Точно в навечерието на нашия национален празник Трети март американският държавен секретар Майк Помпео официално ни припомни, че този месец има още една, не по-малко сакрална дата. Датата, на която страната ни е приета в НАТО. Напомнянето на г-н Помпео беше вмъкнато в официалния поздравителен адрес по повод националния ни признак, което си е тотално глупотевина, откъдето и да го погледнеш. Да слагаш на една плоскост освобождението на България след петвековно робство и членството ѝ в един военен съюз, чието съществуване изглежда все по-неразбираемо, показва крайно ниска политическа и дипломатическа култура. Подобно сравнение със сигурност не допринася за разгарянето на добрите чувства на нормалните българи към американския управляващ елит. Всъщност г-н Помпео е абсолютно прав за себе си. Съвсем съзнателно ни припомня, че сме страна – член на Северноатлантическия пакт. Най-малкото защото сигурно разбира, че повечето българи с удоволствие биха забравили този факт.

Първо, никой не ни попита преди 15 години дали искаме да членуваме в този съюз. Абсолютно съзнателно не ни попитаха. Защото ако го бяха направили, едва ли отговорът щеше да бъде положителен. Политическият елит просто ни съобщи, че „така трябва“, „така се прави“ и работата беше приключена. Никой не обясни защо „така трябва“. Под сурдинка се шепнеше, че това било задължителното условие, ако сме искали да станем членове на ЕС. Нямало как да бъдем в Евросъюза, ако преди това не влезем в НАТО. Може и така да е било. Макар че подобно условие не фигурира никъде черно на бяло. Както сигурно сте забелязали, подобни условия никога не биват оставяни на хартия. Защото не бива да има следи. Тези условия ги прошепват на ушенце на този, който трябва да ги изпълни. Същото стана и със затварянето на блоковете на АЕЦ „Козлодуй“. Никъде не пишеше, че трябва да ги затворим, ако искаме да влезем в ЕС. Но ни беше подсказано достатъчно ясно, че ако не се поддадем на този рекет, няма да има никакво еврочленство.

Същото е и с НАТО-то. Даже още по-неразбираемо е положението. Ако повечето българи все пак са „за“ членството ни в ЕС, то подкрепата на мнозинството за членство в Северноатлантическия пакт е твърде съмнителна. От Европейския съюз, въпреки многото му недостатъци, има и редица ползи. А какви са ползите от членство в НАТО? Този въпрос си го задават не само българите. Самият Доналд Тръмп, държавният глава на водещата сила в Алианса, нарече НАТО „остаряла организация“ . Вярно, направи това „скандално“ изказване, докато още беше само кандидат-президент. В момента, в който встъпи в длъжност, се отрече от думите си. Явно доста са му се карали. А и със сигурност са му намекнали, че ако продължава с подобни откровения, отстраняването му от президентския пост ще стане с неподозирана бързина.

Основният въпрос обаче, който безброй нормално мислещи хора по целия свят си задават, остава. Каква точно сигурност гарантира НАТО? От кого точно пази членовете си? Преди врагът беше ясен – Варшавският договор, в който членуваха социалистическите държави. Само че този договор, както и въпросните социалистически страни ги няма от близо три десетилетия. Ама имало нови предизвикателства, нови опасности, казват апологетите на Северноатлантическия пакт. И когато ги помолиш да зарежат общите фрази и да вкарат малко повече конкретика, натовските фенове се почесват по главите и опитвайки се да изглеждат възможно най-умно, казват: амииииии, тероризма! Няма спор, тероризмът наистина е заплаха, и то сериозна. Само че дали точно НАТО е структурата, която ще ни опази от зловещите му прояви? Военната мощ на Алианса не спаси нито САЩ, нито Великобритания, нито Испания, нито Франция от терористичните атаки. И това е съвсем естествено. Съвсем други са структурите, които могат реално да противодействат на терористичните заплахи и да предотвратяват намеренията на атентаторите. Съвсем друг е въпросът дали го правят и дали поне част от терористичните атаки по света не се извършват със съдействието на същите тези служби, които трябва да бъдат мощна преграда срещу тях.

Но да се върнем на основната тема. След като НАТО няма как да ни защити от тероризма, може би трябва да ни защитава срещу нападения от други държави? И кои са точно тези държави, които горят от желание да ни завладеят и само членството ни в пакта ги спира? Турция? Я да помислим пак. Фактът, че както Турция, така и Гърция са страни – членки на НАТО, изобщо не попречи на турските военни части да се сблъскат с гръцките и да завладеят половината Кипър. Значи, оказва се, че никакво членство в никакъв съюз не ти дава гаранции, че няма да станеш обект на атаки. А може би НАТО ни пази от държави, които не са членки на пакта? Сещате ли се за някоя подобна държава? Ако не се сещате, русофобите веднага ще ви подскажат. НАТО ни пази най-вече от агресивните намерения на Русия, кълнат се те. Това си е класическа параноя. Никой български русофоб не си ляга вечер, докато не провери дали под спалнята му или в гардероба му не се спотайват агенти на ГРУ, държащи флакончета, натъпкани с „Новичок“. Според лица като бившия президент Плевнелиев и всевъзможни грантови анализатори, маскирани като „доценти“ и дори „професори“ в знайни и незнайни университети, основната мисъл, която вълнува Русия, е как да завладее България. Но нека оставим русофобите на патологичните им фобии.

Колкото и да давам свобода на въображението си, не успявам да си представя такава ситуация, при която българи воюват срещу руснаци. „Ами съюзническите ни задължения!?“, ще изреват веднага евроатлантиците, „Ако НАТО поиска да се бием с Русия, веднага трябва да го направим“. Като чуя за „съюзнически задължения“, които ни задължавали да се сражаваме срещу Русия, веднага се сещам за Втората световна война. Да припомним на незнаещите, че тогава България е съюзник на Третия райх, който води смъртоносна битка със Съветския съюз. И въпреки „съюзническите си задължения“ България не праща войски на Източния фронт. Нито един български войник не се сражава срещу руснаците. Със сигурност тогавашният управляващ елит не е бил в по-лека ситуация от настоящия. Никак не е било лесно да откажеш на Хитлер. На диктатора, завладял за отрицателно време цяла Европа, натикал Великобритания в ъгъла и който бил напът да спечели войната със Съветска Русия. И независимо от това тогавашните български управляващи (между другото, цар Борис Трети изобщо не е българин по произход) отказват да изпълнят „молбата“ на Райха. Дали днешният български политически елит би имал същата смелост? Дали би се противопоставил на което и да било желание на настоящата държава – хегемон? Силно се съмнявам в това. Както и в ползите, които страната ни била имала от членството си в НАТО. Да, оръжейните производители, както и лобистите им у нас, се радват на това членство. От финансова гледна точка то ги устройва чудесно. На нас обаче за какво ни е…