борисов да се кръсти, за да му повярват всички, че от самото начало до днес, през всичките тия години на сагата, ГЕРБ е милеел за гражданите на Пловдив и Варна, а не единствено и само за интереса на пловдивския бизнесмен? Отговорът е ясен.  По-интересно обаче е друго: че наистина десет години от едно управление могат да отидат точно за тази цел – бавно, методично, въпреки всичко, на цената на милиони… Като си дадем сметка, че не е само Гергов, разбираме смисъла на това управление. Обикновено хората цъкат критично с език: „Абе и половината, от това, което чуваме, да е вярно… – лошо!“. Истината е обратна – всичко е вярно, че и повече.

Диян Божидаров, Сега

Снимка: Под тепето