Както става ясно от заглавието, в следващите редове думата е за несъмнено координираната със силите противопоставящи се на промяната, барабар със сайтовете водени от енциклопедистите, надпреварващи се в хулите и плюенето по служебното правителство и президента, поредна атака срещу К. Петков – този път по повод притежавано от него двойно гражданство от представителя на плеядата светила на юридическата мисъл от ИТН в лицето, както сам се представя, на дългогодишният адвокат в спорта.

За всички тия всезнайковци преди всичко да отбележа. Според чл. 3 от действащия Закон за българското гражданство:

„Български гражданин, който е гражданин и на друга държава, се смята САМО за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго.“

Независимо от цитирания изричен текст и въпреки да не я изчерпва, с оглед неоспоримия факт, че К. Петков е български гражданин по рождение (по произход и месторождение), намирам за уместно във връзка с темата като начало да цитирам чл. 20 от ЗФЕС, съгласно който:

„Създава се гражданство на Съюза. Всяко лице, което притежава гражданство на държава-членка, е гражданин на Съюза. Гражданството на Съюза се добавя към, а не замества националното гражданство.“

И в тази връзка да задам няколко въпроса към предприелия атаката, очевидно претендиращ, ако не иначе покрай спорта да е оттренирал и юридическите техники, а и на клакьорите: Фикция ли е гражданството на ЕС? Защото все пак той не е държава. А като не е държава, тогава би ли могло да става въобще дума за гражданство на същия? Или като не е държава ЕС е нищо, ако не за други за атакуващия и ръкопляскащите му? Поради което цитираната разпоредба от ЗФЕС като противоречаща на чл. 110 от българската Конституция няма ли действие, въпреки изрично разпореденото в ал. 4 от чл. 5 на същата? Като оставим настрана бръщолевенията от невежество и във връзка с Брекзит, че К. Петков не бил даже „европейски гражданин“, отговорите на така поставените въпроси, ако не повече биха могли да наведат въпросните щурмоваци, доколкото не са лишени от ментална способност на позрението че правото изобщо, вкл. българското, не е нещо, което им се привижда като стерилно затворено в епруветка, а непосредствено обвързано като неин продукт с реалната действителност, извън която то не съществува. Тъй като само така би могло обективно да намери смисъл освен националното, макар да не е държава и гражданството на ЕС, (а не „европейско гражданство“, каквато формулировка неправилно употребяват неуките). Тогава подходът към разглеждането на проблема за двойното гражданство би могъл да придобие друго измерение, различно от субективно възприетия, все едно по какви причини и подбуди от нападателите.

Като оставим настрана церемониите по придобиване на каквото да е, в случая на канадско гражданство, както изглежда цялата пасмина от тия всезнайковци явно не могат да прекрачат отвъд ограниченото си разбиране вместено в схемата освобождаване от българско гражданство според чл. 20 от Закона за българското гражданство, очевидно неспособни да проумеят неговата обвързаност с придобитото или открита процедура за придобиване на чуждо гражданство.

Което не е уникално в българското право. А е обусловено от това, че не е възможно който и да било в т. нар. цивилизован свят да е без каквото и да е гражданство. И само демонстрират, че постигането на познание в областта на правото не е проста работа, и не се свежда само до четене на закони. А изисква владеене не само на формална, а и на диалектическа логика. Все пак, ако според способностите си биха могли напрягайки всичките си усилия да превъзмогнат стремежа си за изява като компетентни и там, където не са, и се отнесат към въпроса от гледна точка на споменатия метод, да открият, че има друго решение относно онова, за което се е заловило, ако не по поръчка сукалчето, бивш председател на парламентарната правна комисия в 45-тия парламент.

А именно от кой момент следва да се счита спазено условието по чл. 110 във вр. с ал. 1 от чл. 65 на Конституцията: дали от заявлението за отказ от гражданство или от получаване на т. нар. от корифея на правото в спорта потвърждение за неговото прекратяване. Защото актът на отказ сам по себе си не е правно нищо. В тази връзка бих добавил, че няма унифициран стандарт като шаблон за произнасяне по отказ от гражданство, а са налице значителни в зависимост от законодателството на отделните държави различия. Затова и в международната юридическа практика съществуват възприети като утвърдени само процедура и форма за заявяване на отказа, при което съответната служба издава официален документ, който потвърждава че е подаден такъв и посоката на искането на заявителя да се откаже от гражданство на коя конкретна държава. Като по правило затова се издава именно такъв документ, за да служи за удостоверяване от компетентния орган на държавата за приемане на заявлението за отказ от гражданство. Който заедно със също нотариално заверено копие от нотариално заверения оригинал на заявлението за отказ от гражданство удостоверява, че е направен такъв. От аргумента, че прекратяването настъпвало с потвърждение на отказа не следва друго, освен допускане разпростирането на чужда юрисдикция върху българския правов ред. Без значение за 6 месеца, 6, 60 или 600… години.

От тази гледна точка тълкуването на действащия български национален правопорядък от предприелия атака по обсъждания повод не само срещу конкретния министър, а и спрямо който да било друг български гражданин не би могло да бъде окачествено иначе, освен като съзнателен или, макар поради недостатъчно познание в областта на правото, несъзнаван акт на подронване на българския държавен суверенитет. Поради което, независимо дали непосредствената цел е министър К. Петков или посредством него българското правителство, така косвено като назначил го атаката е и срещу президента на България. Когото иначе водачът на ИТН декларира, че лидираната от него групировка щяла да подкрепи в предстоящите избори за спечелване на втори мандат още на първи тур.

Отвратително! При цялата сган критикари, които нищо не разбират от онова, което се залавят да критикуват и вдигат гюрулгия, ако не единствено за да ги забележат, дрънкайки канчета уж като борци срещу мафията тайничко сътрудничат в сговор с нея, прехранвайки се с огризките, които тя им подхвърля в съдинките като отплата за вдиганите от тях дандании, иди и вярвай, че би могло да има спасение за тая държава!

Максим Кръстев, Поглед. инфо