Настъпва ли системна промяна в българската политика с нахлуващата вълна нови партии за сметка на старите сили на статуквото? Този въпрос се поставя с изненадващата изборна победа на набързо създадения проект „Продължаваме промяната“ на Кирил Петков и Асен Василев. Той бе предшестван от успехите на „Има такъв народ“, „Демократична България“ и „Изправи се! Мутри вън!“ на вотовете за парламент през април и юли т.г.
От друга страна, най-впечатляващ е продължаващият срив на Българската социалистическа партия. Това е една от най-старите политически сили у нас, управлявала 45 години под името БКП по времето на тоталитарния режим. БСП продължи да има водеща роля и през целия преход след това.
Символите на така нареченото статукво през последните 10-15 години са ГЕРБ, БСП и ДПС, които никога не са управлявали заедно, но винаги са имали нужното мнозинство за това. В някои парламенти – дори конституционно (повече от 160 депутати).
Това се дължи на спада в доверието към ГЕРБ и БСП, които ще имат съответно 59 и 26 народни представители в следващия парламент – печален рекорд и за двете формации.
За сметка на това ДПС повиши присъствието си и ще е с 34 депутати. Впрочем, в последния парламент Йордан Цонев от партията на Доган артикулира възможността ГЕРБ, БСП и ДПС да се обединят за управление, след като силите на промяната не могат да се разберат. Това обаче вече не може да се случи след вота на 14 ноември – трите партии сега ще имат само 119 депутати. С други думи, и да искат, партиите на статуквото не могат да управляват заедно, ако не намерят четвърти партньор.
Това не бе така дори в последните два парламента тази година, в които нахлуха т. нар. сили на промяната.
В 45-ото Народно събрание партията на Бойко Борисов ГЕРБ имаше 75 депутати, БСП – 43, ДПС – 30. Т.е. общо те разполагаха със 148 депутати.
В 46-ото ГЕРБ получиха 63 мандата, БСП – 36, ДПС – 29. Заедно те пак можеха да сформират управление със 128 депутати.
Ако се върнем по-назад в 44-ото Народно събрание, избрано през 2017 г., трите партии разполагаха с внушителните 201 депутати! ГЕРБ имаха 95, БСП – 80, ДПС – 26.
В 43-я парламент от 2014 г. те пак имаха конституционно мнозинство – 161 мандата. ГЕРБ бяха с 84 депутати, БСП – 39, ДПС – 38.
В 42-ото НС от 2013 г. е рекордът в сбора на депутатите на трите партии – 217! ГЕРБ имаха 97, БСП – 84, а ДПС – 36. Това би било мнозинство от над 90%.
Първият парламент, в който партията на Бойко Борисов взе участие, бе през 2009 г. В 41-ото Народно събрание тя имаше 117 депутати, БСП – 40, а ДПС – 37. Общо трите партии тогава разполагаха със 194 депутати.
Макар и партия на статуквото БСП се очертава да е сериозен фактор в предстоящото 47-о Народно събрание. Предвид перманентно опозиционната й роля спрямо ГЕРБ и критичното й отношение спрямо ДПС през последната година, социалистите се оказват приемлив партньор за формациите на протеста „Продължаваме промяната“ (ПП), „Има такъв народ“ и „Демократична България“.
В следващия парламент ще има и още една нова сила – радикалната националистическа партия „Възраждане“ на Костадин Костадинов. Формациите на промяната заедно с нея биха имали крехко мнозинство от 121 депутати. ПП обаче предпочете да изключи „Възраждане“ от коалиционния формат в полза на БСП.
Ако четирите преговарящи сили успеят да се съюзят за общо управление, то ще разполага със 134 депутати в 240-членния парламент, което си е комфортно мнозинство.
Тук трябва да се отбележи, че във всяко Народно събрание през годините се появяват поне няколко отцепници в различните групи, което може да доведе и до разпад на мнозинството.
Задача на президента е да свика 47-ото Народно събрание. По конституция срокът е до месец след изборите. Румен Радев тази седмица даде да се разбере, че няма да бърза заради нуждата от повече време на преговорите за управление.
Лъчезар Лисицов, Флагман
Коментарите подлежат на модериране.
Правилата за коментиране
