Проф. Михаил Константинов в интервю за обзора на деня на Радио „Фокус” „Това е България”

Водещ: След първата министерска оставка водната криза в Перник заплашва да даде началото на последващи в Ботевград, Шумен, София област и на много други места в страната. Оставката на Нено Димов и престоя му в следствието дори частично не решават проблема. Сега най-задаваният въпрос със сигурност е – как се стигна до ситуацията 117 хил. българи да бъдат принудени на строг режим на вода. Поканих за анализ проф. Михаил Константинов, който преподава в Университета за архитектура, строителство и геодезия. Защо няма вода?
Михаил Константинов: Значи, ако някой можеше да отговори напълно на този въпрос, трябваше да получи много световни награди. Така че ние напълно няма как да отговорим на въпроса. Ще се опитам да дам частичен отговор дотолкова, доколкото аз си го представям. Проблемът с водния баланс в България и по света е изключително деликатен. Ако ние държим непрекъснато пълни язовирите, не че това е възможно, но за момент да си го представим – то при едно ударно снеготопене примерно напролет, когато идва така наречената приливна вълна, може да се стигне до разрушаване на язовирните стени и до много тежки нещастия. Тоест от една страна язовирите трябва напролет да бъдат частично изпразнени, от друга страна трябва да има все пак достатъчно вода преди всичко за хората, за така наречените битово-питейни нужди. Това очевидно не е направено в Перник, там са допуснати съществени грешки по управлението на водния ресурс. Една от причините за тази трагедия, която съвсем скоро между другото ще се разрази и на други места в България, е, че на много места няма експертният потенциал, експертният капацитет за правилно управляване на водите. В университета, в който имам честта да преподавам повече от 35 години, има така наречения Хидротехнически факултет, който подготвя хидро инженери по три специалности. Със съжаление трябва да кажа, че през последните години все по-малко хора се записват в тези специалности, някои от тях са пред закриване. А вие виждате, че въпросът с водите вече е въпрос за оцеляване. И не само за оцеляване на държавата България, а за оцеляване на Европа и на света. Някак си успяхме пак така да подценим този въпрос, че очевидно допуснахме некомпетентно управление. Аз смятам, че е крайно време, макар че резултатът ще се почувства много по-късно, крайно време е държавата рязко да стимулира младите хора да следват хидроинженерство. На нас ни трябват поне 30 или 40 хидроинженери качествени на година да произвеждаме. Като минимум, за да може всяка област да има по няколко висококачествени специалисти. Надявам се това да се осъзнае и да започне този процес, но няма да стане от днес за утре, ще трябва да минат години. Но дано, дето се вика, да се поучим от грешките си. Много труден въпрос, много съществено подценяване на проблема. Аз просто гледам как мои колеги от този Хидрофакултет, хидролози, хидроинженери и т.н. просто буквално на хората им се плаче, като виждат, какво става. Е, сега поне се разбра до къде води това подценяване на въпроса. Най-важното, което трябва да опази България – това разбира се са въздухът, водите и земята. Ако това не го опазим, ние просто си отиваме, разбирате ли? Това е въпрос на живот и на смърт. Тук няма никакво колебание дали това е важно или не е важно – това е най-важното. Може да няма промишленост достатъчно, може да няма всичко, но без вода и въздух не може. Така че това е, което трябва да почнем да правим. Разбира се, ще използвам случая една стара болна тема да спомена – трябва да опазим горите на България. В момента ние варварски изсичаме старите гори. Лъжем се с разни такива смешки, че виждате ли общата площ на горите се увеличава и така нататък. Ние режем вековни гори, вековни букови и дори дъбови гори, и борови също, садим някакви фиданки, които може би след 50 или 100 години ще станат стари гори и си мислим, че сме свършили нещо. Ние си унищожаваме природата. Това го правят в момента бразилците по най-безобразен начин, това го правят руснаците, унищожават сибирските гори, защото са ги дали на китайците да секат зверски и безмилостно тези гори. Просто човечеството се държи като абсолютно побъркано. Не става въпрос за бъдещите сто години. Става въпрос за непосредствено оцеляване. Това, което ще настъпи като промяна на климата, то не е само наша дейност това, разбира се, и не само затоплянето, това, което настъпва е действително повишаване на температурите, разтопяване на големите ледници, които са на земята, не става въпрос за ледници като на Северния полюс, а за ледниците при Гренландия и в Антарктида. Които, ако се разтопят, което е перспективата, сега ще ви кажа едно число – малко така седнете спокойно – морското ниво ще се повдигне между 60 и 80 метра. Така че тези смешки дето разправят, че до края на века щяло да се вдигне с 50 см морското ниво, са наистина смешки. Тук говорим за много десетки метри промяна на морското ниво, както е било и преди много да кажем преди половин милион години, а даже и наскоро, преди 15 хил. години е било така. Представете си, какво ще стане с крайбрежните зони на света. Колко държави ще изчезнат и колко големи градове няма да ги има.
Водещ: Ще потънат.
Михаил Константинов: Това е, което ни чака и в този момент ние, българите, които сме божествено надарени с тази земя, която имаме – трябва да я опазим. Трябва да си опазим водите, въздухът и земята. Това е първата задача. Нищо друго не е толкова важно. Разбира се, важно е да остане население тук, България ще става все по-привлекателна за живеене на фона на това, за което ви говоря.
Водещ: Проф. Константинов, как обаче да постигнем водния баланс? Случаят в Перник, който обещава да се мултиплицира в страната, показва, че решение на този етап сякаш няма. То как може да бъде намерено?
Михаил Константинов: Това, което трябва да се направи моментално е следното. Големите водоеми на страната са пълни под 50% или около 50%. Тоест няма опасност водната вълна, приливната вълна да скъса стените и да залее територии. Няма такава опасност в момента. Следователно трябва да се забрани използването на тяхната вода за всякакви други цели, освен за битово-питейни нужди. Знам, че ще ме намразят много тези производителите на ток и разни други хора, но това е най-важното. Просто трябва да се спре. Това е, което трябваше да направят за язовир „Студена“ миналата година през пролетта и лятото, и сега щеше да има някаква вода все пак там. Това е трябвало да се направи във всички големи водоеми. И не е вярно, че не може язовир „Искър” да бъде източен. Ние помним, как поради абсолютно безумния кретенизъм зорлем беше източен язовир „Искър”, който иначе има 600 млн. кубични метра водоизместимост, беше докаран до някакво смешно ниво само през 90-те години на миналия век. Така че язовир „Искър” и всички големи язовири, особено тези, които са критични за водоползване за големи общности, за големи градове, големи маси хора, там просто всичко друго трябва да спре. Само за пиене вода. И да чакаме да се стопи снегът. И да се молим да има достатъчно сняг, защото почна напоследък да вали, но друг път по това време има по 3-4 метра някъде в планините сняг, в момента е метър, метър и нещо. Дай Боже да падне още сняг, но трябва до тогава да икономисваме и всяка капка вода. Просто спирате водата, за нищо друго не я давате. Знам, че това, което казвам не е и съвсем безопасно, защото това са многомилионни интереси, които ще бъдат засегнати, но няма нищо по-важно от живота и здравето на българските граждани.
Водещ: Проф. Константинов, вие със сигурност си спомняте, как непосредствено след 10-ти ноември, когато между другото промените в България дойдоха на вълната на екологията, бяха публикувани много анализи, които засягаха и металургичните заводи в България. Един от тях бе посветен и на металургичния завод „Ленин“, който е сега преименуван в „Стомана“. Спомням си изводът от този, а и от другите анализ за подобните заводи и той звучеше накратко така: заводите са построени без наличието на суровини и ресурси и във времето ще предизвикат катаклизми. Защо трябваше да бъде търпян толкова години металургичния завод „Ленин“, сега „Стомана“ при положение, че беше известно, че той взима от питейната иначе вода на язовир „Студена“?
Михаил Константинов: Трябва да кажа, че металургичните заводи в България в голяма степен тази част от тях, която беше неефективна, бяха затворени. Тези заводи, които продължават да работят, те вече са ефективни, защото там е електропроизводство. Но и те искат все още големи количества вода. Когато има вода окей – няма проблем. Когато язовирите преливат, нека заводите работят, все пак тази вода трябва да отива някъде. Но когато има опасност от водна криза, ей Богу, нищо друго няма значение. Спираме ги тези заводи. Вярно е, ще има безработица, ще има недоволство на хората, но това ще е временно. Другото е страшно. Другото засяга живота и здравето на хората. Какво повече да ви кажа. Това са очевидни неща. Като минимум трябва да се направи пълен преглед на всички големи водоеми, на критичните водоеми в страната. То се и прави в момента, но не знам, какви са изводите. И пак повтарям – да се забрани използването на вода за други цели навсякъде, където язовирите имат критично малко вода. А за мен критично малко е, когато са на една трета и по-малко от обема си. Защото ние чакаме пролетното снеготопене, но то първо може да не дойде и второ – може да е много по-слабо от очакваното. Какво правим тогава? Тогава сме на крачка от пълната катастрофа. Тази вода ни трябва и за напояване също, на някои места. Изключително отговорен момент. Ако не се промени положението, има опасност ей сега да се затрием като народ и държава.
Водещ: Какво решение спешно може да се предприеме за водната криза?
Михаил Константинов: Нищо друго, освен да запазим тези количества вода, които вече ги има. Казах ви. Това е непосредствената задача. След което да се разработи стратегия за всеки водоем. Нека да е различна, защото там има различни хидрологични условия. Те не са едни и същи. Има язовири, които се снабдяват повече чрез река, други се снабдяват чрез дъждовете, които валят в басейна на язовира. Всеки язовир си има собствен режим. Да се разработи стратегия за водоползването на всеки язовир и да се знае какво правим, когато има суша. А суша ще има все повече. Виждате, какво става в Австралия. Това, което става в Австралия, не е случайно. Сега, друг е въпросът, дали тези температурни промени ги предизвиква човекът и въглеродния двуокис. Тук аз лично съм скептичен, но промените са налице. Просто тази жега, която е, тя всъщност се отразява на водния баланс. Просто този въпрос да се постави като номер едно. Тук не трябва да има политика, трябва всички да действат заедно. Тази държава не е на една или друга партия. Тази държава е на всички нас, на децата и на внуците.