Хаосът с прилагането на уж забранената реклама на хазарт в медиите продължава да се задълбочава с излизането все повече нови тълкувания на НАП на законовите текстове. Заради експресното гласуване на промените в Народното събрание през пролетта данъчната агенция бе оставена да прилага изключително непрецизни законови текстове в сфера със солиден материален интерес, където всяка запетайка се равнява на милиони левове.
Към момента е видно, че въпросният нормативен акт не е нищо друго освен врата в полето, така че хазартният бизнес безпрепятствено да си рекламира и в социалните мрежи, и в онлайн издания, стига те да не са част от телевизия, радио, вестник или списание. Положението, общо взето, е като при произволните правила на уличната игра „тука има – тука нeма“. При това положение не е изненадващо, че нарушители няма.
Към 7 октомври безспорно доказаните с влязъл в сила акт нарушения на въведената преди пет месеца почти пълна забрана за рекламата на хазарта са 0 (нула). Това става ясно от пореден отговор на НАП на запитване от неизвестен автор по Закона за достъп до обществената информация. За петте месеца рекламата на хазарт по телевизиите и радиата практически почти изчезна (НАП е получила само 1 сигнал за неправомерна хазартна реклама в телевизионния или радио ефир, б. р.), за разлика от интернет пространството, където „игрите на щастието“, макар и в по-малък обем, продължават да бъдат промотирани.
Не всички медии са медии
Две са основните причини, поради които онлайн рекламата на хазарт продължава да се върти необезпокоявано в мрежата. Едната е, че самата данъчна агенция излезе със силно стеснена интерпретация на законовите текстове, според която онлайн рекламата на хазарт практически е разрешена почти навсякъде.
Парламентарният дебат през пролетта остави у обществото впечатление, че основната цел на депутатите е да забранят рекламата на хазарт във всички медии. Според конкретния законов текст изрично се забранява рекламата в „радио- и телевизионни програми“, както и в „печатни произведения и електронни медии, включително и интернет страници“.
И тъй като в закона няма определение за „електронни медии“, НАП смята, че в тази категория влизат само радиата, телевизиите, техните интернет сайтове и българските аудио-визуални платформи тип Vbox7 – тоест, само медиите в регистъра на СЕМ. Списъкът, по логиката на НАП, се допълва и със сайтове, към които се издава вестник или списание. Така според данъчната агенция останалите онлайн медии, собственост на стотиците регистрирани в Министерството на културата доставчици на медийни услуги, всъщност не са медии.
По неофициална информация НАП не счита за медии онлайн издания като Mediapool.bg, Dnevnik.bg, Segabg.com, ClubZ, OffNews, защото те не влизат в регистъра на СЕМ и в същото време нямат вестници и списания към тях. По същата логика Capital.bg и 24chasa.bg обаче са медии, защото имат и печатни издания към тях.
„Много е важно да се уточни, че в текста на чл. 10, ал. 1, т. 3 от Закона за хазарта ясно се забранява рекламата на хазартни игри, осъществявана „в печатни произведения и електронни медии, включително и на интернет страници“. Разпоредбата следва да се тълкува систематично, с оглед постигане на истинските цели, заложени от законодателя, а именно ограничаване на рекламата в разпространяваните печатни произведения и медии, към които, чрез думата „включително“ се цели и добавяне и на техните интернет страници, а не всички интернет страници по принцип, които се намират в свободното интернет пространство. Под „медии“ следва да се разбират средствата за масово осведомяване на широк кръг от хора.“
„Също така следва да се отбележи, че няма как всеки сайт да притежава характеристиката на медия, тъй като не всеки сайт предоставя аудио-визуална медийна услуга /радиоуслуга, насочена към широката общественост с цел информиране, забавление или образоване посредством електронни съобщителни мрежи по смисъла на чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за радиото и телевизията. Например сайт на лечебно заведение не е медия и не e насочен към масово осведомяване на хората“, гласи поредната порция нови разсъждения на юристите в НАП.
НАП може да глоби български певец, чужд – не
Другата причина за необезпокояваното промотиране на хазарта из във всякакви онлайн издания е обективна – техническата невъзможност НАП да контролира цялото интернет пространство, особено сайтове, хоствани извън България и притежавани от чуждестранни субекти.
Данъчната агенция напомня, че няма как да санкционира известни чужденци, които рекламират хазарт чрез чуждестранни социални мрежи и други платформи за видео споделяне, за които българското законодателство е неприложимо, но са достъпни на територията на България. Ако обаче български певец, спортист, артист или друго популярно лице рекламира хазартни игри в нарушение на закона чрез платформа за споделяне на видео съдържание, по отношение на него може да бъде извършена проверка и наложена санкция, казват от данъчната агенция.
Оттам допълват, че в много случаи е трудно да се определи и юрисдикцията на лицето, правещо реклама, тъй като то може да е гражданин на една държава, да живее постоянно в друга и да работи за рекламни компании и организатори на хазартни игри в целия свят. От друга страна поради факта, че интернет страници се генерират и поддържат от физически и юридически лица от цял свят, ограничаването на онлайн рекламата на хазартни игри в чуждестранни сайтове на практика понякога се явява технически и фактически невъзможно, посочва още НАП.
„Вратичката“ с логото
Оказва се, че в закона има „вратичка“ и по отношение на логото на хазартните фирми.
Законът изрично забранява да се рекламират името на хазартната игра, името на хазартния оператор и търговската му марка, но не и логото му. „Само по себе си, позиционирането на дадена търговска марка/лого на даден хазартен оператор не би следвало да се счита за недопустимо“, твърди НАП.
„Законът за хазарта не поставя ограничения откъм съдържанието на знака на търговската марка и/или лого, с оглед на което наличието на рекламно съдържание съдържащо графични елементи, фигури, рисунки в знака на дадена търговска марка/лого но без придружаващи текстови послания, насочващи за промотиращи бонуси, награди и т.н, би се явило допустимо, само ако с използването му не се цели заобикаляне разпоредбата на §1, т. 23 от Допълнителните разпоредби на Закона за хазарта“, допълват от данъчната агенция.
Нито една глоба
От отговора на зам.-директора на НАП Милена Кръстанова става ясно, че за пет месеца данъчната агенция е получила 31 сигнала за нарушения, свързани с рекламата на хазарт. От тях 21 са подадени от Съвета за електронни медии, а 10 – от граждани. Всеки един от сигналите е на различен етап от административното производство, но няма нито един окончателен и влязъл в сила акт за санкция.
„До момента няма окончателно влязъл в сила акт, въз основа на който може да се приеме, че действително има извършено нарушение на Закона за хазарта, отнасящо се до неправомерно разпространение на забранена реклама и съответно наличие на безспорен нарушител“, посочва Кръстанова. Тя допълва, че към момента няма производства, приключили с издаден акт за установяване на административно нарушение и влезли в сила наказателни постановления, няма глобена медия, нито глобен хазартен оператор.
От отговора на НАП ясно се вижда, че агенцията поставя в една категория сигналите за хазартна реклама в радиа и телевизии (1 сигнал за пет месеца) и тези в интернет пространството и билбордове (30 сигнала за пет месеца). Във въпросните 30 сигнала „най-общо се съдържа изнесена информация за публикуване на рекламно съдържание в социални мрежи (Facebook, Instagram), платформи за видео споделяне (www.youtube.com), както и различни интернет страници. В сигналите са посочени нарушения за публикуване на банери за реклама на хазартни организатори на интернет страници, социални медии, платформи за споделяне на видео съдържание, непозволено съдържание на реклами върху рекламни съоръжения тип „билборд“.
На две места в отговора си НАП обяснява, че са проведени редица срещи с всички браншови организации на хазартните оператори, с медии, със Съвета за електронни медии, както и със сдружения от рекламния бранш, за да се уточнят „принципни позиции, отнасящи се до забранената и допустима реклама на хазартни игри“.
Ако скоро депутатите не уточнят какво точно са гласували през пролетта, съдът ще е инстанцията, която в крайна сметка ще каже дали договорените „принципни позиции“ са в съответствие със закона.
