Помните ли приказката за Хитър Петър, който станал чирак и майсторът го пратил за обяд. Каквито и варианти да предлагал майсторът, Хитър Петър все питал – а ако няма това, халва да взема ли? Накрая шивачът много се ядосал и му казал: „Върви вземай, каквито трици има и се връщай да работиш“, а Петър пак: „Майсторе, а като ти взема на тебе трици, на мен халва може ли?“

Същата приказка може да се разкаже за Асен Василев и десетките варианти, които правителството изготвя и изпраща за Брюксел по отношение на трансформацията на енергийния сектор. Каквито и ангажименти да поема Правителството, какъвто и текст да отпадне от един документ, час по-късно става ясно, че в следващия се появява онова, за което уж вече е размислил.

В Териториалните планове за справедлив преход се появяват текстове, според които:

Затварянето на въглищни централи започва от 2026 година(ТЕЦ Бобов дол) и 2027(Топлофикация Перник). След 2030 година е предвидено да останат само резервни мощности до 1000 мегавата, което означава, че се закрива почти цялата въглищна енергетика. След 2035 година ясно стои намерението, че „България няма да се нуждае от въглищната си енергетика“

След протести на енергетици и експерти тези текстове отпадат. В НС представители на всички партии, начело с Премиера Денков поемат ангажимент, че въглища в микса ни ще има до 2038 година и никоя мощност няма да се закрива преждевременно.

В крайния вариант на ТПСП обаче остава записът за намаляване на въглеродните емисии с 80% до 2030 година, което е друг начин да се каже същото – след 2030 година въглищни мощности в България няма да има.

Следва Пътната карта за справедлив преход. Нов документ, който се цитира в ТПСП без яснота за съдържанието му. Месец след като териториалните планове заминават за Брюксел в Пътната карта се появяват отпадналите от плановете текстове – отново става ясно, че Правителството има намерение да закрие въглищните мощности до 2030 година. Опитът тихомълком да се изпратят не се увенчава с успех, поради което желаното закриване отново отпада като текстове.

Появява се и нов пореден вариант на проект за стратегия за устойчиво енергийно развитие 2030 година – 2050 година, от който става ясно, че въглищни централи няма да произвеждат след 2030 година…

Каквито и ангажименти да е поело Правителството пред енергетиците, каквито и уверения да им е дало в присъствието на синдикалните организации, браншовите сдружения и представителите на партиите в НС, те нямат значение, защото се появяват нови и нови версии на съществуващи или съвсем нови документи, в които закриването на въглищната енергетика е с ясен хоризонт между 2026 година и 2030 година.

В лабиринта от стари, коригирани, по-нови и най-нови документи никой не знае какво всъщност е изпратено в Брюксел.

И на последния български гражданин вече е кристално ясно, че Асен Василев иска халва. Сроковете обаче текат и скоро ще се окаже, че Европа желае ние да затворим до 2030 година всички базови мощности без да се разчуе, че предложението е наше.

Да затворим базови мощности без да имаме алтернативни такива, застрашава не просто нашата енергийна и национална сигурност, а и тази на Балканите.

Новите ядрени мощности биха могли да изиграят такава роля, но между техния старт и последната работеща въглищна централа се открива дупка във времето от 10-тина години

Излишно е да се напомня дори фактът, че енергетиката е сектор с много висока добавена стойност и структуроопределящ за цялата икономика.

За българските граждани е ясно, че за тях остават триците и горчивият вкус от неизпълнени обещания.